edin_student

Явно от толкова много четене си внуших доста неща..Прибрах се в родния си град преди малко и веднага отидох при личния лекар.Толкова време сдържах емоциите си и пред него допуснах да се разплача..Изслуша ме внимателно,поговорихме си и ми предложи да ми даде направление за психиатър.Нямаше как да откажа,толкова ми е помагала.Знам какво ще ми изпише и още от сега се чудя какво да правя.Честно казано в момента съм много емоционален и изобщо не съм убеден дали не съм в депресия..В главата ми в момента са само едни картини и мисли,как по цял ден ще лежа и ще рева и няма да мога да правя нищо..Накрая да не направя някоя глупост..Нали това са само натрапливости?Още не съм се видял с нашите,на тях пък не знам какво да казвам.Ама вече ще им призная,чувствам че трябва да си излея мъката на глас..В задънена улица съм,не знам по кой път да тръгна.Този с антидепресантите крие много неизвестни,дали ще мога да се справям в университета,как ще ми влияят,дали няма да привикна..Изобщо в много лоша дупка влязох,трябва да излизам възможно най-скоро! Моля ви,д-р Първанов за вашето експертно мнение!Благодаря!

Благодаря за отговорите,д-р Първанов! В момента наистина не спортувам редовно,но след цялото това недоспиване нямам и сили да го правя..От 2-3 дена спя по 2-3 часа на денонощие,постоянно чувствам напрежение в главата,крайниците и стомаха.Осъзнавам че всичко си го правя сам,мисленето ми не е правилно,драматизирам много,постоянно съм обзет от негативни мисли за бъдещето си,виждам се как ще се проваля тотално,ще рухна психически и няма да мога да се справя със живота.Възможно ли е да съм в депресия,а не да имам ОКР?Или и двете? Парадоксално е как съм постоянно сред хора и се държа напълно нормално,жестове ,разговори..Контролирам състоянието си въпреки всички тези неща.Понякога забравям за "състоянието си".Остана ли сам обаче,започвам да се самосъжалявам,да си казвам че съм слаб характер и не мога да се справя с това,че не мога да съм конкурентноспособен на връстниците си при тези обстоятелства..Липсва ми това чувство че най-доброто от живота ми тепърва предстои,много ми се иска да повярвам че "няма да е все така".. Ще се прибера за няколко дни в родния си град и ще направя среща с психолога.Не знам дали това е правилния ход,но съм длъжен да взема някакви мерки.В момента тъпча на едно място. Благодаря за вниманието,до-скоро !

Много благодаря за позитивните думи,Веселка!Мога само да ти пожелая успех и с твоята борба! Просто вкъщи се трупаха доста негативни неща от известно време насам и си давам сметка че това е основната причина за отключването на стреса.Колкото повече пиша и чета по тези теми имам чувството че тъпча на едно място..Дори си мисля че от прочитането на толкова много проблеми,споделени от хората тук,си докарах сам някои неща..Самовнушението е голяма работа,особенно при хора които имат такава склонност като мен..В комбинация с драматизирането на ситуациите и се докарах дотук.Поне това е скромното ми мнение,не знам дали съм на прав път с разсъжденията. Живота ме притиска,нямам време да се вайкам и да стоя и да го мисля..В петък живот и здраве ще се видя отново с психолога.Тежи ми това че не мога да се наспя,ако си възстановя съня съм сигурен че ще се подобрят нещата..Може ли някакви практични съвети за това как да понамаля адреналина и следователно стреса?От няколко дни пия магнезий като добавка,но не съм усетил някаква разлика.Спирам да чета всякакви теми на тази насока,че да не си "внуша" още нещо..Само тази тема ще отварям с надеждата да получа отговори Благодаря отново за вниманието,приятна вечер!

