dalia6

Поради което губя нещо ценно... всъщност губя всичко. Накратко историята: Преди 4 години започнах нова работа, която най-сетне ме удовлетворяваше поне на 50 %. Бях на 38 години, като образование и професионално бях постигнала задоволително (съобразно личните ми изисквания) ниво, но личният ми живот беше отворена рана, в следствие на няколко много травматични връзки "отказах мъжете", Исках да имам дете .. от донор. Започнах изследвания и опити в тази насока. Обаче.... видях един мъж, колега, онзи типаж мъж, в който съм била влюбена през целия си живот. Просто го видях. По-късно разбрах, че този мъж не е ангажиран... и ....така ми се прииска да ме забележи, да го опозная... Някаква надежда припърха, там сред пепелищата от униженията, поруганите мечти, излъганите надежди...мислех, че държа живота си в ръце, че нямам нужда повече от "гадните мъже", но душата ми още жадуваше за взаимност, преситена от самота. Поредната надежда беше изпепелена отново много бързо, пред очите ми този мъж "забърса" колежката до мен, по-млада от мен с 8 години, разведена, с две дечица. Е, дежа вю, целият ми живот се срина след като първата ми любов, онази идеалистичната, романтичната, се ожени без да ми каже дори, че прекратява връзката си с мен, ей така просто, спря да се обажда, изчезна и го видях сутринта на сватбата му, бяхме съседи, живеехме в един вход,молих, плаках, да каже какво става, да каже ще се виждаме ли, не каза!!!! Дума не каза, не ми каза: пикло, гледай си живота, не искам да съм с теб! Не, имал работа, като я приключел, пак сме щяли да се виждаме. А той вече бил срещнал жената на живота си - разведена, с едно детенце. Та, не ми е за сефте разведена жена да ми взима мъжа. Аз си продължих живота сама, продължих да си се боря за дете от донор. Но... все се надявах, че този мъж някак ще забележи и мен...ами това е, не мога да го обясня, надявах се... хиляди пъти съм минала покрай него, зад гърба му, виж ме, виж ме, виж ме....той залегнал през бюрото на колежката, или застанал до нея, говорят си, говорят си, говорят си... аз съм сама, сама, сама...Хиляди пъти си казах, Боже, защо съм така прокълната, какво има тя, което аз нямам, защо никой никога не застана до мен така.... Е, не съм се тръшкала през цялото време, гонех си моите неща, но така или иначе връзката им се развиваше пред очите ми. Озлоблението ми към мъжете изобщо се насочи и към него конкретно, глупак, глупак, глупак!!!! Сам, няма деца, на моята възраст, едно поколение сме (той е година и 4 месеца по-млад от мен), една социална среда...една съдба ако щете!!! Но не, аз все едно съм прозрачна...Носи и кафе, очите му светят, черните очи, ех, черните очи...винаги съм била влюбена в нечии черни очи. Черните очи, които са слепи за мене... Посещавам клиника по стерелитет. Чакам редом с двойките, мъж и жена, които си дават сила в тежката борба за детенце... Борят заедно болестите, проблемите... Аз нямам проблем от такова естество, аз ЩЯХ да имам деца, ако МЪЖЕТЕ В ЖИВОТА МИ НЕ БЯХА ИДИОТИ....Но понеже ТЕ СА ИДИОТИ, ето ме сама, в борба, в която трябват двама... Може би никога няма да бъда майка, ЗАРАДИ ГАДНИТЕ МЪЖЕ, КОИТО ВИНАГИ ПРЕДПОЧИТАТ ЖЕНИ С ДЕЦА ПРЕД МЕН!!! Мислих, мислих, какво има поредната жена повече от мен, за да я избере мъжът нея. ОК, по-млада е, но е състарена. Симпатична е, но и аз не съм грозна. Ами деца, деца има, а аз нямам. Само по тази точка ме бие. Старите ергени си падат по жени с деца. Ако ми се отвори парашута да имам бебе ще му го навра в носа: ето!!! и аз съм майка!! СЕГА ЩЕ МЕ ЗАБЕЛЕЖИШ ЛИ?????? Боли, боли, боли....