StarScream

Знаете ли хора,размишлявах понякога върху живота ми,филма е че наистина съм в някой филм.Смисъл мисля си че човека е някой човек с безгранични способности,и съм имал наистина лоши мисли,като цяло мисля че съм лош човек.Но понякога не си давам сметка къде съм,какво мога наистина,и какво съм преживял.Аз съм човек с мания за велики неща,но не разбирам че съм слаб човек,който в училище бях един клоун който беше обект на подигравки,гаври и слуга който изпълняваше прищевките на другите и който още не е покрил основните стъпки в човешкия живот и има проблем с социализацията. Знаете ли,мислех си върху преживяванията в живота ми,и какво е оставило най трайно впечатление и върху това което още си мисля като цел.Като цяло най трайна следа е оставило един софтуер с звуци(не искам да правя реклама като дам сайта)който въздейства върху психиката върху човека.Тествал съм го върху приятели и съм купувал дозите с мои пари(халюциногените)само и само да видя реакцията на приятелите ми,да видя в какви светове ще се потопят,какво ще видят.Някак си разбрах че ми е интересна човешката психика на другите и като цяло да се ровя и да видя човешката психика на другите хора.Какво се крие ? Какво има ? Как мисли ? Като цяло на мене не ми стиска да се подложа на такива неща и заради това го пусках на приятелите ми.Имах един приятел който наистина имаше интересни преживявания,и честно казано като чаках понякога по 50 минути,да свършат дозите,не ме бъркаше да чакам,защото ме обземаше едно вълнение от това че вмомента пича изпитва някакви други състояние на съзнанието.Нямах търпение просто да свърши и да ми разправи за преживяванията си.Някак си разказаното от тях неща ме изпълваше с енергия.Даже и сега ми е мечта някой ден като спечеля пари да купя 2 дози за по 200$ всяка и качествени слушалки само и само да ги пускам на приятели и да им слушам преживяванията им.Просто ме кефи да показвам на хората други състояния на ума и светове. Но мозъка ми понякога не мисли така и си мисли за величията на идолите на които се кефя и си мисли че и аз мога така.Понякога мисля за много пари и от там много грехове.Някак си мисля че парите оправят всичко и купуват всичко и ако имаш тях и здраве не ти трябва друго.Но филма е че аз още не знам основните стъпки в живота,някак си не съм смирен,не съм търпелив,нямам добро в мене.Не разбирам къде съм и кой съм.Пилея си времето и робувам на някои от греховете от които не мога да се откажа и съм пристрастен към тях.Пилея си времето всеки ден докато си мисля че съм нещо,а в действителност съм нищо. Някак си мисля,пфф само това ? Пич земи живота и го изстискай от всичко което може да се изстиска от него докато си жив! Това си мисля,но в действителност тялото и живота ми казват друго.Някак си в мене воюват манията за сладост от всички блага от живота и страха от живота и последствията. Всичко е доста объркано,доста съм объркан.Като мисля така смятам че човек ако не си помогне сам,няма кой да му помогне.Смятам че човек сам трябва да открие изхода от положението си.Доста грешни неща ми се въртят в главата и съм опитвал да ги приложа. Та си мисля че тия таланти и дарби дето търся,преди да ги достигна,може би трябва да усвоя основните неща в живота и чак тогава да кача нивото което е нужно за да стигна до тях.Някак си искам всичко наготово.Искам всичко,но не знам че още първите стъпки в живота ме зорят.Претендирам за велики неща а съм още на дъното. Предполагам че е хубаво когато човек бъде откровен с себе си.

Добре има коментари,но никъде не намерих някой който да казва нещо за действително прилагане(освен ходенето като доброволец в ферма).Под вниманието ми попаднаха тези 2 мнения: Май наистина съм дигнал летвата прекалено високо. Ще мисля върху тези мнения.

