samo_az

О, значи съм се объркал? Така ли? До колкото видях там пишеше че статията е на д-р Тодор Първанов. Явно съм се объркал. Добре, имам един въпрос: имате ли някакви ваши конкретни статии във ваш сайт? дори имате ли ваш сайт? Понеже ми се иска да опитам нещо друго? Тоест какви методи препоръчвате вие на кратко? благодаря предварително!

Правих упражнения дишане с корем. Успокояваше ме много. Научих се да приемам страхът си и като имах симптомите си казвах,че всичко е наред и че го възприемам като част от мен и даже ми харесва. Имах сърцебиене,пеперудки в корема,загуба на контрол, страх от самия страх и други. Някак си се справих и приех всичко това. До преди дни ми беше много добре. Не мислех за тези симптоми, освен когато ги виках съзнателно.Описвах на колеги и приятели за това как хората се страхуъват и други неща. Беше ми интересно да споделям за този страх и така приемах по добре нещата и осъзнах че не съм сам. Когато ми се случи заа пръв път паническото разтройство бе през ноща. Сега се чувствам пак неспокоен докато заспивам. Неприятно е и искам да се справя. Но не знам какво да правя за момента? Това разбиране и търпение не работи както беше в началото. Пак добивам много критичност и куп неща още, а пъък и това смятсам че е породено отново от този страх. Имам някои мисли и започва къркорене в корема. Днес спортувах тичах и малко набирания правих. Радвам се все пак че нямам сърцебиене изпотяване и т.н. а само къркорене в корема, дето ме кара да ходя по често по малка нужда до тоалетнаата. Четох и Дънов и други неща. Помогнаха ми. Започнах да гледам по нов начин на живота, но за кратко. Пак взех да критикувам и да се гневя за дребни неща. И така това е на кратко.

Привет. Преди около 2 месеца имах ПР с познатите симптоми от вегетативна дистония.Бях чел за симптомите и по описаните от д-р Тодор Първанов неща се справих на бързо и отново бях себе си. Преди няколко дни както се опитвах да заспя, отново започнаха някакви мисли от които се плаша придружени само с пеперудки в корема. Усетих че се боря с мислите си и ги оставих да си вървят и по едно време заспахх спокоен сън. Сега обаче повече от всякога сд чудя "защо" и "къде сгреших"? Отново станах нервен, започнах да избухвам и да съм неспокоен. Усещам че пак се връщам към стария живот, а може би психиката не иска това. Не знам.. Объркан съм. Скоро време смятам да посетя психотерапевт. и още нещо опитвам се да викам съзнателно страховете си и да ги отработвам ама явно не го правя както трябва ли и де да знам. съшщо така през деня съм спокоен, не мисля много за това и т.н. но пак има пеперудки в корема. Благодаря