edin_student

Здравейте отново!Скоро не съм писал тук.Карам я някак си , посещавам психолога от време на време.Сега се случи нещо друго.Бях една седмица на младежки проект,който днес трябва да приключи.Не помня от колко време не се бях чувствал толкова добре.Натрупаха се доста емоции,за първи път летях със самолет,в чужда държава,на чужд език.Случи се и нещо друго.Мисля че за първи път се влюбих истински.Само че момичето е от друга държава и знам че е невъзмжно.Сега обаче съм изключително тъжен и постоянно мисля за нея.1 седмица нямах никакви проблеми с паник атаки и натрапливости,но сега когато дойде момента да си тръгвам ми е много гадно.Нормално ли е това ,което изпитвам?Ще мога да ли да я забравя и да продължа напред.Знам че ще се случи,но в момента положението не е розово.Досега не се бях привързвал така..Снощи не можах да спя от вълнение , постоянно ми се въртяха в главата общите ни моменти с нея през цялата седмица.Д-р Първанов , може ли Вашето мнение по въпроса,сериозен проблем ли е това?Благодаря !

Здравейте от мен,скоро не съм писал и влизал.Бях 10 дена на международен младежки форум в София и се запознах с много чужденци,беше супер.Никакви оплаквания,никакви натрапливости и такива неща.Като цяло лека-полека,започвам да се научавам да релаксирам 5-10 минути с хубави картини в ума и това дава някакъв резултат.Сега не мога да отрека че се завръщат понякога глупавите натрапливостви,особенно в моменти когато съм уморен,или след някакъв стрес.Целта ми е да ги намалям тези неща. Пиша за да попитам нещо конкретно д-р Първанов,ако е удобно.В последно време ми се появяват през деня епизодични трептения на части от тялото - например в зоната на врата,или рамената,или долу краката.Не знам на какво да го отдам,в момента приемам магнезий и витамини б група.Все пак в зоната на врата ме притеснява малко.Д-р Първанов,според вас това симптом на стреса ли е и имам ли основания да се притеснявам за нещо сериозно ? Поздрави !

Добър вечер,бих искал да напиша нещо.Д-р Първанов , благодарение на Вашата помощ си дадох сметка че проблемите ми идват от нивото на стрес,нищо повече.Аз обаче след като анализирах някои неща , открих още една потенциална причина,Бих искал да я споделя с Вас.Срам не срам,аз съм длъжен да си призная - че на 21 години,въпреки всичките си качества и че много връстници ме уважават и се допитват до мен за съвети,ДОСЕГА НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА.Досега не съм го броял за проблем,но всеки път когато съм на психотерапия,психолога ме пита защо нямам активни постоянни интимни контакти.Аз все повтарям че не съм срещнал подходящата.Тук идва другия проблем. Като всеки млад човек мастурбирам,досега никога не съм го отчитал като проблем,нито пък ми е влияло.Сега обаче прочетох няколко статии на господин Орлин Баев,които ме накараха много сериозно да се замисля по въпроса.Имам някои сходни неща,като например че след мастурбиране ми пада много настроението и такива неща.За момент се почувствах като наркоман и реагирах с паника и съответно голямо отделяна на адреналин.Веднага изтрих всички такива филми които имам на компютъра.Дали в крайна сметка това не е причината да не съм толкова мотивиран в отношенията с жените?Сега ми се появиха веднага глупави натрапливости,че не мога без да мастурбирам и такива неща,което ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е ВЯРНО.Преди,когато не съм обръщал внимание,са минавали седмици ,без да го правя и по никакъв начин не е правило някаква разлика. Да споделя ли на следващия сеанс за това , д-р Първанов и според Вас,има ли нужда от притеснение?Благодаря Ви!