Те ходят на екскурзи, аз вися в клиника по стерелитет, те отиват на море, аз нямам пари да сляза до центъра на София, Изследванията, които правя са скъпи...И така една година.... На колежката са болни и двете деца, не идва на работа една седмица. Колегата поема дежурство на друг. Една седмица. И, о, Боже!!!!! О, БОЖЕ!!!!! ВИЖДА МЕ!!!!!!! Не като жена, но поне забелязва, че там, на това бюро седи живо същество от женски пол!!! Между другото, той е и с репутация на Дон Жуан, жена не пропуска - още един пирон в моя ковчег. Всяка жена, която е срещнал е метнал в леглото, а мен не ме вижда!!! Разказваме си филми, книги. Оказва се, че и той чете Стивън Кинг. Почитател му е повече от мен. Хубаво ми е. Идва вечер и си говорим.... Една седмица.... Но тя свършва и всичко се връща в стария коловоз. Но вече идва да си говорим понякога. Носи ми книги на Кинг. Един път, не помня по какъв повод казва, че, сам човек е за никъде. Иска ми се да изкрещя: А ТИ С ЖЕНА И ДВЕ ДЕЦА ОТКЪДЕ ЗНАЕШ КАКВО Е ДА СИ САМ???? ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ДЕТЕ САМ!!!!! Нищо не казвам. Иска ми се, О, КАК МИ СЕ ИСКА!!! да е с нея само за да не е сам. Но не е така, влюбен е в нея.....Боли.....Минават още два месеца. Питам приятелки, които са били с тях по екскурзии и купони какви са им отношенията. Обяснават ми, че нямам никакъв шанс, обичат се, целуват се, държат се като двойка. Боли.... В един разговор споменава, че е сам?!? ШАХ С ПЕШКА!!!! Колежката му казала, че само му губи времето. Той трябвало да си намери жена, от която да има деца?!? И той си тръгнал. Страх ме е да се надявам. Чувствам се като разпъната на кръст. Мисля, че колежката ще размисли и ще го привика пак при нея... Но идва при мен и си говорим. С нея никога не се карали през тази година. Затова и сега проддържат приятелски отношения. Вече знае, че имам чувства към него. Няколко пъти се изчервих когато ме изненада с идването си при мен. А той е Дон Жуан и ги улавя тези работи. Хващаме се на бас, че ще възобновят връзката си. Той казва, че е невъзможно, аз твърдя, че ще се случи. Наградата е вечеря. Носи и люляци. Няма надежда за мен. Започвам инвитро процедура. Мисля си защо Господ се подиграва така с хората. Ето, аз отивам в клиниката, избирам си донора с най-тъмните очи и се надявам да имам дете с баща ТОТАЛНО НЕИЗВЕСТЕН. А до мен стои свободен мъж, с тъмни очи, който иска само да има свое дете... И СЕ НАДЯВА ЖЕНА, КОЯТО ВЕЧЕ Е РОДИЛА СВОИТЕ ДА БЛАГОВОЛИ ДА МУ РОДИ ЕДНО И НА НЕГО. А е толкова лесно да се открием взаимно, да си дадем всичко, което един човек може да даде на друг човек. Да имаме дете, да го отгледаме заедно. Боли... Пробният месец раздяла изтече. Не възобновиха връзката си. Идва при мен, уговаряме се кога ще го водя на вечеря защото съм загубила баса. Ще се чуем допълнително. Обръща се и излиза навън, пред входа, където колежката пуши. И си говорят, говорят, говорят. Боли....