iordanka

Недей така.Може би в такива моменти се чувстваш безсилна пред всичко,което ти се е насъбрало,слаба,нищожна,ненужна.И за всичкото това,обвиняваш себеси.Нямаш нужните решения.Мразиш се.....това е.А вината не е в теб,но единственото което можеш да направиш......за него не се иска нищо,просто е.Това е да посегнеш на себеси.Наказваш се за всичко.Потърси помощ.Не се отчайваи и помни.....ти не си виновна,ти си жертва на несправедливия живот,който живеем.А трябва да го живеем,защото в него има неща,който си заслужават.Те не те нараняват,а често те карат да се усмихваш.

Здравейте .На 26 години съм.Имам панически атаки.Изпитвам ужас при срещи с хора.Така съм от 10 години насам.Когато съм обект на внимание започвам да треперя цялата,не мисля за друго освен за това,че ще се изложа за пореден път,че ще ми се подиграват....От около 4 години пия Ривотрил по четвъртинка,половинка,когато ми се налага да излизам.Иначе немога да отида до магазина,банката,на гости.......да не говорим за родителски срещи или започване на работа.Немога да водя пълноценен живот,като останалите хора.Страня и се изолирам.Чувствам се ненужна,непотребна,жалка,смешна....Вмомента съм бременна в 27ма седмица.В началото на октомври генекологът ми ,д-р Иванов ми даде направление за психиатър.Който да ми постави диагноза и лечение,който да му занеса на 14 ноември.Незная къде да отида и към кого да се обърна.Моля ви,помогнете ми.Благодаря ви предварително.