Здравейте отново!Бях на сеанс и стигнахме до някои важни изводи - трябва да общувам активно с хора,дори и да се насилвам в началото - затварянето в себе си няма да промени нещата. 2.трябва да спра да се самонаблюдавам и да въртя света около себе си - този така наречен егоизъм ме спъва.3.за да си върна настроението , трябва да променя мисленето си,няма как да съм негативно настроен и да очаквам положително настроение.4.Излишното драматизиране на ситуациите допълнително влошава нещата. Дотук добре,сега идва по-трудното - как да стане тази промяна,. Д-р Първанов - днес беше първия ми работен ден в живота ми и е излишно да казвам че стреса беше необичайно висок.Както и постоянния страх че ще сгафя нещо и такива неща.Съответно тялото ми реагира,а и продължава да реагира на адреналина.Осъзнавам отново както сме си говорили стотици пъти че насищането с адреналин поражда натрапливостите и куп други неща.Искам да си съставя една структурирана програма за минимизиране на стреса. 1/Ежедневно спортуване - бягане , упражнения на лост и успоредка,на чист въздух 2/хубава храна - месо,яйца,плодове и зеленчуци 3/хранителни добавки - витамини Б група и магнезий 4/по 10-15 минути на ден задължителни опити за релаксация и успокояване на ума,съответно и на тялото. Това измислих аз , до момента прилагам само част от нещата.Имате ли някакви забелжки и може ли да ме посъветвате ако трябва да добавя още нещо.Благодаря и приятна вечер!

Факт е обаче, че пределната ми концентрация в изпитите,тушира натрапливостите почти през цялото време.Сега когато вниманието ми се освободи от тях..естествено се върна към старите неща..От другия месец започвам работа в банка,дефакто ще работя за първи път.Надявам се да донесе позитиви.Другия месец ще участвам и в една международна студентска конференция,така че мога да кажа че в сравнение с миналата година по това време,съм много по-ангажиран и кръга ми от познати се увеличи драстично,Всичко това е положително развитие,което съм постигнал сам.За натрапливоситите ми е необходима продължителна работа с психолог,от тази седмица започвам.Надявам се много,до края на лятото и началото на есента да съм решил кардинално проблема,или поне в голяма част. Знам какво ми е нужно,но все още не мога да го направя както аз искам.Трябва ми сериозна приятелка,повече женско внимание и интимни контакти.Убеден съм че това ще реши голяма част от проблема.На този етап обаче,нито виждам подходящ човек,нито правя активни стъпки в посока намирането. Д-р Първанов,благодаря ви отново за мненията.От известно време правя следното като техника с натрапливостите.Когато получа някаква - примерно че наранявам някого,веднага поглеждам в миналото и се сещам как не съм удрял човек от 5-ти клас примерно и мозъка ми автоматично я изключва от съзнанието си..Или пък се опитвам да доразвия самата ситуация,как би се случила цялата и някак си излиза колко е абсурдна картината.На няколко пъти това ми се получава доста успешно.Мисля че го прочетох точно в книгата на Шуорц.Според вас,това добра техника ли е?Както и ,съгласен ли сте с разсъжденията ми,за нуждата от женско внимание и интимни контакти?Благодаря и приятен ден!

Здравейте отново!Вчера приключих изпитната сесия.От времето което не бях писал,нещата бяха следните - абсолютно мобилизиран бях да чета за изпитите и това ми беше ежедневието.И всичко мина успешно.Сега обаче забелязах една тенденция.Прибрах се вкъщи и веднага започна някакъв вътрешен дискомфорт в мен.Когато съм в София се чувам с родителите ми всяка вечер за по 2-3 минути и това е.Чувствах се добре през този месец.Сега обаче самото ми присъствие около тях ми създава стрес и напрежение и някак си ми е трудно да общувам с тях.Връща ме към стари събития и мисли и така.Забравих да спомена че скоро почина и баба ми след дълго време на легло.Беше въпрос на време и не е като да не съм бил подготвен,но все пак няма как да не ми повлияе зле.Въпроса ми е , д-р Първанов,на какво според Вас се държи това напрежение което изпитвам?Изключително неудобно се чувствам пред тях,особенно в общуването..

