Ами по принцип никога не съм приемал хомосексуалността, но съм се държал добре с такива хора и съм се стремял да бъда толерантен. А доколкото за мислите..опитвам се да ги стопирам, но не успявам..и все повече мисля и се притеснявам...Кажете ми как да я отбягвам тази мисъл ? А отношението ми към приятелката ми е много добро, както и нейното към мен...и за това още повече се притеснявам, че до преди 1 седмица ми беше толкова хубаво с нея, а сега съм разконцентриран и когато съм с нея аз пак се държа много добре, но мислите ми ме убиват и не мога да се насладя на присъствието й.. И нарочно се замислям какво ще бъде да харесвам мъже и се заглеждам дори нарочно..Не ми харесва, но не мога да спра... И просто не мога да повярвам как цял живот съм си гледал и харесвал момичета и никога не съм се замислял за мъже, и как от 1 седмица направо съм друг човек с тези мисли...