lostsoul

Здарвей, Иво. Съгласен съм с това, че няма значение терминологията и аз така мисля, въпросът е да откриеш този извор... и най-вече да не спираш да търсиш. Наскоро срещнах едно момиче, което изцяло промени представите ми за нещата и ми показа тази енергия, тази чиста енергия, която извира от някъде надълбоко в теб... Любовта. Цял живот съм бил егоист, в такава среда съм израстнал, това съм развивал несъзнателно в себе си... Любовта... до скоро ми беше съвсем чуждо понятие, не, не чуждо, колкото неразбрано. Представата ми за Любовта беше съвсем изкривена... както и да е. И съответно чувството ми за опора беше основано на егоизма и за това не беше истиснско... Изпитвал съм и истинската Любов, но само за малко, после я губех, не знаех откъде идва и защо, и т.н., беше нещо непознато за мен, но е факт, че ми дава това което съм търсил и от което съм имал нужда сякаш цял живот. Прочетох една статия на сайта - "Любов и страх", забравих автора й, но най-вече запомних това накрая, че единственият начин да се научиш да усещаш Любовта, да я пуснеш да тече през теб е да го правиш, да даваш и даваш и винаги да си отворен за това преживяване... Естествено на теория нещата изглеждат много по-лесни от прилагането им в действителност, но знам че е Това. Друг е въпросът, че не мога все още да го правя чисто и напълно, но вярвам, че някога ще се науча... това е част от процеса на търсене на Истината и вярата в себе си. Всичко друго - егото, егоизма, егоцентризма... ужасни са, но са силни. Човек първо с тях трябва да се пребори. Благодаря отново, помогнахте ми да разбера някои неща. До скоро. Симеон.

Здравейте. Харесва ми какво казва всеки от вас и мисля, че има истина в това, което казвате, но има въпроси, все още седящи без отговори... и които мисля и други освен мен си задавт Наистина, какво мислите, дали човек може отново да повярва в себе си след като вече веднъж е изгубил тази вяра и как би станало това? С мен стана така. Интересното е, че казвате, че трябва първо да повярваш в Бог и след това вече вярата в самият теб идвала.... Аз не вярвам в Бог, тогава значи ли, че не мога да вярвам в себе си?? Идеята ми се струва абсурдна, но както и да е. Не мисля така, защото преди вярвах в себе си, но го изгубих или може би е било , както някой из форума беше написл 'егоистична вяра в себе си' . Факт е, че вярвах в какво ли не, в неща от външния ми свят, неща от вътрешния... давали са ми сила, спокойствие, които след време си идват така бързо както са дошли... никога това чувство, сякаш си намерил основата си, опорната си точка. И така иска ми се да повторя въпросът на Надежда, който е задала вече веднъж... Как мога да повярвам в себе си? Как би станало? Иво е прав, човек има много качества в себе си, много неща изобщо, в кое от всичките човек трябва да повярва? Кое е истинската вяра в себе си? Извинете ме за странния поуст, надявам се, че не съм прекалил със 'автобиографията си'.. Успех на всички в търсенето До скоро. Симеон