Сега се връщам от сеанса.В общи линии нищо по-различно от това което сме коментирали с вас.Първо изказах моите страхове,категорично опроверга възможността за депресия и такива неща.Според нея проблемите ми идват от прекалената тревожност,която отключва стреса и това засилва многократно натрапливостите.Отрече напълно и възможността за абстиненция от антидепресанта - поредния ми ирационален страх. Според нея трябва да работя над перфекционизма и нереално високите очаквания към себе си.Предложи ми да си пиша на един лист добрите и лошите качества и да видя кои превъзхождат.Говорихме си как човек не може да бъде перфектен във всичко и по всяко време и че има и спадове в живота.Малко ми е трудно на този етап да ги приема тези неща за свои мисли,въпреки че знам че са верни.Забрани ми за пореден път да чета всякакви неща в Интернет,свързани с депресии,психични болести и такива неща.Достигнахме до едно разсъждение заедно ,че тези натрапливости ми служат като една "застраховка" при евентуален провал.Другото изискване според нея е да започна активно да общувам и излизам с момичета,нещо което и аз искам много. В общи линии тежък период,аз го и драматизирам повече,но единственото което знам е че ще мине..Благодаря пак д-р Първанов,ще Ви държа в течение.Ако имате нещо да споделите,винаги ще се радвам да чуя

Спирам да дълбая,ще пиша отново след утрешния сеанс.Благодаря ви отново за търпението и нервите да ми отговаряте,чак аз не се харесвам като започна да изпадам в такива досадни разсъждения..Приятна вечер!

Така е , д-р Първанов,но в момента наблюдавам една друга тенденция. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878 Прочетох Вашите мнения в тази тема ,особенно ми направи впечатление едно от мненията ви,в което обяснявате за връзката серотонин-адреналин и стигането до депресия.Минах период на тревожност,а сега го чувствам като тревожност и на моменти тази отчаяност и безнадежност че се връщам постоянно назад,за която пишете.Моля се само , най -големия ми страх да не се сбъдне,който е следващата стъпка на тези неща,които сте описал..Не искам да споменавам даже..Възможно ли е от дългия прием на антидепресанта,психиатърката ми каза зимата че ще го пия минимум до лятото,но аз на своя глава го спрях,защото вярвах че е само плацебо ефект,сега да се наблюдава понижаването на серотонина?Много се извинявам че отново питам такива неща,но се панирах доста,Спирам да чета и такива неща,че ми размътват мозъка!

Благодаря ви много за подкпрепата!Много ядове в този университет,падна ми яко самочувствието,направо се върнах една година назад,явно стреса в момента наистина е прекалено голям,въпреки че не го усещам толкова физиологично,колкото емоционално..Позволявам на някакви оценки , които по никакъв начин не определят реално ситуацията,да ми влияят ужасно и ги приемам много навътре нещата.Цялото това мое желание за самоконтрол и сдържане на емоциите допълнително влошава нещата..Осъзнавам много добре,че проблема ми е единствено и само емоционален,нямам нито психичен,нито физически проблем,стреса ми предизвиква натрапливости и несигурност.Самия факт че сега ги пиша тези неща тук,показва че отново съм несигурен в себе си и един вид ги пиша нещата за да си го докажа за пореден път..В такива ситуации,започвам да забравям хубавите и положителните мигове,случки и всичко в живота,и в главата ми излизат само и единствено лошите неща от миналото.Изляза ли след хора,разбира се нещата веднага се променят. Само една мисъл,толкова ирационална,но въпреки това страховита ме гложди,д-р Първанов.Възможно ли е от цялостното преустановяване на антидепресанта ( бях останал с по половин таблетка от 0,5 мг золофт на ден ) , и респективно намалянето на сертралина в организма,да започва да ми пада отново самочувствие и всичко.Наистина звучи смешно , но примерно от поне 2 месеца спрях всякакви от останалите таблетки,които така или иначе бяха в малки дози - визирам ксанакс и флуанксол,тяхното спиране не ми повлия така.Една седмица бях в чужбина и нещата бяха супер.Безмислени разсъждения почвам пак,ясно е че едно хапче не може да ти променя настроението,стига ти да не го искаш.. Не е случайност,как отново дойде време за изпити и пак се появиха тези неща.Просто стреса си казва думата,а и аз много ги мисля нещата и постоянно се тревожа какво ще стане.Това ми влияе на останалата част от живота. Знам и какво ми липсва в момента.Най-много ми липсва интимна връзка с жена,но просто нямам подход,а и в момента и самочувствие за нещо такова.Така че това е положението. Дори и да не го прочетете,аз имах нужда го напиша.Благодаря за вниманието и подкрепата отново!

