Bananche

Здравейте докторе, пише Ви едно момиче на почти 23 години. Много, много Ви моля да ми помогнете, прерових интернет за връзка с Вас, ще се радвам , ако ми посочите Ваши координати, за да се срещнем, наистина имам нужда от консултация. Опитах всевъзможни техники, лекарства и начини с цел справяне с моя проблем , въпреки това кризите се връщат.. Ще Ви разкажа накратко в какво се състои моят проблем. Винаги съм била много притеснителен и сдържан човек, загубих баща си в катастрофа, когато бях на 14 години. По някакъв начин преодолях загубата, въпреки че въобще не ми беше лесно , сблъсках се с анорексия , но близките ми много ми помагаха, имах приятели, срещнах любовта и някак го преодолях. Същинският проблем и моето "състояние" започнаха миналата година през месец Април. Една нощ бях заспала и започнах да се будя през 30 мин. със странни симптоми - изпотяване, сърцебиене, страх. Не обърнах особено внимание и отидох на работа на следващия ден - след обяд това се повтори с пълна сила, но този път мислех , че ще умра, толкова беше неприятно. Тъй като съм доста информиран човек, бях чела статии за паник атаките и бях убедена, че това се случва с мен .Доста хора си мислят, че е нещо касаещо физическото им здраве, е аз бях убедена че развивам тревожно/ паническо разстройство (мечтата ми като дете беше да се занимавам с психология и психотерапия Чела съм много литература и винаги ми е било интересно...Вече не. Въпреки , че знаех че няма да умра или полудея се озовах в спешно отделение, където единствено отчетоха висок пулс и повишено кръвно налягане и ме пратиха на ендокринолог/невролог. След консултация с тях се консултирах и с психиатър. Диагноза паническо разстройство и назначени Золофт и Ксанакс. Първите месеци бях много зле, излизах с придружител, едва издържах да ходя на работа (обожавам работата си попринцип - занимавам се със счетоводство).Получвах силни кризи и се затворих в нас, постоянно плачех и се карах с приятеля ми (живеем заедо),. После се появи една постоянна замаяност и много лесно се стрясках от обикновени неща - возене на лифт/ескалатор/ посещение на места с много хора -киносалони,заведения... Осъзнавах ,че сама трябва да си помогна, спрях Золофт - тъй като от него напълнях видимо , а това ме депресира още повече. Започнах да посещавам психолог всяка седмица , споделях проблемите си , малко по-малко започнах да излизам сама, да шофирам, да се срешам с приятели ...Всеки път ми прилошаваше и всеки път насила излизах, насила пътувах, беше тежко, но го правех. Поставях си обикновени за другите хора дейности като мои лични предизвикателства, когато успявах да се справя се чуствах като победител. Направих някои промени в начина си на живот - отказах цигарите, алкохол ми е невъзможно да пия, т.к си внушавам че ми предизвиква ПА, а преди пиех доста. Тъй като близките ми си мислеха, че е страхова невроза след земетресението май месец, което наистина изживях много тежко - беше ме страх да седя вкъщи и да заспивам , ме водиха да ми леят куршум против страх. Направих пълни изследвания и освен мое хронично заболяване (аденом на хипофиза) не се откри нищо друго, а аз линеех всеки ден . Пробвах цветолечение с капките на д-р Бах, започнах да спортувам, за да изразходвам адреналина , опитах буквално всичко ,което чуех за справяне с този проблем . Малко се пооправих - изчезнаха част от симтомите (треперенето и изпотяването) и ето ,че последната седмица пак съм зле отново атаки, отново не мога да спя, отново си тръгвам от работа в панически пристъп , отново се страхувам , треперя дори в момента, сърцебиене, изпотяване... Мисля си кога ще свърши всичкия този ужас, искам си живота обратно.. Предстои ми държавен изпит, а не мога да си събера акъла да мисля (( Искам да бъда спокоен човек, да мога да излизам , да се забалявам без да ми се случват тези пристъпи. Ужасно се притеснявам да не стана зависима към Ксанакс .. затова пия само по 1/2 табл. на ден, а през останалото време взимам Атаракс, Валидол и ест. мента, глог и валериан. Преди това пиех Деанксит ,пих какво ли не -хомеопатия, радиолечение..процедури всякакви.. Личната ми лекарка настоява да започна отново антидепресант, но не искам .От Золофт се чуствах ужасно, и напълнях за няколко месеца.. Това е накратко моята история. Моля Ви, помогнете ми (