Разбирате ли, уговаря се да излиза с мен, а повечето време продължва да прекарва с нея, нищо, че тя вече е в миналото му. БОЛИ. Излизаме на вечеря. Искам да му разкрия всичко и да си тръгна. Не искам да имам връзка с мъж, който е предпочел друга жена пред мен. Мъж, който не ме е забелязал. Той иска още срещи. Опитвам се да избягам. Бягам. Обаче си говорим, пак ме кани.... По цял ден поглеждам тайно към вратата, време е да застане до мен, така, както заставаше до нея. НЕ!!!! Влиза, поглежда към моето място.... И ПАК ЗАСТАВА ДО НЕЯ!!!! КАКТО ВИНАГИ Е СТОЯЛ!!! БОЛИИИИИИИИИИИИИИ. Излизаме пак. И пак. Боже, говорим си до късно, хубаво ми е. Пак бягам. В процедура по инвитро съм. Само това не съм му казала още. Не мислех, че ще се получи нещо между нас. Исках само да му натрия носа, че не ме е видял на време. Сега ме е страх, искам го. Искам да си говорим, говорим, говорим. Искам да се гушкам в него, искам да го опозная, ИСКАМ ДА СЪМ С НЕГО!!!!!! Дала съм десет хиляди лева, а се моля инвитрото да е неуспешно, защото ИСКАМ НЕГО, ИСКАМ ДА ИМАМ ДЕЦА С НЕГО!!!! Тест. КАКВОООООО???? Втора черта, много бледа, но е там. Тичам до клиниката, плача през целия път, резултатът е нисък, има шанс за биохимична бременност. Трябва да му кажа, независимо какво ще се случи, толкова добър човек не заслужава това, трябва да му кажа в какво съм се забъркала. Вечерта ще се видим. Вече имам кръвоизлив. Най-вероятно нищо няма да излезе, но все пак трябва да му кажа. Разочарован е. Винаги някой го изпреварвал, дори и донор Разбирам, че не можем да имаме връзка. Колежката я прие с две деца и искаше да живее с нея, но мен не ме приема с евентуално бебе от донор. БОЛИ. Но не мога да плача. Изразявам само ГНЯВ. Крещя и бягам. Усещам, че кръвотечението се усилва. Няма да имам нито бебе, нито мъж. Другите жени могат да родят колкото си искат деца от колкото си искат мъже и пак някой свободен мъж да ги обича с миналото им с всичко, което са. Аз нямам право да стъпя накриво. За мен няма любов. МРАЗЯ МЪЖЕТЕ!!!!!!! МРАЗЯ ГО!!!!!!! Прекратяваме отношения за около две седмици. СТРАДАМ. После ги възобновяваме пак. Свободна съм. Нямам бебе. Отиваме на Боровец. С двойката, с която ходеха когато беше с колежката. Момичето е приятелка на колежката (и също е колежка). Чувствам се зле. Аз съм вглъбена, поет и философ по душа. Предишната му любов е... семпло момиче, но говори много. Ама нямате представа колко много говори. Не чете книжки, гледа турски сериали и говори много. Чувствам се не на място в тази компания. Все си мисля, че ме сравняват с нея и че сравнението не е в моя полза. Дни след завръщането и той каза на В., че има връзка с мен, за да не го научи от друг. Защото след Боровец колегите ще разберат. Красив жест. Подкрепям го. НО!!! От момента, в който разбра В. обърна поведението си на 180 градуса. Нали уж беше му беше дала свободата, за да си намери жени и да има деца!!! Нищо подобно!!! В момента, в който се оказа, че потенциалната жена съм аз, В. спря да говори с мен. Въртеше си главата на другата страна, когато минаваше покрай мен. На него ту му се сърдеше, ту отново говореше. Всеки ден когато той работеше в нашия отдел тя идваше с прическа, с грим. Един ден се преобличала пред него. Казвала му, че заради него вече и било неприятно да идва на работа...