Прибрах се жив и здрав,всичко беше наред и мина страхотно.Запознах се с много нови хора от различни националости.Почти нямах достъп до компютър и интернет и бяхме на чист въздух , в една гора.Всичко това ми действаше супер,така не се бях чувствал с години,Няма такъв кеф,релаксация и природен антидепресант Върнах се тук и започнаха ядовете пак , в университета и навсякъде.Днес толкова се изнервих вътрешно че си докарах мощна паник атака,която все още ме държи леко.Напрежение в корема,главата,крайниците,направо толкова ме е яд на себе си че сам се връщам в първи клас с такива левашки изпълнения,Повече от седмицата съм спрял тотално и антидепресанти и всичко и повече не мисля да прибягвам, Но има нещо друго , д-р Първанов.Явно наистина не съм стигнал до етапа в който мога да се оправям сам без срещи с психотерапевт,очедивно е че съм запазил част от старите навици в мисловното поведение и от другата седмица,подновявам отново активно психотерапията.След като вече знам че не съм болен,знам че проблема е в изкуственото създаване на стрес,знам че всякакви такива натрапливости са просто плод на страха и че никога няма да се сбъднат,знам че тези неща ме спъват да живея..Тези неща ги знам , но това не ми пречи да си създавам неприятности отново..На прав път ли съм в разсъжданията,благодаря ви отново !

Привет отново от мен!Благодарение на Вашите съвети д-р Първанов,превъзмогвам успешно нещата.Наблюдавам обаче следната тенденция и бих искал да я споделя с Вас.Когато стане така че 2-3 дни подред ми намалеят драстично социалните контакти с хора по стечение на обстоятелствата (доста учене,или друга работа) , отново се появява навика да се самонаблюдавам и да си припомням стари моменти.Според вас това нормално ли е? Бях удобрен за участие в един проект от Европейския съюз и заминавам за една седмица в Румъния утре.Чаках го с нетърпение,но от снощи ме е хванала някаква предстартова треска,така да я нарека.Едно такова напрежение,че може нещо да не стане както трябва и натрапчиви мисли,неща които знам че не се реални. В момента успешно използвам Вашите съвети,всяка една такава мисъл да си я определям като натрапчива и да се старая да променям веднага темата на мислене,както и това което последно ми споделихте - за амигдалата и нейната роля в нещата.Също така се опитвам да не отдавам такова внимание на заминаването ми,като по този начин да намаля стреса,но просто не съм излизал така за 1 седмица в чужбина никога в живота си и няма как да няма напрежение предполагам..Ако имате свободна минута и ми споделите Вашето мнение ще съм много благодарен!Весели празници от мен !

