Здравейте създавам нова тема за да споделя опита си и да успокоя голяма част от посещаващите форума,търсещи отговори на въпросите който изникват докато сте в състояние на стрес и се чудите ОКР има ли лечение,разбира се че има,но за да бъдем по-точни 1-во няма какво да лекувате не сте болни,пише ви човек живял с натрапливости 4 години,посещавал психиатри и приемал антидепресанти.Ще ви разкажа историята си,прав го защото преди да се променя ида разбера че ОКР не е болест която носиш цял живот,аз влизах в този форум и търсех успокоение,надявах се някъде да прочета за някой справил се с натрапливостите .Е аз се справих и ви пиша за да знаете че е възможно.Преди около 5 години след смъртта на чичо ми се сблъсках с живота все едно за пръв път,разбрах че хората умират и че хората който обичам няма да са вечно тук,това ме срази сякаш до тогава съм била сляпа за сериозността на живота(най-парадоксалното е,че това е бил правилният подход,колкото по-на сериозно взимаш живота толкова по лошо за теб:–) )започнах да мисля песимистично,гледах на живота като на нещо страшно,акцентирах на всичко лошо в него и хоп след няколко месеца от всичкия този стрес който сама си бях причинила получих първата си паническа атака,естествено аз не знаех че това е паническа атака,мислех че умирам :–)разбира се тръгнах най-различни специалисти за да се установи какво физическо заболяване имам,е всички повтаряха едно и също НЕРВИ,убедих се че е така и успях сама да се справя с паник атаките си,не ми беше лесно,но се конфронтирах със страха и успях.Не мина много време и в живота ми се появиха натрапливостите,защото макар и справила се с паническото разстройство не бях променила песимистичното си мислене за живота,чувствах се ужасно те бяха толкова неприемливи за мен,бяха свързани с близките ми,с хората който обичам,а аз дори не знаех какво се случва,не знаех че това са натрапливи мисли,мислех че съм полудяла,започнах да търся информация в интернет което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша,че съм се успокоила,не не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости,просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости който отшумяваха и се появяваха постоянно,така продължи 2 години,докато не се увеличиха отново и в главата ми бяха започнали да се въртят онези мисли че съм психично болна,реших отново да потърся психиатър,отново ми изписаха антидепресанти който не ми се отразиха мн. добре,пих ги точно 2 дни и реших че ще си помогна по друг начин,тогава често влизах в този форум и четях отговорите на специалистите за ОКР,реших се на психотерапия,това не бях опитвала до този момент а се оказа че точно това ми е трябвало,потърсих др.Първанов защото отговорите който даваше тук са ме успокоявали много пъти,сега мога спокойно да кажа,че аз вече нямам никакви натрапливости,чувствам се жива така както никога не съм се чувствала през целия ми живот и то защото се промених,станах човекът който винаги съм искала да бъда,страхът не ме управлява,не виждам живота в черни краски а искам да го живея,преди ме беше страх от неизвестното,сега търся предизвикателства в неизвестното,правя неща който тогава не съм си и помисляла че някога мога да правя.Трябва да разберете едно и ще се почувствате моментално щастливи вие сте отговорни за чувствата си,мисълта се превръща в емоция а вие може да направите избор и да създадете за себе си само положителни емоции,просто трябва да го решите.Промяната правите сами,но ви трябва насока,съветът ми е да потърсите терапевт който да ви помогне да осъществите избора да бъдете щастливи .Пътят за справянето с ОКР е промяната,трябва да промените себе си,мисленето си,начина си на живот защото е явно,че мисленето ви до този момент не е било правилно,начинът по който сте свикнали да мислите е грешен генерира стрес иначе нямаше да създаде натрапливости,накратко мислите стресиращо спрете веднага:–) 4 години съм мислила,че не съм като другите,че имам психически проблем и това ме прави различна а сега мога само да се разсмея с тогавашните ми заключения и "мъдрости" по този повод.Смейте се над себе си така всичко се оправя по-лесно:–)И за финал няма да ви пожелавам успех,защото не ви е нужен всеки един от вас го може стига да го поиска и да си помогне :–)
