Здравейте отново,
аз съм на 34 години. От края на м. януари т. г. започнах да получавам паник атаки. Получавах ги на всеки 2 седмици. Първата ми паник криза не бе много силна и бързо отшумя, но втората изобщо не беше за подценяване - тя започна с внезапно сърцебиене съпроводено със силно напрежение в центъра на гърдите /то ме притеснява най-много/ , прималяване, прибледняване. След това започнаха да ми изтръпват ръцете до рамената, лицето, краката, гърдите и ставаше все по-зле. Ръцете ми се сковаха и пръстите ми останаха в последното положение, в което са били - не можех да ги движа. Беше около 10 часа вечерта и аз бях сама в едно село в Германия - живеех там, където работех и вече бях повикала моя шеф, но той се забави. 30-40 минути преди да започне кризата бях изяла един нормален млечен шоколад. Нямаше на кого друг да разчитам по това време на денонощието. В най-тежкия момент от кризата се принудих да изляза на улицата и да помоля за помощ - никой не ми помогна - помислих, че ще умра. Пикът на кризата отмина, но започнах силно цялата да треперя - дори зъбите ми тракаха. Тогава моя шеф дойде - аз му разказах какво преживях, но той дори не ми повярва - каза ми да изпия един "Парацетамол" и да лягам да спя. Аз го молех да не ме оставя сама, но той искаше дори на следващия ден още да се отърве от мен. Работих за него близо 4 месеца, но за последния месец и половина той ме приюти защото съпруга ми ме изгони за втори път /под въздействието на алкохола, разбира се/ и човека ме разбра и дори през първите 2 седмици той ме взе в собствения си дом при съпругата и децата му. В един момент обаче се озовах напълно сама в онова селце, но не това бе проблема. През първите дни се чувствах горе-долу добре - вечер започвах да треперя и не можех да овладявам това треперене, но мислех, че е от студа. Една седмица след като отидох да живея там където работех шефа започна да се държи с мен много студено и грубо. От началото на работата ми при него той беше крайно припрян - искаше всичко да се върши много бързо, понякога сякаш искаше да изпреварвам мисълта му... Аз се справях много добре - много бързо свикнах както с езика така и със самата работа. Той искаше все повече и повече от мен, но беше много доволен от моята работа. А тогава аз работех и до по-късно. След като работех и живеех на едно и също място имах възможност да работя повече за да обръщам максимално внимание на хигиената и го правех с желание. Аз бях благодарна на този човек за това, че ме бе приютил. Но в един момент, който споменах по-горе, моя шеф започна да се държи с мен студено, грубо - изобщо крайно неуважително. Тогава започнах и да сънувам лоши сънища за моето дете и моята майка. Моята майка трябваше да се оперира, а нашите все отлагаха. Изпаднах в депресия и се отчаях. Тогава получих горе описаната паник-криза. Тогава шефа продължи с грубото си отношение. Аз го молех да ме приюти само за нощта, но той упорито отказваше. Казвах му, че не зная какво се случва с мен и съжалявам за това, че нарушавам спокойствието му, но кризата беше толкова жестока, че се уплаших да не умра. Той обаче ми каза, че по-скоро ще ме остави тук да умра отколкото да ме вземе у дома си. След дълги увещания ме взе у тях. Няколко дена след това изкарах тежко разстройство, от което отслабнах значително /преди това бях с нормално за своя ръст тегло/. Положението утихна за 2 седмици - аз му говорих много и дори си извоювах спокойствие за последната седмица. В един хубав слънчев ден по обед си направих сандвичи и взех половин кофичка плодово мляко и излязох. Отидох на една детска площадка където си мислех за детенцето докато си хапвах. Бях напълно спокойна. Всичко беше наред докато не изпих плодовото мляко - тогава кошмарът се върна. Млякото бе около 250 мл и беше доста сладко. Тогава отново помолих шефа ми за помощ. Няколко часа продължи кризата като на моменти се чувствах по-добре, а в други моменти сърцебиенето и силното напрежение в гърдите ме ужасяваха. Същата вечер моя шеф се принуди отново да ме прибере в дома си въпреки че същата вечер имаше гости. И двете кризи свързвах със захарта и мислех че съм придобила някякъв вид диабет. Затова на следващия ден ме заведоха на кардиолог, където ми измериха кръвната захар и ми направиха ЕКГ - всичко беше нормално. Тогава дойде психолог и поговори с мен. За краткото време, с което разполагаше му обясних какво е положението ми, а той ми даде някои съвети и няколко брошури със спешни номера за помощ на хора, изпаднали в беда. Дотогава не знаех, че съществува подобна помощ. Няколко