Тези неща ги знам от него, той ми казваше всичко, което се случва. Много пъти съм го питала дали би се върнал при нея, ако тя поиска, ако, ако .... Каза не, и в интерес на истината устоя на всичко. Но.... В. започна да пуска слухове, че още и пишел любовни СМС-и. Групата, с която движеха като двойка беше убедена, че е с мен, за да дразни нея. Не вярвах. Бяхме двама зрели хора, бяхме говорили кой какво иска от живота, вярвах в него. Пак казвам, той устоя, но цялата тази обстановка рефлектираше върху мен, не можах да и устоя, както в началото твърдо се опитвах. Тя прави муцунки, фасони, прически, тръшка се, той ми каза, че и поискал снимки от екскурзиите, на които са ходили да си ги има, веднъж му казала добре, след това му казала: не, нищо няма да ти дам!! Ей такива неща. Накрая миряса по отношение на него и започнаха да си говорят, както винаги. Карткинката изглеждаше така: аз си седя на работното място, тя седи на метри от мен, той идва, застава до нея и си говорят, говорят, говорят. Аз съм забила нос в компютъра. Срам ме е, че като мине някой колега, а вече всички знаеха, че аз имам връзка с него, ще си помисли, че аз съм само за разтуха, обичта и уважението са си още при нея. Разбирате ли, преди часове е станал от моето легло, идва на работа и застава до предишната си любов, мен все едно ме няма. ОК, нормално е да разговарят, но някак мен изобщо ме няма в този триъгълник. Освен това, ако тя се държи нормално и с мен, нямаше проблем да си говорят колкото си искат, но на фона на нейното поведение към мен, на видимото за всички въртене на глава, това, че той стои непрекъснато до нея изглежда много, много грозно. Поне на мен ми изглеждаше така. И пак БОЛИ. И вече започва да се генерира много ГНЯВ. Казах му. И той взе соломоновско решение. Когато се засичаме на смяна изобщо не идва към нашия отдел. Когато аз си тръгна, идва при нея и си говорят, говорят, говорят. С него си говорим за общо бъдеще, за деца, за общи финанси. Страх ме е, предполагам, че тя не е искала да се раздели с него, не му е дала свободата, за да си търси късмета. Казала го е, защото се е надявала да и каже, че тя е Жената и че му стига да отгледат заедно нейните деца....Така предполагам аз, на фона на нейното поведение. Пак съм разпъната на кръст, страх ме е. Започнах да се заяждам за дребни неща, представям си какво е правил при нея и започвам да се заяждам. Колежка ме помоли да се сменим за съботно-неделните дежурства. Помислих си, ако не съм на работа в събота той ще прекара целия ден при В. Досрамя ме, жалко е да не услужа на колега само заради такава параноя. Разменихме смените и той целия ден прекара при нея. И тогава вече се счупих. Тънкият бент на надежда за щастие, който държеше натрупанато през дългите години самота озлобление рухна и избуя цялата онази болка, която вече мога да изразя само по едни начин - със злоба. Обадих му се по телефона и крещях, крещях, крещях. Той каза, че никога до сега не е предлагал на жена общо бъдеще и общи финанси, че иска да се борим заедно за деца. Все неща, доста по-съществени от едно просто висене до бюрото на колежката. Удържа думите си, но, За Бога, това висене беше факт. Не знам защо го правеше, не ми каза. Питах, не било така. Мисля, че по някакъв начин искаше да я щади. Продължихме заедно. Той продължи да идва при нея. Тя продължи да си върти главата и да не говори с мен. Казвах, стига, спри, всички видяха, че я уважаваш, но спри вече, става грозно, дай дистанция. Отговор: дал съм. Аз обаче вече бях включила на програма "Внимание, предателство" и периодично избеснявах за нещо. Баба ми, която ме е отгледала се разболя тежко. Цяла сутрин плаках на работното си място, идва друг колега да ме утешава, а той не дойде. Има камери и ме вжида, но не дойде изобщо. Както никога не е идвал след онзи разговор. Щади В. Не може да мине покрай нея, за да дойде при мен, за да не я нарани? Така си го обяснявах аз. А моите чувства кой