Здравейте отново!Доста време не съм писал,нещата вървят много положително.Послушах съвета на доктор Първанов и спрях тренировките с тежести.В момента тренирам само навън - на лост и успоредка , както и футбол с приятели.Отразява ми се много добре,няма я вече тази умора след тренировка и напрежението в цялото тяло.Не ме изтощават така и се чувствам много добре.Започнах да участвам в много неща в София,да се запознавам с нови хора и даже спечелих вече едно състезание.Дотук всичко добре.Сега се прибрах в родния си град за празниците и стана нещо странно.Както си бях набрал инерция и започнах да се чувствам супер,сега се получи така че самата атмосфера на града ме върна към стари мигове,които бях забравил и започнах отново да си спомням неприятните периоди.Това нещо изобщо го бях забравил в София.Върнаха се някои мисли и отново съм много ядосан от себе си.Не знам как може такова нещо,направо ума ми не го побира.Точно си помислих че вече съм закрепил трайно положението и пак такива нелогични неща.Тази седмица задължително ще проведем сеанс с психолога! Д-р Първанов,може ли Вашето мнение,възможно ли е от самото връщане на старото място,да се връщат тези усещания и мисли,респективно и симптоми?Благодаря Ви предварително!

Извинете ме за недоразумението.Исках да кажа че тренировките са съпъствали живота ми до момента и винаги са ми носили само положителни емоции,някак си не мога да си представя да преустановя и да започна само да тичам..Лятото правих нещо подобно и бях в много по-лошо състояние,самочувствието ми се срина и се чувствах слаб физически.Ако отново се откажа,заради страховете си,то значи не съм стигнал доникъде.Нали трябва да се конфронтираме със страховете си,а не да ги избягваме?Адреналина ми в тренировките дойде в последно време и то защото постоянно се самонаблюдавах по време на тренировката.Преди не съм имал такива проблеми,няма логика да ги имам отново,нали?Всичко е в главата ми.Днес тренирах навън.бягане и на лост и успоредка.В момента съм свеж и нямам това чувство за прилив на адреналин,което стана последния път.Може би това е компромисния вариант,с който ще поддържам физическата си форма,а няма да се натоварвам толкова интензивно.Както казвате,трябва да приема че тялото ми не отговаря на тежките физически тренировки добре в момента и трябва да го послушам.Удачен ли е според вас този вариант? Просто,не ми се иска отстъплението да е единствения ми вариант.В момента обаче изглежда най-разумно.Вярвам че с психотерапията ще мога да реша и този проблем и в бъдеще да си тренирам без проблеми.Мислите ли че е възможно? Не искам да прозвучи все едно съм неблагодарен,ако е така много съжалявам.До момента винаги сте ми давали ценни съвети безвъзмездно и съм безкрайно благодарен.За мен ще бъде чест да се запознаем някой ден,надявам се не като пациент и терапевт..Желая ви приятен ден и отново благодаря за отделеното внимание!

Благодаря за бързия отговор!Това е нещото , което ми доставя удоволствие,да тренирам с тежести.Варианта в момента който си мисля е да започна боен спорт,хем няма да тренирам сам,хем ще спортувам активно.Кой знае,може и да ме "кали"..Може ли вашето мнение и затова?Благодаря

Здравейте отново от мен ! След последното ми писане,направих още една среща с психолога,работихме над натрапливите мисли и картини,отново споменахме за техниките за релаксация и една друга техника,да заменям негативните картини , с такива с позитивен характер.Донякъде ми се получаваше и отново тръгнаха нещата.Последните дни обаче,отново се получи странна ситуация.Понеже си възвърнах мотивацията,поднових интензивните си тренировки,които ми доставяха удоволствие преди,Но , имам един проблем там.Постоянно се самонаблюдавам по време на тренировката и ми се въртят само негативни мисли за това че ще си навредя с тях. Д.р Първанов,възможно ли е да отделям прекалено много адреналин от интензивните тренировки,който да се запазва по-дълго време в тялото и затова да е този дискомфорт който имам в момента?Или си го внушавам?В момента отново чувствам вътрешно напрежение в себе си и се чувствам много гадно.Държа да подчертая, че спя добре и нямам никакви проблеми със съня,въпреки това напрежение.Поне още една седмица няма да имам физическата възможност да се срещна с психолога,единствено Вас мога да помоля за мнение...Само знам че спирането на тренировките не е добър вариант за мен и не трябва да го правя..Благодаря предварително за вниманието!

