Mariq Guevska

Здравейте,Д-р Първанов!Попаднах на този портал и прочетох само положителни неща за вас!Моля за съвет,за моята ситуация!Пролетта изпаднах в страшни за мен паники,мисли за самоубийства,че мога да нараня близките си хора,да наръгам с нож приятеля ми,че мога да го отровя,просто се вкарвах в такива филми,че имах чувството че съм някаква серийна убийца То не е смешно,но вече и аз не знам как да възприемам нещата..По принцип страдам от натрапливи мисли вече 3 години,може и 4,загубих представа вече,но като тези страшни,никога не съм имала.Може би абортът,който направих зимата,ми се е отразил,за да си ги мисля тези неща.Отидох при психиатърката,при която ходя още от началото,в града ми..Тя ми предписа сероксат и неуротоп,пих ги малко,след известно време ми направи комбинация пък от серопрам и ривотрил за паническите атаки..За известно време ми замъглиха гадните мисли,но знам,че така попадам само в кръговрат,в който тези лекарства няма да ме спасят..И ето април месец забременях,сега съм в 5-я месец,и засега чакам момиченце,което ме прави много щастлива Но в първите месеци,пак започнах с моите неща..,мисли че ще си разпоря корема,пак че ще нараня близките ми хора,че като се роди детето няма да го искам,и всички ще се разочароват от мен,че ще изпитам сексуално влечение към малкото си дете(това на сексуалната основа разсъждавам че може да съм си го втълпила от на мама приятеля,с който живее вече 15 години,понеже имах чувството че ме харесва,когато бях по-малка.Бях опитала тогава да споделя с мама,но бях отхвърлена с думите,че това е бащинска обич и трябваше да си стоя с ужасните опасения и мисли,сама.Това много ме нарани тогава,че мама не ме разбра )И така,реших да отида при друга докторка,в съседния град...Разказах и цялата си история,и тя веднага ми предписа ЗОЛОФТ,изслуша ме за 20 мин,каза ми че ще провеждаме когнитивна терапия,но така и не отидох пак при нея,някак не я чувствам като моят терапевт...И сега на моя глава от 2 седмици пия депресанта само по половин.Искам постепенно да го спра,да се отърва от този порочен кръг,но не знам дали ще се справя.Сега от няколко дена пак се опитват да ме връхлитат натрапливи мисли,но имам чувството че сега се контролирам повече,да не изпадна в паники,както преди...Опитвам се да преминават през ума ми,без да им обръщам голямо внимание,колкото и гадни да са...Но дали имам някакъв напредък от мен самата не знам,или си мисля че ме чакат още по-големи страхове и паники.Чудя се защо не мога да повярвам в хубавото,защо то ме плаши?Защо все си мисля че на мен не ми е писано да живея спокоен живот,а съм само на 24.Мога да дам толкова много любов,искам да я давам безгранично на близките си хора,а не да се срамувам от страшните мисли,които мисля към тях понякога,без да си искам.Защо все си мисля и ме е страх мама да не умре,че какво ще правя без нея,въпреки че ако тя беше предприела нещо,когато имах най-безубидните мисли,нямаше да стигна до тук,но..какво да се прави,обвинявах я,но я обичам страшно много.И се страхувам ако остана без нея..Знам че ако не си помогна сега,като се роди детето живот и здраве,пак ще ме връхлетят ужасни страхове,да не го нараня и така нататък...Искам един друг по-добър живот,чака ме едно ново начало с това детенце,искам да му дам цялата си обич и разбиране,без да се притеснявам от моите натрапливи ситуации.Питам Ви,дали имам някакъв шанс...Бих се радвала да се отзовете на това,което съм написала и да ме посъветвате нещо.Благодаря Ви,предварително,с пожелание за лек и спокоен ден!