ще щади. Какво по-логично от това стара мома и стар ерген да се съберат, защо не можем просто да сме си само двамата, да не ни интересува дали някого ще нараним или не. Защо щади нея, каква му е тя, какво му е дала? И пощурявах от злоба. Почина баба ми. Отидохме на море. След някаква малка административна неуредица ПОБЕСНЯХ. ТОЛКОВА ЛОШИ НЕЩА МИ СЕ СЛУЧИХА НАПОСЛЕДЪК. ОТКАКТО СЪМ С НЕГО. Сигурно В ме е проклела, че съм отнела бащата на децата и. КРЕЩЯХ. За всичките онези пъти, в които щадеше нея за сметка на мен. КРЕЩЯХ. КРЕЩЯХ. Той изтърпя и това. Върнахме се от море. Оказа се, че чакаме дете!!!! НА 41 ГОДИНИ ГОСПОД СЯКАШ БЕШЕ РЕШИЛ ДА МЕ КОМПЕНСИРА ЗА КАНСКИТЕ БОЛКИ, КОИТО БЯХ ПРЕЖИВЯЛА ДО СЕГА. ЩЯХ ДА ИМАМ ДЕТЕ!!!!! Той се радваше много. Аз се усмирих. Просто си затворих очите за всичко и всички. Исках само да имам здраво дете. Той дали обича нея или мен, дали е с мен заради мен самата или заради това, че мога да му дам дете, майната му, не ме интересува!!!!! Направи ми предложение с пръстен. Приех го, макар никога да не съм си мислила да се узаконявам, аз съм бунтар, не държа да обяснявам на закона с кого си лягам. Но... ми стана приятно, не можехме да се женим, заради смъртта на баба ми, грозно би било, казах му да го отложим за по-късно, когато се роди детето, той се съгласи. Обичах го. Вече исках дете повече заради него, отколкото заради себе си. Роди ни се прекрасна дъщеричка. Нямате представа колко силно стана чувството към него, когато виждах в малкото личице на момиченцето си неговите черти..... Колко глупава съм била да си мисля, че бих могла да имам дете от донор. Толкова много обичах бебенцето, че усещах, че няма да мога да понеса тази любов, ако не я деля с него, с бащата на детето ми. А той е ЧУДЕСЕН БАЩА. Детето ми има хиляди пъти по добър баща, отколкото майка Пропуснах да кажа, че преди да изляза по майчинство колежката В. я повишиха в работата, започна да работи съвсем в близост до мен и тогава започна да си говори с мен, все едно нищо никога не е било. Поздрави ме за бебето, когато отидох да черпя в работата. Харесва ми снимките във фейсбук... Но... някъде измежду безсънните нощи при мен ОТНОВО?? избуя озлоблението, което бях натрупала. Виждах колко много се радва на дъщеря си и си мислех: ГЛУПАКО, ЗАЩО НЕ МЕ ВИДЯ В САМОТО НАЧАЛО, ТОЛКОВА ЛИ БЕШЕ ТРУДНО ДА СМЕ СИ САМО ДВАМАТА, ДА ГИ НЯМА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ДРАМИ, СЛУХОВЕ. ЗАЩО ЩАДИ ТОЛКОВА ТАЗИ ЖЕНА ЗА СМЕТКА НА МЕН, МАЙКАТА НА ДЕТЕТО ТИ. Той от своя страна, без гняв, но всяка вечер започна да ми напомня, че "съм го правела по-черен от дявола". Отначало не обръщах внимание, но една вечер се ядосах и му казах, че никога няма да му простя, че в началото избра В. пред мен. От тогава пак започнах да се навивам, да си спомням колко грозно беше поведението и, колко той я щадеше ... И пак започнах да КРЕЩЯ. Мина година от смъртта на баба ми и тръпнех в очакване да поднови предложението си. Радвах се, че ще мога някак официално, пред света да обявя, че съм негова.... Даже си мечтаех как ще поръчам халки. Понеже той не отвори дума за това, започнах да си мисля как аз да му кажа, нали вече сме си близки, няма какво да го увъртам, той ми е предлжил, мислех да му кажа да хванем двама приятели за свидетели и да се узаконим без тумба-лубма и харчене на излишни пари. ... Но една вечер пак ми каза, че съм го правела по-черен от дявола и аз пак избухнах. Опитвам се да му обясня как съм чувствала нещата, но когато говоря за това се озлобявам и започвам да крещя. След тези сцени предложение нямаше, а това още повече ме озлобяваше... Отидохме да представим бебето на колегите. Той не дойде с мен, чака ме навън. Малко ми стана неприятно, но си замълчах. Когато другите колежки идваха с бебетата си, бяха придружавани от мъжете си. Аз бях сама с момиченцето, както ако беше от донор....