Здравейте отново,за много години на всички,живи и здрави и много успехи във всяка битка ! Да дам един ъпдейт на състоянието си.След последното ми писане,мина точно 1 месец.Оттогава преодолях на 2 пъти мини-опити от старото ми състояние..Единия беше точно преди месец,но за 2 дена на студентския празник,нещата се разсеяха.Втория беше малко преди Нова Година,отново се справих.Вчера се случи един неприятен момент,баба ми получи инсулт и доста се стресирах,ходения по болници и такива неща,все неприятни моменти..Много гадно ми стана и започнах да си спомням много стари негативни моменти и да се тревожа пак..Явно наистина не съм преодолял нещата напълно,щом първата стресова ситуация отново ме кара да изпитвам такива неща.В петък ще си взема отново час за психолога и ще продължа терапията,това ми се струва най-разумното решение. Може ли мнение,д-р Първанов,възможно ли е една такава стресова ситуация да възвърне някои от симптомите?Благодаря предварително за вниманието!

Здравейте отново! Доста време не бях влизал,а и не бях писал.От последното ми включване състоянието ми вървеше само във възходяща линия,направих още 3 сеанса с психолога и след последния,който беше преди 10тина дена,той ме поздрави и ми каза че съм извървял един дълъг път и вече нямам нужда от него.Каза ми че вярва в мен и че дори и да се появи отново проблем,ще се справя сам с лекота.Тези думи ме заредиха и повярвах че най-накрая изгрява слънце и на моята улица.При психиатъра нещата са идентични,преди няколко дена бях на контролен преглед и при него,остана доволен,каза че има коренна промяна от първия път когато отидох,преди 2 месеца.Намалихме още медикаментите,като се разбрахме след празниците да се видим отново и живот и здраве да ги спираме изцяло,с изключение на золофта,който щял да продължи малко по-дълго. Забравих натрапчивите мисли,много рядко се появяваха епизодично и ги приемах с насмешка,така и не оставаха при мен.Съня ми се възстанови напълно и нямам вечер без да съм спал добре.Тренировките вървят с пълна сила,в университета се справям,въпреки че пак се притеснявам доста около контролни и изпити.Започнах да си правя планове за бъдещето,отново да мечтая,да си купя кола,да започна стаж през лятото,да се развивам кариерно,Може би,единственото което още ми куца е в отношенията със жените,там съм нерешителен.Виждам колкото много ми се радват и родителите ми,никога не съм се държал толкова добре с тях.Изобщо една страхотна картинка.Но.. Вчера започнаха ей така едни натрапчиви мисли,че няма да мога един ден да си намеря хубава работа и няма да се развия.След това ходих да тренирам,добра тренировка направих,натоварих се,пих едно кафе и отидох в университета.И там от нищото се появи паник атака,болки в главата и леко чувство за замаяност.Нещо което не бях изпитвал от не знам си колко време вече и тотално го забравих.Веднага започнах да си припомням моментите от тежкия ми период,когато тези неща бяха постоянни.Най-гадната натрапчива мисъл за самоубийство и за това че живота няма смисъл се появи отново и аз реагирах с паника на нея,а не с насмешка както беше досега.Осъзнавам колко е абсурдно и че е нещо нереално,сега като ги пиша тези неща и ми е едно такова абсурдно смешно,но не мога да се концентрирам хубаво върху нещата над които се бях съсредоточил.Прокрадва ми се гадната идея,че всичко това се дължи на намалянето на флуанксола и ксанакса и симптомите се завръщат.Направо ме изяждат тия мисли,точно започнах да се развивам,както аз искам и пак нещо трябва да ме спъне.Направо не мога да го повярвам..Утре ми предстои и студентски празник,толкова го очаквах,сега съм объркан пак. Д-р Първанов,може ли Вашето мнение за състоянието ми и конкретно на намалянето на дозите ли може да се дължи и как да процедирам.Благодаря предварително!