дена след това се върнах в България за да се лекувам. През октомври миналата година с моя съпруг отидохме в Германия и стреса за мен там започна още от първия работен ден когато ме гони една немска овчарка. Изобщо в Германия бях подложена на максимален стрес през по-голямата част от времето. Съпруга ми е със силна психика, но и много непостоянен и податлив на чуждо влияние и бе потънал в алкохолно опиянение и аз на практика бях сама. От ранно детство имам страхова невроза и когато бях на 17 започнах да получавам тежки кризи всеки ден изразяващи се във внезапно нахлуване на силно напрежение в главата - тогава мислех, че главата ми ще се пръсне. Кошмарът продължи почти месец, през което време аз, разбира се, не ходех на училище, а ходихме от един лекар на друг - тогава само Лексотан ме успокояваше, а в началото почти всяка вечер ходихме в Бърза Помощ, където ми инжектираха Диезепам. Лекарите ми казваха, че съм твърде млада да започна с Лексотан и продължавахме да търсим специалист, който да стабилизира състоянието ми. Един ден стигнахме до платен невролог - той веднага ми постави подходяща диагноза - страхова невроза - и ми насрочи до колкото си спомням 10-дневно лечение, което ме възстанови трайно без да бъда зависима след това от някакви медикаменти. И оттогава изкарах още 17 години, които бяха изпълнени също с много стрес. Със съпруга ми живяхме почти девет години - той ту работеше, ту не, а аз не спирах да се блъскам. В домакинството не ми помагаше, нито за детето, че дори създаваше много стресови ситуации, но аз, тъй като не съм свадлив човек, не се карах с него, а изпадах в депресии - плачех всеки път когато той ме нагрубеше. Но така и не потарсих помощта на лекарствата. В края ня март се прибрах в България и на 1-ви април моята лична лекарка ме насочи към психиатър - той ми изписа лекарства по схема - Ривотрил 0,5 - 1 табл. дневно разделена на 3 приема като дозата с времето намалява; и Оропрам 20 мг - половин таблетка сутрин като от петия ден дозата се увеличи на 1 таблетка сутрин. Аз обаче не се намирах в състояние на депресия и явно затова Оропрамът ми подейства зле - чувствах се силно отпаднала, замаяна, главата ми тежеше, чувствах неестествена умора, не можех да фокусирам погледа си, че дори имах проблеми и с равновесието. На петия ден сутринта изпих цяла таблетка както е по дозировка, но вечерта получих силна криза и спрях Оропрама. Тогава се върнах във форма доколкото може да се каже. На 8-ми април ходих при лекар хомеопат и тя ми предписа Игнатиа Амара 15 СН по 5 гранули сутрин и вечер и Аконитум Напелус 30 СН само при нужда по 5 гранули. Последното още не съм го отваряла. В един момент преди около седмица направих анализ на всяка от своите кризи и установих, че не получавам кризи на случаен принцип, а те винаги са провокирани от рисково покачване на адреналина ми. Това обяснява защо сега така ми действа захарта. Но главния виновник бе страха. Веднага започнах да го потискам и оттогава се чувствам по-добре. Трябва да се пазя и от всякакви други емоции защото и те ми докарват криза. Намерих добър психотерапевт и идната седмица ще започна лечение при него. Аз не смятам, че щом нервите на човек се разклатят той трябва да пие лекарства до живот. За съжаление имам и други здравословни проблеми, които трябва да лекувам неотложно и затова ви моля за съвет. От тази сутрин започнах лечение с Флажил 250 мг - 2 пъти по 2 таблетки за 7 дена е дозата, която ми е предписана от лекаря. Преди малко ми стана горещо, после получих сърцебиене, а после леко замайване. Вярно е че отдавна съм седнала на компютъра и това е опасно. В нормално състояние този антибиотик не би повлиял чувствително на нервната ми система, но се опасявам, че в лабилното състояние, в което се намирам в момента има голяма опасност някои или много от страничните ефекти върху нервната система описани в листовката на лекарството да се проявят и Флажил да попречи на опитите ми да си изградя щит срещу страха. Чувствам една постоянна стегнатост в тила, която понякогя прераства в напрежение. Моля кажете ми опасен ли е сега Флажил за мен и доколко ако е така? Сега пия Ривотрил 0,5 по четвърт на обед и половин вечер и Игнатиа Амара 15 СН 2 пъти по 5 гранули. Моля кажете ми ако получа нова криза ще ми помогне ли Аконитум Напелус 30 СН и тези кризи могат ли да имат фатални или необратими последици? Благодаря ви за вниманието и моля да извините моята подробност, но смятам, че това е начина да ви запозная най-добре със своя проблем за да можете и вие да ме консултирате най-точно.