Една от колежките имаше роджен ден, но той отказа да влезе, тя му изпрати бонбон по мен... И пак си мисля, че е заради В. Тя беше там и на него му беше неудобно да прегърне детето си от друга жена!!! Сигурно съм луда, на така мисля. Той е толкова общителен, кръжи около всички, а сега отказа да влезе да се почерпи, защото В. е там. Нали забелязвате, че вече не казвам БОЛИ. Защото вече не ме боли, изпитвам само дива злоба. Той винаги е спокоен и отрича В. да е причината за каквото и да било. Обяснявам му защо смятам така - на фона на предишното му поведение към нея. А той ми казва, че се връщам към миналото и трябва да гледам само напред. О, Господи, когато това се случваше в момента, казваше, че не е така, както аз си го мисля. Сега казва, че вече било минало!!! Да, минало е, но аз го преживях!!! Защо трябваше да е такова това минало!!! Защо не дойде когато баба ми умираше и плаках целия ден!!! Как ще е минало това, това е жената която ме е отгледала!!! Той се чуди как може да помня толкова??? Как може да помня, че чужди хора са ме успокоявали когато е умирала баба ми??? Било минало, сега да гледаме напред. Замислих се, че никога не ми е казвал, че ме обича. Нито при даването на пръстена, нито когато се роди детето ни. Мислех, че ми го показва. Да, уважава ме, да, радваме се на детето си, не, няма други жени, не ми изневерява, изключително коректен е, но... си спомних как ходеха на екскурзии с В., а с мен толкова трудно го карах да "мръдне" някъде....Непрекъснато правя разлика между това, което даде ВИДИМО ЗА ВСИЧКИ на нея и това, което дава или не на мен. КРЕЩЯХ. Казах му, че жена, която обича един мъж не си брои децата. Той щади чувствата и, но ако тези чувства бяха силни нима нямаше да му роди дете, нима можеш да обичаш някой мъж, да знаеш, че единственото, което той иска е да има собствено дете, да знаеш, че можеш да му го дадеш и да не искаш?!? Да му дадеш уж свободата да си търси щастието, а когато го намери да правиш онези пози, които правеше тя?? И заради тази жена той газеше моето достойнство, заради тази жена се срамуваше да идва при мен, заради тази жена не застана до мен да прегърне детето си. Може да не е така, но аз така го приех... КРЕЩЯХ. После се сетих за онези снимки, които и беше искал, от пътуванията им....И ги намерих. Просто отворих един шкаф и отгоре стоеше голям албум със сърце, тип сватбен албум. Плюс още един куп неподредени снимки. ТОВА НЕ БЯХА СНИМКИ ОТ ЕКСКУРЗИИ. ТОВА БЯХА СНИМКИ ОТ ЦЕЛУВКИ!!!!!!!!!! ЦЕЛУВА В, НОСИ Я НА РЪЦЕ, ТОЙ ВЪРХУ НЕЯ, ТЯ ВЪРХУ НЕГО, ЦЕЛУВАТ СЕ, ЦЕЛУВАТ СЕ, ЦЕЛУВАТ СЕ. ТРИСТА СНИМКИ С ЦЕЛУВКИ!!!!! И това било минало и нямало нищо, нито емоционално, нито морално, никак. Човек не държи миналото си в албум със сърце в шкафа до себе си!!! Какво минало, той искаше тези снимки по време, когато връзката ни вече беше започнала, когато градяхме планове за бъдещето. Снимка с В и нейното момченце. А ние тримата имаме една единствена от родилния дом с нашето бебе. С неговото единствено