Здравейте!
Пиша тук с огромна надежда. Мога да кажа, че съм позитивен човек, който се радва на живота. Предстои ми много силна емоция - абитуриентски бал. С ръка на сърцето заявявам, че съм щастлива. Имам прекрасно семейство, което дава всичко за мен, приятели, които ме разбират и подкрепят. Единственото, което ми липсва в момента, е приятел, но вярвам, че всичко идва с времето си, т.е. това не ме притеснява.
Успехът ми в училище е висок - там също нямам проблеми, не се притеснявам и от изкарването на зрелостните изпити. Разбира се, стресът ми идва в повече, но гледам да се абстрахирам.
Имам някои дребни проблеми, които напоследък ме безпокоят. Реших да ги споделя с Вас - ще Ви бъда изключително благодарна, ако се заемете с моя случай и ми помогнете да стартирам живота си по добър начин. Мисля, че в момента нямам място за подобни състояния. Ще Ви обясня за какво става дума. Накратко - Май нямам проблеми, а си ги създавам.
Всичко започна в лятната ваканция на 8ми клас. Отидохме на почивка със семейството ми. Там беше планина - страшна скука, нямаше интернет, нито магазини. Изцяло сред природата. Нямах какво да правя по цял ден, а останахме там 10 дни. Вероятно скуката породи в мен едни натрапчиви мисли, които не бих искала да имам. Може би ще Ви се стори смешно, но става дума за обиди (думички), които ми идваха по адрес на хора, които по принцип уважавам и последното нещо, което бих си помислила за тях, е обида. Примерно - "Тя е глупачка". Веднага след това се опитвах да си кажа, че не е вярно, но въпросната мисъл отново се връщаше. Никога не съм се поддавала на тези мисли - все едно не съществуват. Но наличието им ме натоварваше, ядосваше и ме караше да се чувствам виновна. Беше ми много неприятно. Въпросните мисли изчезнаха от самосебе си, след като се прибрахме в града. Останаха просто един неприятен спомен за мен. Но преди около 2 седмици...попаднах случайно на статия за едно заболяване - ОКР. Дори не подозирах, че съществува, но ми се видя много страшно. През живота си съм имала единствено проблема, за който разказах по-горе. Но много се изплаших след прочетеното - да не би да имам това заболяване. Притесних се страшно много, получих паническа атака и се разтреперих от страх. Много хора бяха писали, че това заболяване ги измъчва с години и някакви такива неща, а това ме стресна ужасно. Прекарах една ужасна вечер в страх. След това сякаш започнаха отново да ми се връщат тези думички (едва ли не да се самонавивам). Опитвам се да спра...от 2 седмици ту съм добре (когато съм ангажирана), ту ми идват същите мисли, от които опитвам да се абстрахирам и искрено искам да се отърва. Моля Ви, кажете ми какво да правя, за да не мисля за тези неща. Посъветвайте ме нещо, просто искам душевно спокойствие - не мога без него. С никого не съм споделяла за случилото се преди години.
Заради паническата атака, ме заведоха на психиатър, за да се уверя, че съм добре. Той дори се учуди какво правя там - каза ми, че съм красиво, нормално и здраво момиче и че вероятно имам негативни емоции, породени от стрес, покрай завършването. Категорично заяви, че нямам нужда от антидепресанти. Но не съм му споделила за случката от 8ми клас.
Обръщам се към Вас, за да ми дадете съвети. Много ще съм Ви благодарна.
За първи път споделям това...сякаш ми падна камък от сърцето. Според Вас редно ли е да го споделя поне с майка ми, за да ми олекне още повече? Благодаря предварително. Наистина очаквам отговор и ще следя с интерес.