Kristiqn

Благодаря! Точно това си мислех и аз,че спорта ще ми е от полза.И без това не съм се натоварвал физически от доста време.Днес отивам да тичам.Ако ще и за 10 минути да се умора - няма значение.Колкото-толкова.С малки крачки може би някой ден ще си върна формата.По принцип от споделянето ми тук,също ми олекна малко.Благодаря ви отново д-р Първанов.

Здравейте.Казвам се Кристиян.На 19 години съм,тъкмо завърших училище - предстои ми да си взема дипломата.Попаднах тук съвсем случайно и реших да споделя за моя проблем.Главното нещо което ме тревожи е притеснението и липса на самоувереност.Като дете бях много щастлив - не бях лишен от нищо.Спортувах активно - тренирах футбол,бях по цял ден навън с приятели.С течение на времето обаче,нещата се преобърнаха коренно.Когато навлязох в ранната тийнейджърска вързраст,загърбих спорта и започнах да живея друг живот.Започнах да ходя по купони,почнах да прекарвам повече време пред компютъра и някак си ми допадна виртуалния свят.Играех много компютърни игри с приятели и така един ден спрях да посещавам тренировки.През този период (от 15 до 18 годишна възраст) започнах да си живея във виртуалния свят.Харесваше ми да играя,не се чувствах ангажиран с нищо.Започнах и да пуша цигари.Осъзнавах че съм голям глупак,да загърбя спорта заради компютърни игри,но изпитвах удовлетворение,че играя.От време на време правех няколко месечни паузи и се връщах към реалния живот.Срещнах едно момиче,влюбих се,но след 7 месечна връзка се разделихме.Бях много влюбен в нея,но се чувствах много зле след раздялата ни само за 1-2 дни и това защото пак започнах да играя.Предполагам,че чрез игрите съм си заличил чувствата към нея.Имам в предвид,че съм ангажирал съзнанието си с играта и така съм изразил депресията си от раздялата.Но разбира се това е само мое предположение.И така прекарах годините до завършването на средното си образование - играейки компютърни игри.Както и да е,осъзнавам,че вече съм голям за тези неща и ми предстоят важни неща,като да си намеря работа.И тук се появява нещо ужасяващо за мен.Изпитвам някакъв страх и притеснение от предстоящи събития.На матурите бях толкова притеснен,че повръщах преди да тръгна.Изчезнало е самочувствието ми,не съм толкова уверен в мен като преди.Повечето ми приятели се пропиха и продрусаха,за това и спрях да излизам с тях.Не е моя работа,но аз лично мразя наркотиците и гледам да отбягвам хора,които имат нещо общо с тях.Искам да се запозная с нови хора,да изпитам магията на любовта отново,да започна да спортувам пак,да си намеря работа и общо взето да си живея като нормален човек - но когато опра до тези амбиции и имам възможността да ги направя реалност се появява отново това притеснение и несигурност у мен.Замлъквам пред хората,ставам неадекватен,не мога да се концентрирам и да покажа какъв човек съм в същност.Преди седмица имах рожден ден и организирах малко парти.Толкова се бях притеснил преди да дойдат гостите,че помолих сестра ми да купи продукти за купона.Не можах да отида до магазина от притеснение.Но защо?Това е рожденият ми ден за бога..?!Би трябвало да се радвам,а вместо това се паникьосвам,като че ли кой знае какво ще се случи.В скоро време трябва да си намеря работа,защото тази година няма да кандидатствам и ще е хубаво да изкарам пари.Но имам чувството,че пак ще се притеснявам и много ме е страх да кандидатствам за някоя обява.По принцип притеснението ми към събитията които ще се случат,изчезва именно когато се случат.Имам в предвид,примерно преди матурата бях адски притеснен както споменах по-горе,но когато влязох в залата се отпуснах и се концентрирах.Изкарах хубави оценки и бях доволен;когато гостите пристигнаха на рожденият ми ден и купона започна отново се отпуснах и прекарах страхотна вечер.Напоследък (последните 2-3 седмици) се чувствам самотен,сякаш ми липсват позитивни емоции,като любов,радост и смях.Като че ли губя мотивация за развитие в личен план,губя мотивация да живея.Нуждая се от промяна в живота ми и затова реших тази промяна да започне сега - споделяйки с вас и виждайки какво ще ме посъветвате. В заключение ще добавя че съм весел човек,с чувство за хумор,умея да се забавлявам.Добър съм по природа,не обичам да наранявам,обичам да помагам на хората и да правя добри дела.Възпитан съм добре и изпитвам голям респект към родителите си.Обичам да рисувам.Свиря на китара,обичам музиката,обичам и да пея(въпреки че не мога ) Да поясна и обобщя: Проблемът ми с притеснението се появява преди да се случи събитието което предстои.Когато обаче се случи,се адаптирам бързо,отпускам се и то изчезва.Симптомите са: страх,лек световъртеж,атомна бомба в стомаха, ?повръщане?,лека дезориентация,неспособност за съсредоточаване и понякога затруднение в дишането.Абе гадна работа. Много благодаря за отделеното време и силно се надявам да ми помогнете да се преборя с това коварно притеснение,както и да ме насочите към правилният път на връщането на самочувствието и самоувереността.А аз знам,че съм човек с много качества и мога да бъда щастлив,както бях като дете.