skatebg

Моля ви се, Помогнете ми... не издържам искам да се махна от този град... Защоооо.... Не искам да умирам толкова млад...

Искъм да споделя, че преди когато не бях депресиран, никога не съм си мислил за самоубиство, а сега когато разбереш, че си в тежко положение виждаш живота по друг начин, старая се да помагам на всеки, да бъда по добър човек, да опозная себе си! И пак въпреки, че пия антидепресанти, положението не се орпавя, а това чуство за вина ме убива бавно. Чудя се, кога ще дойде този ден, когато ще съм се оправил... А натрапчивите мисли, също са много гадни, знам трябва да ги оставя, да не се притеснявам, защото се засилват повече, но не мога, немога да си простя и на себе си, явно това ми е проблема. Или прекалено съм чуствителен... А и като художник бих казал, че ние сме по различни, а не луди просто, съм забелязал че хората като не разбират, някого го наричат луд... Надявам се на съвети... Преди мечтата, ми беше да съм художник, склуптор, преоспял, сега мечтата ми е да, се излекувам, Бог да ми прости за грешките.

Искам да попитъм, има ли някои които се е излекувал, от ОКР или е бил със подобни симптоми на моите. Ако може даде съвет, или да сподели тук историята, защото виждам че много хора пишат, но досега всеки седи на едно ниво... Или просто които се излекува напуска форума, и не споделя ? Имам и друг въпрос, възможно ли е наследствено от поколенията да ми се е натрупало, негативизма ? Четох някаде из форума подобно изказване. Благодаря предварително !

Благодаря ти Диди. Искам да добълня, че въпросното момче изпитвам омраза, и страх към него и не искъм да сме приятели повече. А аз преди кълнях семейството му, защото ми е причинил и други неща, и когато стана това с неговият баща, ми стана много гадно, и се чуствам виновен за това... Дори и не искам де се засичаме из града, а градът в които живя е малак... Просто искам и да избягам, някаде надалеко. Знам, че така няма да мине проблема, но поне ще е ново начало за мен... Лошото е че хората ти се присмиват, с такива проблеми, или ти казват, че си слаб, а и няма с кого да споделя освен с лекаря, и родителите ми. и то пак не се чуствам добре... Мислил съм за самоубийство, и се чудя как можеше на мене да се случи това. С тази депресия дори и не мога да рисувам картини, немога да творя... Моля се ако бях върнал времето да зная, че нещатата ще станат така, щях да ги променя, но лошото вече е станало. А и важното е да гледаме напред, но не винаги се получава. Благодаря за коментарите.

Започнах и ми изписаха антидепресанти. Пия ги от 2 години маи ще станат. Но аз казах какво ме тормози най-много тея чуства за вина. И сам малко странен на моменти правя така наречените ''ритуали''...

Благодаря ти приятелю, ценя всеки коментар. Казвам ви все едно мозъкат ти е болен, повечето неща на сила ги правя...

Не мога вече, не издържам, помогнете ми хора... никога не съм вярвал, че ще искам да умра толкова млад. Имам чуството че мозъка ми е болен... Просто не мога да живея така. Почти всяка вечер към 20:30 ми става много депресирано, просто ми е лошо, Чуството за вина ме убива най-много, незнам вече какво да пия при кого ходя на лекар. Изгубвам вяра, живея насила, майка ми е била депресирана когато е била бременна с мене, изгубила е баща си и трудно го е преодоляла, казва ми и аз да не се отказвам. Явно съм слаб доста...

Здравейте, живея в един доста хубав град. Ще разккажа накратко за мен. Занимавам се с рисуване, още от училище бях в изобразителна паралелка, вече съм студент пак с изобразително изкусвто... Скоро даже заварших 2-ри курс. Вече съм на 21 години никога не съм си представял че, човек като мен (душата на компанията) ще иска да се самоубие... Но уви проблема ми е че съм адски депресиран, станах и доста затворен почти постояно си седя в къщи. Ходих при Психиатар и ми исписаха 2 вида лекарства, в началото беше наред но ето пак съм в критична ситуация... постояно правя разни ритуали, нали така ги наричат: - не мога да се облека нормално. - занимарих си хигиената. - Искам да се връщам по същия път от кадето сам минъл. - цакам копчето на лампата по доста пъти... - Откачам, изнервам се бързо - Не ме е страх да се сбия... - Постояно се карам с хората по улиците когато изляза... Та проблема е най-вече в един човек за които искам сега разкажа, тои беше от моят клас до средното образование. Всичко беше наред докато не се скарахме. Калнях го и него и семеиството му мразех го, беше ми причинил и други гадости... . Докато един ден не разбрах по скупе че баща му е починал. От тогава се промених много, изпитвам чуство за ВИНА и то голямо, все едно аз съм виновен за това което се е случило... ;( Преди да вляза в факултета ходех на уроци по рисуване, и разбрах че и той ще идва просто не исках и той да идва страхувах се от него (незнам защо) и доката единият път докато седеше до мене не ме удари, и от тогава откачих но нищо не казах, а тои ме обиди много жестоко, че съм комплексар и незнам си какво... Неможех да го преживя няколко месеца тази ситуация... Не искам да го виждам че е от моят град. Вече не искам да живея в този град да знам че и тои обикаля някаде... като го видя с колата се правя че не е тои просто не издържам вече. Моля ви помогнете ми, ако наистина не се махна от тази държава и от този град, ще се самоубия... Искъм да се извиня предварително за грешките. Ще съм много благодарен ако ми дадете някъкав съвет. Защото ми е доста трудно.