Времето малко не ми позволява,но се старая през 2 седмици да се виждам с психолога.Даде ми насоки за релаксация,работим над промяната в мисловния процес.Последния път обсъждахме,какво щях да правя,ако нямах този проблем.Малко трудно ми е да го обясня,но определено лека полека си променям представите за света и живота.Все повече започвам да чувствам,че всичко това което ми се случва е нещо положително и е било необходимо за да се изградя като една по-съвършенна личност,нещо като част от личностовото ми развитие.Не знам дали е така,но просто така го усещам.Когато поемам инициативата за каквото и да било се чувствам много добре,харесва ми да контролирам ситуацията,чувствам се силен.Лека полека си възвръщам самочувствието,особенно в моментите когато трябва,започнах отново да го имам.Когато остана сам,пак се случва да започнат старите въпроси и неувереност,но когато трябва да проявя качества,не мога да се оплача.Определено съм по-оптимистично настроен и се надявам час по-скоро да изляза напълно от тази ситуация,че ме чака пълноценен живот да живея както се казва Пак се извинявам че не мога ясно да ви обясня какво точно правим,но главното което мога да кажа е че ми действа положително,което мисля че е най-важното Поздрави и приятен ден !

Здравейте отново! С удоволствие искам да ви съобщя че овладях паническите атаки и вече нямам никакви проблеми от това естество.Хипохондричните мисли за болести също са минало.Тренирам редовно,справям се добре и в университета,като цяло нещата лека полека потръгват.Все още обаче,не съм овладял натрапливостите,както и тези спадове в настроението ми.Не реагирам с паника на тези неща,но са ми неприятни и искам да изчезнат.Иначе онази вечер трябваше да поема инициативата сред колегите за да организираме къде ще ходим на студентския празник и съм много доволен от себе си.Организирах всички и нещата се получиха.Почувствах едно такова удовлетворение,което не съм изпитвал от много време.Почувствах се отново силен,макар и за малко Оптимистично погледнато,според мен съм на финалната права от няма да го кажа връщането обратно,а от изграждането ми в един по-добър човек. В момента имам проблеми с натрапливостите и с неща,които на моменти ми убиват ентусиазма и настроението на моменти,а не трябва.Като подчертавам,тези неща са на моменти. Доктор Първанов,ще се радвам да чуя Вашето експертно мнение,ако можете да ми отделите 2 минути.Благодаря за вниманието!По-здрави!

Здравейте отново!През последните дни в които не съм писал бях в лек "подем",възстанових си съня и апетита,както и поднових тренировките.Дали се дължеше на лекарствата или не,не знам,но факт е че ефект имаше.Ходих на втори преглед при психиатъра и тя остана много доволна от мен,вика ме след 2 седмици отново,когато според нея ще започнем да намаляме постепенно медикаментите.Проблема обаче е че от 2 дена пак не мога да спя и отново се появи напрежение вследствие на безсънието предполагам.Натрапчивите мисли се старая да ги игнорирам,но на няколко пъти получих нещо като мини паник атаки,които също овладявам.Вчера например след безсънната нощ,пих едно кафе и не знам въобразих ли си или не ,но доста ми въздейства.Опитах се да тренирам,не се получи по най-добрия начин и реагирах с паника..Прибрах се и трябваше да ходя в университета, Тогава не знам как се случи,но се стегнах казах си "няма болка,няма страх",изгледах едно мотивационно видео в интернет,станах и тръгнах.Без да мисля.Изненадващо симптомите намаляха и съвсем утихнаха..Не знам как го направих,но за първи път бях толкова решителен пред паник атака и това колкото и да е е малък повод за гордост за мен Дава ми надеждата че нещата вървят в правилната посока. Сега се прибирам вкъщи и довечера имам среща с психолог.Ще слушам внимателно и съм решен да спазвам препоръките.Вярвам че ще реша проблема си.Няма да си пиша натрапчивите мисли,излишно е.Те са плод на страха ми.Единствено ме притеснява това безсъние,въпреки наличието на медикаментозна терапия,на какво може да се дължи,д-р Първанов?И като цяло на правилен път ли съм?Благодаря,поздрави!