Е като си здрав и нищо не правиш което да осмисля живота ти,не мислиш ли че донякъде пак идваме на мнението ми за кучешкия живот ? Не оспорвам че здравето е ценно,но защо да е мерзост да искаш да откриеш истинската си принадлежност в живота? catch22 Не знам ти ме уби.Чак не мога да ти отговоря Разбирате ме погрешно,смятам че всеки човек идва на тази земя надарен в някои области или област в която е по добър от другите хора(или ако не чак толкова от другите хора,то поне от неговите способности).Как си обяснявате примерно хората с фотогенична памет или пък тези които могат да рисуват или пък да мислят или пък с надарен глас ? Идеята ми е че това е в тебе,и не зависимо колко е голямо или малко като сила,всеки човек си има някакво нещо което му е дадено да е по развито от другите му качества,и което ако го развие,ще живее смислен живот.Това искам да открия,знам че моето нещо е малко,защото ако беше голямо,то щях да го усетя някак си,както са го усетили и другите хора като по малки и са се реализирали в областта си. Друг пример ще ви дам и с видео игрите и специално с Starcraft 2 - Там примерно в Корея,тази игра е много популярна и известна и професионалните играчи(примерно отбор Х) живеят в 1 голям апартамент където денят им преминава в физическа тренировка,ядене и най-важното което ги откъсва от кучешкия ми пример - Starcraft 2. В тази игра се изисква бързина на пръстите на ръцете,както и бърз ум,но знаете ли кое ме учудва от време на време?(защото аз следя тази игра и новините свързани с нея) е че се появяват от време на време играчи които са с 4-5 години по малки и по назад по отношение на опит и тренировки,НО побеждават играчи(в големи турнири) който са с по голям опит и тренировки от тях.Е точно това си обяснявам че тези по малки играчи ако не са имали тази надарена мисловна дейност,та то няма как да ги победят.Вярно на тях е сипана голяма сила. Та това искам да ви обясня,че искам да открия тази дори и малка сила,която да осмисли живота ми.Тоест да правя това,което трябва да правя.

Здравейте,аз съм на 19 години(след няма и месец ще правя 20) и смятам че всеки човек се ражда с определени способности и всички хора сме различни.Някои се раждат по умни,други с някои талант,трети по активни и се насочват към спорта,но филма е че не мога да открия с какво съм дарен в тоя живот.Живея все едно не живея.Просто няма за какво да живея,а не искам живота ми да мине като на куче което през живота си прави точно 3 неща: ядене,спане,чифтосване.Пробвал съм рисуване,танци, даже и електронна музика да правя съм се опитвал,но просто нищо не ми се отдава или се занимавам за кратко и се отказвам.Някак си не ме привлича толкова че да се задържа.Просто няма смисъл труда без таланта.Като цяло си знам че съм тъп и знам че и мисленето не е за мене(за 10 минути не мога да си задържа вниманието върху даден урок без да мисля за друго).Та какво тогава остава да мога ? Знам че човек се ражда с способности и че има 2 пътя в живота - да развие способността си или да не я развие.Лично съм забелязал това,пример даже е баща ми който е надарен с голяма сръчност,търпение и много хубаво рисуване и писане.Но ето,той не е развил възможностите си,а е имал шанс да ги развие и да се изхранва с това което може най добре и му харесва.Прибягвал съм до нумерология,астрология,майски календари и всякакви други системи които да ти дадат някаква наченка,но просто са безсмислени и загуба на време.Иначе според мен най-доброто средство са халюциногените : гъби,растения.ЛСД .Чрез тях смятам че човек наистина може да стигне до прозрение,но филма при мене е че съм изключително страхлив(даже ме е страх да гледам филми на ужаси и ме е страх преди да заспя да не сънувам кошмари).Е то тогава как да стигна до истината какво има в мен? Просто искам като стана,вместо да си викам "oh what a pain",а ми да знам че има нещо което мога да правя и ми осмисля съществуването. Моля споделете ако някой е стигнал чрез някакво прозрение за таланта си или за ролята си в живота. ,

Здравейте,роден съм на 16 Януари 1994.Студент съм.Никога досега не съм имал връзка с момиче.Въпроса ми е ще си намеря ли приятелка скоро?