Здравейте на всички.Жена на 25 г съм с 2 деца .Въпроса ми е когато бях ученичка или 9 клас 3или 10 някъде там почнах да работя сервитьорка,за което все още не мога да си простя и се записах в едно мъжко училище за което и затова немога да си простя.Зощо го направих?Сервитьорка -защото нямаше с кого да излизам ВИНАГИ бях изолирана от комшийките ми .Защо -все още не съм сигорна.Винаги когато излизахме през седмицата се затварях в мене,когато идваше събота те говореха ПРЕД МЕН за дискотека и аз несъм излизала с тях .Защо -незнам или неискам да си го призная ,а и нз какво да направя по въпроса.Общо взето затова работих сервитьорка а и казвах защото не ми стигат парите.Прост обичах да имам неща и дрехи които мислих че ви трябват .Работих сервитьорка до средата на 12 кл.Общо взето годините през които учих ми минаха в кръчмата,за съжалиние и немога да си го простя.За училището което учиш мисля,че е защото повече от всичко исках да си имам приятел.Дори спомням си бях казала:Там има 500 момчета все някой ще ме хареса.Ужас.На никой не съм казвала така .Имах перфектна диплома можех да уча където поискам ,но сама си се прецаках.Аз лично ако чуя ,момиче учи в такова училище,което аз щях да кажа ,че е к...а и затова се е записала да се е.е на воля.Е както и да ви прозвучи -няма такова нещо поне с мен,но просто усещах отстрани как изглежда.Но просто съм такава ,че като се захвана с нещо и карам до край,затова не се преместих в др.училище.Се едно бягам си виках.От училището ме е яд ,че не се запознах с др момичета,не разширих обкръжението от момичета.Сега предпочитам да уча в клас с поне 90 % от момичета.Но уви.Като цяло класа ми беше добър,просто съжалявам че нямаше др момичета и дори сега като ме попитат къде съм учила ме е срам да кажа.Все едно искам да върна времето когато бях 8 клас....мислих си кое щеше да е по различно пак щях да съм аз и щях да се питам какво ми е .Обичам си самотата.От малка доста често ме оставаха сама и май съм свикнала със самотата.Трудно допускам хора до себе си,но съм много добър слушател.За сервитьорка съжалявам защото ми остана младостта там.
Вече имам 2 деца ,но тези неща много ме подтискат .Някак си много ги обичам,но хем си искам младите години,хем предпочитам самотата и да си остана вкъщи и да си пием с мъжа ми.За мъжа ми нескам да говоря ,просто е уникален и много пъти съм си мислила да си намери по добра жена от мене.За излизанията сега-да не кажа че са и невъзможни,но въпреки това нямам желание за дискотеки,да не говорим ,че само като гледам момичета по на 10-12 г и полудявам.
Един вид търся мнения как да преживея миналото си след като искам да го изтрия и да го променя.Най-лошото имам чуството ,че обичам самотата си и в повечето случай не се и опитвам да вържа теми с други.Друго ми направи впечатлие ,че СЕГА ме дразнят много неща примерно в кунтята.Примерно бяхме на гости при родителите ми с децата и полудявам когато правят такива неща ,които са погрешни според мен.Става въпрос за елементарни неща ,но ме дразнят,когато мога премълчавам ,но др път немога.Все едно не се познавам,ако някога съм се познавала де.Имам чуството ,че винаги съм се търсила коя съм,а дори нз коя съм в действителност .
За капак съм мнооооого ревнива!Може да е и от зодията ми де,надявам се .