Прочетох това ваше мнение над 10 пъти подред и ми подейства много добре.Подновявам сериозно тренировките си във фитнеса,дори и да трябва да се насилвам в началото да го правя,просто ще си го наложа.Дисциплинирам ли се ще подобря доста нещата,сигурен съм.Старая се веднага щом ми се появи натраплива мисъл,да не реагирам с паника и тотално отричане,а просто да си казвам това което сте ми написал.Самовглъбяването също ще правя всичко по силите си да го изкореня,но при мен е доста засилено на моменти и ще трябва време да отвикна.Да разкажа една леко комична ситуация от сутринта - излизам да разкарам малко колата навън и след едно тръгване,толкова се бях самовглъбил че около 10 минути съм карал на дръпната ръчна спирачка,без да забележа и в еедин момент гумите започнаха да пушат яко и си викам запалих ли се Последно да ви попитам : Иначе се хванах на хорото с антидепресантите,трябва да продължа терапията нали? Всички тези мисли които ми идват на моменти и започват да ме напрягат - като например че съм безперспективен,ще се проваля тотално и няма да мога да се изправя на крака,че съм готов да се откажа на момента..Те също са плод на страха ми нали,страха от провал който имам,не са мои? Благодаря!

Да опиша и първите си впечатления..Вчера на обяд,веднага след първия прием на флуанскол и ксанакс ми се премахна напрежението.За кратко и натрапчивите мисли.Снощи спах от 12.30 до 6,което си е постижение с оглед на предните дни,Само че веднага след ставането,започнах да се самонаблюдавам,дали всичко с мен е наред,мога ли да мисля правилно и да се контролирам.. В момента натрапчивите ми мисли са свързани главно с това,дали е възможно от антидепресантите да загубя възможността да се контролирам или да стана агресивен..Понеже не смея да отворя каквото и да било по темата в интернет,за да не си изкарвам допълнително акъла,се обръщам към вас за тези неща.Постоянно се наблюдавам,дали не правят изменение в психиката ми.Объркан съм доста.Преди поне сам се оправях,знаех че съм напрегнат,но поне си бях аз и не съм се изпускал никога от контрол.Сега ме е страх да не стана роб на тези лекарства и да не мога да ги спра,възможно ли е това?Исках да преодолея тези неща сам,но цялото това безсъние стана нетърпимо и трябваше да взема някакви мерки.Само се надявам да помогнат положително,да ги спра и да започна психотерапия след това.Нали не трябва да спирам да излизам и да контактувам с хора?Как стои въпроса с университета и следването?И последно отново поредния ми глупав,параноичен въпрос - има ли възможност от комбинацията на антидепресанти и постоянните ми такива мисли да полудея ? Благодаря отново за вниманието !

Забравих да кажа - според лекаря диагнозата ми е тревожно-депресивно състояние..

Послушах съвета ви и отидох.Изписа ми золофт,флуанксол и ксанакс,като ми натърти че дозите са възможно най-малките..Забрани ми да чета в интернет повече,освен тази тема няма да отварям други.Явно е че ми влияе много зле.Не съм много оптимистично настроен,но след като и снощи спах не повече от 2 часа,трябва да предприема нещо..Надявам се че ще подобрят ситуацията временно,за да мога да поукрепна и да започна след това евентуално психотерапия. Какво е вашето мнение,д-р Първанов?Благодаря!