маги13,благодаря за мнението,при мен това е проблема,че осъзнавам колко е абсурдно състоянието ми,но не мога да го преодолея на този етап.. Доктор Първанов,през изминалите 1-2 седмици прочетох почти всички теми във форума и вашите отговори.Набиха ми се на очи постоянните ви отговори че това не е сериозна психична болест,дори не е и болест.Натрапчивите мисли няма как да се реализират и колкото повече ги отхвърляш,те не излизат от главата ти..Няколко дни бях в подем,но след първите по-стресови ситуации,мислите се върнаха като бумеранг..Излишно е да си изливам душевните терзания,слушал сте ги такива достатъчно.Ще се опитам да формулирам няколко въпроса към вас..Благодаря предварително. - Първият е тривиален,но съм длъжен да го задам.Луд ли съм,или в процес на полудяване с всички тези неща в мен? - Въпреки че сте го написал 100 пъти точно и ясно,аз пак ще попитам за собствено успокоение - натрапчивите ми мисли в главата,могат ли да се реализират?Колкото и да се опитвам да се контролирам,мога ли да загубя контрол над себе си и да направя неща противя волята си? - Чувствам се най-зле при недоспиване.Може ли някакви насоки за да работя върху възстановяване на нормалния сън. - На моменти,когато се вглъбя в себе си и тези състояния,се изолирам от околния свят и губя реалната си преценка..Това нормално ли е за това състояние и може ли да доведе до трайната загуба на преценка? - На моменти съм толкова тревожен че не мога да си намеря място и постоянно се чудя какво да правя,а усещам че имам нужда просто да легна и да поспя,но в момента в който легна мислите ми започват да прескачат в главата..Не мога да си изчистя глават от мисли и да релаксирам.Това част от състоянието ми ли е ? - Преди имах страх да съм сред хора,който се изразяваше във физически симптоми,сега мога да кажа че това нещо съм го преодолял,но когато съм сред хора се боря с натрапчивите мисли,че ще изгубя контрол над себе си и ще направя неща които не искам..Защо това е така?Нали уж това което не може да те убие те прави по-силен?Защо след като преодолявам едно нещо,аз ставам по-слаб? -Единственото лекарство което съм пил е Стресам,според всички информации до които съм достигнал е нещо безобидно..Психолога ми препоръча да го пия 1 месец и да е нещо като "патерица" за преодоляването на стреса.Не искам да пия никакви антидепресанти,младо момче съм и не искам да си слагам главата в торбата..Досега винаги съм се борил сам.Какво е вашето мнение по въпроса с антидепресантите при млад човек? - Преди имах доста амбициозни мечти,имах и идеи и вярвах в себе си.Сега обаче не е така.Не мога да се замислям за тези неща,докато не се оправя.От друга страна липсата на мечти ме притеснява,май прекалено много разсъждавам.. - И последно,най-големият ми страх е че ще се появи сериозна трудност в живота ми и няма да мога да се справя.Трудно ми е да бъда самостоятелен,свикнал съм всичко да е наготово и сега е неприятно..За себе си не мога да се грижа,как да мисля за семейство един ден?На моите години хората се оправят изцяло сами в живота и се справят с всички трудности.Страхувам се че няма да мога да помагам на родителите си един ден,а на тях дължа всичко! Пак си излях душевните терзания,съжалявам..Искам да си върна удоволствието от живота,защото сега не мога истински да се израдвам на нищо.Тези неща като дете ги приемах за нормални и си мислех че ще ги надживея с годините,но ето че съм на 20 години и продължавам да се държа като дете.Имам чувството че колкото по-интелигентен ставам и се информирам за все повече неща,толкова по-гадно се чувствам.Като си спомня колко потенциал имам,колко бях амбициозен,а сега всичко това ме спъва.Искам да мисля за кариерно развитие,да развия собствен бизнес, да стана уважаван човек сред хората и да помагам с каквото мога.Но как да стане всичко това,след като мисленето ми е такова? Благодаря ви много за вниманието,по-здрави!

