Здравейте!
Много съм объркана и имам нужда от вашата помощ.
Със сигурност няма да успея да съм кратка, защото кашата в която съм е голяма....
Всичко е много объркано, но ще се опитам да го обясня. Заедно сме от 12 години имаме две прекрасни деца по-малкото е бебенце на 7 месеца. Преди 3 години изневерих на съпруга си, бях мотивирана от лошото отношение на моменти към мен, за разлика от другите жени, с тях винаги е бил галантен и рядкото правене на секс. Направих го и много набързо си дадох сметка, че семейството ми е по-важно и реших, че това в което се бях пуснала не е за мен и много бързо сложих край и нещата. Всичко свърши окончателно само след няколко срещи с другия човек.
След половин година откакто бях приключила всичко и точно в периода на втората ми бременност съпругът ми се осъмни в мен и аз с цялата си наивност не исках да има лъжи между нас му признах всичко...Беше съсипан, искаше да знае цялата история....бях откровена и му разказах всичко. Исках да съм честна и да продължа начисто, защото държа на него и го обичам. Първите месеци му беше адски трудно да го преодолее, но се справяше, може би отчасти и на моята помощ, отчасти на това, че в него момент съм постоянно вкъщи бременна и гледам по-голямото ни детенце. Но явно накърненото му самочувствие не му е давало и миг мира. Сънуваше кошмари, връщаше се към нещата които му бях разказала, измисляше си негови истории....само той си знае какво му е било....
До преди един месец, когато ми призна че има връзка с друга също омъжена жена (която аз за жалост познавам и без да съм знаела някога, че тая жена ще любовница на мъжа ми никога не съм я харесвала, точно заради тая превзетост и флиртуване с всички около нея мъже) с две деца и иска да се разделим...Шока беше неописуем за мен, все едно не се случваше това с мен...След разговор в един от следващите дни той поиска да му дам време, за да прецени, как иска да продължи живота си, с нас - с нея, сам...
След 4 дни ми заяви, че семейството му е по-важно и иска да остане с нас. Каза, че между тях е нямало истерии и тя и той са знаели, че това е нормалния ход на нещата да сложат край...просто са нямали бъдеще заедно. Обеща ми, че всичко вече е приключило и повече нямало да ме лъже. И само след по малко от две седмици разбрах случайно, че главната комуникацията между тях е била имейл, който аз не знам. Веднага след като разбрах за съществуващият имей, се чухме и го помолих да ми каже как са комуникирали, той започна да ме лъже и да не споменава нищо за въпросния имейл. Накрая му казах моите доказателства и той си призна. Помолих го вечерта да си даде паролата, за да се убедя сама, че всичко е приключило между тях. Оригиналната парола си я смени и ми я даде новата с която влязох и видях по историята на влизанията.... видях, че до него момент на по-малко от час е влизал всеки божи ден във въпросната поща и са си писали...
Всичко ми рухна. Лъжата и обещанието, че е приключило ме забиха и отново изгубих и малкото доверие, което имах от мъжката му дума, че е сложил край... Питах го какво е това, какво е това, бях смазана, а той ми каза - ти сама си прецени...Накрая ми каза влюбен съм, какво очакваш....
(Забравих да спомена, че мотива за неговата изневяра е била моята, но е търсил подходящата жена, за да ми го върне тъпкано)
Обидих се, карах ме се, казахме си много истини и накрая го изгоних...не бях на себе си. Нея нощ след като си тръгна вече съжалявах...Обичах си го и го исках при мен...На секващият ден имах рожден ден...пусна ми един смс с "честит рожден ден", който ми вдъхна надежда. Малко по късно след обяд ми се обади, че иска да се видим и да говорим за нашето бъдеще... Срещнахме се, говорихме, беше хубаво, усещах го истински, спокоен...обеща че повече няма да се занимава с въпросната жена и ще е само с мен...
Но аз съм като болна...когато е при мен се чувствам добре, все едно имам "конрол" над нещата. А сутринта или през ноща, ако бебето го буди и се измести в другата стая за мен започват кошмарите, ами сега дали влиза през телефона си и отново комуникира с нея. През деня докато е на работа изгарям от напрежение, дали тя ходи при него и продължават да се срещат...много ми е трудно да го преодолея, но много ме е страх да не ме лъже и този път....
Моля ви, помогнете ми как да преодолея болката и да продължа напред, защото наистина държа на него и си го обичам.
Поздрави!