биологично дете. ЗАЩО???? Какво му даде тази симпатична, но семпла женица, за да стоят синмките и в албум "Любов"??? Исках да му обясня колко ме боли, да му обясня защо съм го правила "по-черен от дявола", исках да му кажа, че крещя защото от много време вече не мога да плача. ИСКАХ ДА МУ ОБЯСНЯ. Но не мога. ИСках да му кажа, че И АЗ ГО ОБИЧАМ нищо, че съм по-сдържана. Исках да му кажа, че моите чувства са хиляди пъти по-дълбоки от нейните, защто душата ми е по-дълбока и защото обича след едно безкрайно дълго страдание. Но не мога, не ми идват думи. Той парира всичко с това, че се занимавам с миналото. Че трябва да си гледаме детето и да гледаме напред. Не, не бил ги сложил той в албума. КРЕЩЯХ не е дума, която може да обясни дори 50 % от това, което правех. Нещо като КРЕЩЯХ и ПОЛУДЯХ повдигнато на хилядна степен... Сега ближем рани сред напрежението от това последно крещене. Не знам какво ще се случи. Сещам се, че с нея никога не са се карали и крещя още повече от мъка, че не мога да му обясня какво чувствам и защо го чувствам. Всъщност понякога наистина не знам защо толкова се вглеждам в това, което правеше с нея, той не ме излъга, беше и е до мен. Защо наистина не си стоя спокойно и не си гледам детото заедно с него....Имаме планове. Е, не, булка няма да бъда след всичко това. Но ще го преживея Обаче няма други албуми!!! Няма албум от детството, от абитуриентския бал, няма снимки на другите му приятелки. Има само един албум с целувки за В. Мъж на 40 години сякаш не е живял и не живее след В. И това след всичко, което се случи по между ни. Взех снимките, купих други албуми и ги подредих там. Нека си ги пази щом са му толкова скъпи, но не мога да ги понеса, сложени в сватбен албум с червено сърце. И АЗ ГО ОБИЧАМ!!!! Още не знае за това с албума и не знам как ще реагира, макар да е по принцип спокоен. Не знам и какво и как да правя. Да, прекрасно е да сме заедно, не знам защо не можах да преглътна онези детайли. Но... не прегърна детето си пред нея... дано е плод на моята лудост, а не на негови чувства, защото в противен случай наистина е ненормално. Понякога ми се струва, че този мъж има Едипов комплекс към тази жена. Не знам какво да правя, казвал ми е, че иска да остареем заедно, да си седим на село и да слушаме щурчетата. Стори ми се най-красивото нещо, което съм чувала. Но му крещях за нея, за Миналото.... Не знам какво да правя. Искам да съм с него, а не мога да спра да мисля как се е държал с нея, как се държеше и държи с мен пред нея.... Каза ми да ходя на лекар в случай, че имам следродилна депресия. Може и това да е. Бебето ни е на 5 месеца. Хайде, вие сте. Искам да остана с него и той с мен. До края. Обичам го. А той дали ме обича, мислите ли? Имам ли основание да изживявам така поведението му към В? Или всичко е плод на старите ми травми и озлоблението. Искам да мога да говоря спокойно, ако можех, може би щях да му обясня и той да ме разбере. А аз само крещя, от което губя всичко. Той не разбира, аз не мога да обясня... Изключително коректен е към мен, но и към В. Луда ли съм, че толкова се съсредоточавам на отношенията му към нея? Албумът му, снимките.... По времето когато са правени аз съм мечтала за него... Не стана кратко... За пръв път не мога да се изразяв ясно в писмена форма. Прочетох го, накъсано е, извинявам се за техническите грешки, но нямам сили да се връщам отново да ги поправям. Ако нещо не е ясно, ще пиша отново. ПОМОЩ!!!!