Благодаря за бързото включване.Длъжен съм да разясня някои неща,за да не става объркване.При психолог отидох заради хипохондричните ми състояния и постоянните мисли че имам физически проблем.И мисля че го преодолях,но на неговото място дойдоха тези натрапчиви мисли и постоянния страх че полудявам..Не съм прекратявал терапията,просто съм студент в друг град и нямам възможност да ходя редовно.След една от срещите имаше много добър резултат и психолога ми каза че вече нямам нужда от нея и вървя само напред.След това обаче имах стресови ситуации,които ме върнаха назад.Единствената ми утеха в момента е че въпреки всичките тези неща,продължавам да си правя ежедневните дейности и да не давам външен вид че имам проблем.Това е и най-големият ми страх,да не изпусна себе си от контрол.. Иначе се старая да водя изключително здравословен начин на живот,не съм пушил през живота си,много рядко пиех преди,само по поводи 1 чашка,колкото да си даваме наздраве.Откакто се появиха отново тези неща,не съм близвал..За наркотици и други такива глупости и дума не може да става.Направо ума ми не го побира,как хора на моята възраст пият и се друсат и нямат такива проблеми,а аз който правя всичко възможно да съм здрав - съм в тази ситуация..

Здравейте,пише ви един студент на 20 години.Прочетох доста теми във форума и видях на колко хора сте помогнали,затова реших и аз да ви пиша.Объркан съм и не знам откъде да започна.. Откакто се помня,винаги съм бил емоционална и тревожна личност.Още като малко дете,съм се притеснявал за семейни проблеми и такива неща,които изобщо не са ме засягали.Колкото и нескромно да звучи,винаги съм разсъждавал много по-зряло от връстниците си и това са ми го казвали не един или двама учители през годините. В един момент обаче започнаха да се появяват странни състояния.Всичко започна,когато бях 9-ти клас,на 16 години,след един скандал със съседите.Вечерта,преди да заспя усетих тривиалните симптоми - стягане в гърдите,сърцебиене,напрежение в стомаха,също и в крайниците и естествено си изкарах акъла.На другия ден при личния лекар,диагнозата беше нормална - възпалени нерви от простуда.Тогава като за първи път мина за 1-2 дни и го забравих.След около месец и нещо,бяхме на кино със съученици и изведнъж усетих напрежение в крайниците,веднага си тръгнах и пак по лекари - тук вече започна да става ясно че всичко е на нервна почва.Живота продължи естествено,още около година и половина ту се появяваха такива състояния, ту не,но като цяло винаги като се появеше такова нещо,вярвах че е здравословен проблем.Направил съм си стотици изследвания - кръвни,ЕКГ,при различни специалисти..В нито едно изследване,нямаше каквото и да било съмнение чеи ма нещо нередно.Дойде началото на 12 клас,трябваше да кандидатствам в университет,тогава точно се запознах и с едно момиче на уроците,влюбих се за първи път..Започнах да ходя на фитнес,да се храня правилно,бях амбициран да направя всичко за да я впечатля.Ех,сега като ги пиша тези неща и се натъжавам,каква мотивация имах тогава..Хипохондричните мисли изчезнаха и на тяхно място дойдоха такива за бъдещето ми.Както бях човек без мечти,изведнъж се промених коренно,получавах похвали от приятели и познати,че видимо съм се променил.Нещата с това момиче не се получиха,но това беше необходимия катализатор,който задейства промяната в мен тогава.Приеха ме без проблем на първо желание да уча,завърших най-престижната гимназия в моя град,всичко вървеше по план.След това започна и студентството,нямах никакви проблеми с адаптацията,взимах си изпитите и всичко вървеше.До март месец тази година,когато без някаква видима причина,ме връхлетяха отново неприятни симптоми.Започна с напрежение в корема,в началото си мислех че съм ял нещо развалено и не съм си и мислел че може да се върнат старите неща.Вече ги бях забравил.След няколко дни обаче ми стана ясно за какво става въпрос и отидох отново при личната лекарка,Поне единствено с нея съм споделял за тези състояния,тя ми предписа Стресам,като ме увери че не е нито антидепресант,ни предизвиква зависимост.