Изключително много Ви благодаря за отговорите, OneGirl и didi_ts!
За мен сте като лъч светлина в тъмния тунел! OneGirl: "От това, което съм изчела разбрах че тези мисли идват от прекалено много любов, т.е.
ти обичаш майка си много и не искаш да й се случи нищо лошо,
за това и мислите са се превърнали в натрапливости - съзнателно не искаш да ги приемеш
и се бориш с тях, за да се опиташ един вид да я защитиш."
Може и така да е, защото като се замисля, както ме е страх, че може да се материализират страховете ми, така ме е страх и, ако мама не ми вдигне веднага телефона и веднага започвам да си мисля и да се страхувам да не се е случило нещо лошо с нея. Когато нещо я заболи, аз я карам да отиде веднага на лекар, или когато знам, че има среща с някоя приятелка, аз й казвам:"Внимавай, че навън карат като луди по улицата!" или просто:"Добре, мамо, пази се и се обади като стигнеш!".Винаги сме много загрижени една за друга.На моменти дори прекалено, дори да знаем, че всъщност в повечето случаи е ненужно да се притесняваме от всичко чак толкова. OneGirl: "Другото, което искам да ти кажа е че не си луда.
Първият признак на това, че човек е съвсем нормален е точно факта,
че през главата му минава мисълта "Луд ли съм? Полудявам ли?".
Хората, които в десйтвителност страдат от психически проблеми никога не се замислят
за състоянието си, а напротив - смятат че е напълно нормално.
Така че спокойно - не си луда и няма да полудееш."
Да ти кажа това, което казваш ми даде донякъде спокойствие, но после като започнах да си го повтарям и да си казвам:"Спокойно, ти не си луда, няма и да полудееш, това са просто тормозещи съзнанието мисли, които няма как да се материализират и трябва да направиш всичко възможно да ги разкараш от ума си, просто за собственото си спокойствие, а не защото ще откачиш и ще направиш нещо лошо!" - започнах да си втълпявам, че щом си казвам тези думи наум, значи започвам да ги приемам за нещо напълно нормално, следователно наистина полудявам...Кашата в главата ми вече е пълна Лошо ли е, че си повтарям постоянно тези мисли, а след това идва и съмнението, че нещо наистина не е наред с мен? OneGirl: "Желая ти успех и дано скоро и двете успеем да се похвалим, че сме преборили страховете "
Благодаря ти, миличка!Успех желая и на теб-от все сърце!!!Много е тормозещо това нещо Не зная дали да се радвам, че не съм единичен случай с този проблем, или да съчувствам на останалите като мен и теб, но знам единствено, че искаме да излезем от това непоносимо състояние!Аз днес вече си записах час при една психоложка от моя град за утре вечерта, но от това, което пишете ми давате още повече кураж!!!Благодаря за което и успех!!! didi_ts "Здравейте Едно момиче, натрапливите мисли не се материализират.
Те са като паразити, които се хранят от страха.
Когато страхът изчезне и те умират, няма какво да ги храни."
Здравей, didi_ts!Благодаря за отговорът ти, който също вдъхна в мен успокоение и надежда!Забелязала съм, че когато съм на работа и се заговорим с колежката за нещо забавно или каквото и да било положително нещо напълно забравям, че съм завладяна от такива мисли, докато в момента, в който аз си кажа:"А...ами ето, че за няколко минути забравих за страха и за лошите си мисли.", те отново се връщат и имам чувството, че се въртя в един омагьосан кръг Страх ме е, че ако приема страховете и мислите си и спра да мисля за тях със страх, ще започна да си мисля, че щом вече не ме е страх от тези невъзможни мисли и спра да им обръщам такова внимание ще съм точно като наистина лудите, които не осъзнават, че това нещо е ненормално и не им пука, че всъщност имат сериозен психически проблем (надявам се да си ме разбрала, защото мисля, че не можах да се изразя много правилно.)
Още веднъж искам искрено и от все сърце да Ви благодаря за подкрепата и успокоението, момичета!!! Целувки!!!