Тогава бях толкова мотивиран да се оправя,че буквално за 4-5 дена влязох в релси отново и продължих напред.2 години живях без никакви такива оплаквания и ми беше лесно да ги преодолея отново.Всичко беше сравнително нормално,до началото на лятната изпитна сесия,имах 6 изпита за 10 дни и постоянно пътувах от родния ми град,до университета и обратно.Постоянно си мислех че ще се проваля,накрая всичко беше наред,взех си изпитите с прилични резултати,но явно се натрупа доста стрес.Дойде лятото,аз се прибрах вкъщи и явно направих грешка.Започнах да бездействам,уж да си почивам,но започнах да си мисля отново разни глупости и да се сещам за минали моменти.Логично,всичко това отключи старите симптоми и се върнах 3-4 години назад. Появиха се нови симптоми - напрежение в тила,на моменти главозамайване,чувство за слабост в краката,прескачания на различни мускули по различно време за моменти.Пак започнах да си мисля за тежки болести - инфаркт,инсулт..Тогава личната лекарка ми препоръча да потърся консултация с психолог.Реших да опитам,защото така или иначе тъпчех на едно място,защо да не опитам нещо различно,На първия сеанс,обясних всички тези неща,които ги пиша и тук,получих някои насоки и се разбрахме отново да се срещнем.След втората среща,вече бях доста по-уверен в себе си и психолога ме убеди да подновя тренировките във фитнеса,Направих го и резултатите не закъсняха,още след първата тренировка се чувствах много добре и същата вечер излязох с приятели и се забавлявах,така както не го бях правил с месеци.Доказах на себе си че нямам физически проблем.И дойде момент в който отново се появиха неприятни симптоми и аз направих едно много лошо за мен разсъждение.След като нямам физически проблем,а се появяват отново симптомите,то какъв е проблема?Логично си отговорих че е психически.Започна едно безразборно ровене в интернет и станах много тревожен.Появиха се натрапчиви мисли,страх от полудяване,страх от това да нараня някого,страх от загуба самоконтрол,страх от загуба на контрол над емоциите.Всичко това е много по-лошо от всичките ми останали страхове от болести през годините.Сега ги няма вече,но се появиха тези,които за мен лично са много по-притеснителни.Станах много неуверен в себе си,всяка една задача която трябва да свърша,постоянно си мисля че ще се проваля.А няма нещо с което да не съм се справил.Последно се наложи да карам родителите си до морето с колата,откровенно мога да кажа че такъв страх не съм изпитвал през живота си,но въпреки всичко се справих и нямаше никакви проблеми.Започна и втората година в университета,страховете ми продължават.Натрапчивите мисли,че ще загубя контрол над себе си и ще навредя на някого също.Постоянно се старая да се самоконтролирам,във всяка една ситуация,вече дори и положителни емоции не мога да изразя от страх,като например да се усмихна и да прегърна някого.Спя неспокойно и се събуждам рано и така се натрупва още повече умора,която ме натоварва още повече.Страхувам се да подновя и активните тренировки,мисля си че могат да предизвикат агресия у мен и такива неща,въпреки че винаги са ми влияли положително.1-2 седмици понамаляха тези неща,но сега от няколко дена пак съм на същата песен,вече не знам.Искам отново да си върна радостта към живота и да живея нормално.Вече не показвам на външен вид че съм разтревожен,но вътрешно в мен има голямо напрежение.Защо все трябва да си мисля че съм луд или че полудявам?Прекаленото самовглъбяване ли ме докарва до тук?Не трябва да се взимам на сериозно,но го правя..Победих някои фобии,но се появиха тези неща.Нормално ли е това?Имам ли психична болест и има ли надежда да се оправя от тези неща..Знам че може би малко драматизирам в момента,винаги съм имал склонност да го правя,но все пак и малка надежда да има да се оправя,трябва да се боря! Стана прекалено дълго,ако някой го прочете и помогне с мнение и съвет,ще съм много благодарен!Благодаря за вниманието!