GalaxyS4

Здравейте отново и благодаря за бързия отговор. Може би аз не се изразих правилно, за което се извинявам. Психотерапевтът ми обясни подробно какво се е случило и върху какво трябва да работим, като от няколко дни стриктно спазвам поставените ми задачи.

Здравейте д-р Първанов, Първо искам да благодаря за съветите през последните седмици и да спомена, че и аз започнах психотерапия. За момента не ми е особено ясно какво ще се прави, но в края на краищата аз разбирам от други неща, а психологията я оставям на специалистите. За момента изглежда имам малко подобрение, макар и само след един разговор. За жалост от днес съм на работа след 2 месеца болничен и се чувствам абсолютно премазан. Отново благодаря.

Здравейте отново д-р Първанов, Пиша ви отново,тъй като нещата вече излизат извън контрол. На 21 Ноември заминах за родния ми град Враца да си направя физиотерапиятя. Пътувах с кола като спирахме само веднъж за пиш пауза. На 22 ходих на терапия от която се почувствах малко по-добре. По това време пиех само Милгама 2x1 и Ксенакс 2x половинка. На 25 се върнах в София отново с кола,но вече спирахме 3 пъти, за преглед от много добър неврохирург, който ме прати на ЯМР и след него излезе, че нямам хернии там където уж имало, но ме болеше целия гръб. Неврохирурга добави Акроксия и Лирика към другите хапчета и ме прати към уролог. На 29 на уролог, човека ме прегледа и ми предписа Дриптан и Анафранил.Последните ги почнах едва вчера,тъй като трябваше да направя диореза. Вчера за целия ден съм изпил: Сутрин: 1 милгама 1/2 ксепакс 1 акроксия Обяд - свърши ми 24 часовата диореза 1 дриптан 1 анафранил 25мг Вечерта 1 милгама 1/2 ксанакс 1 лирика 1 дриптан След 11 часа вечерта започнах да се потя, да ми се вие свят, замаглено виждане, треперене,тръпки, сънливост, гадене. Имах чувството че умирам. Днес отново ми се гади и ми е зле но се наливам с вода и съм спрял всички хапчета. Моля за съвет дали да ги спра тези пси хапчета.

Здравейте д-р Първанов, Благодаря за бързия отговор и примера, който ми дадохте. Сега като се замислям се сетих дори от къде може да се провокира цялата история. След като бяхме в Дубровник, бяхме в някаква малко градче, и при тръгването от него докато чакахме всички да се съберем. Отидохме с приятелката ми до тоалетна, която беше с хърватските пари.За жалост имахме само евро и те не го приемаха. Няколко минути по-късно седяхме на пейка в чакане да се качим в автобуса. Нямам спомен какво съм си мислил, но в един момент просто усетих как слабините ми изтръпнаха и изгубих всякакъв контрол. Стана ми доста топло и се изпотих. В един момент усетих, че ще се изпусна и изхвърчах директно към близък ресторант на който ползвах тоалетната. След това започна "веселбата" в рейса и спирането му на определен времеви интервал. Тъй като нямам опит за момента с психолози или психотерапевти бихте ли ме насочил (предполагам на лични ще е по-добре за да не правим реклама) към някой, който може да ми помогне с проблема след като направя физиотерапията за дисковата херния, която невролога ми предписа. Поздрави

Здравейте, Благодаря за бързия отговор, като бих желал да допълня малко информация, тъй като току що се върнах от поредната доза изследвания. Болежките свързани с кръста понамаляха, съответно и ми махнаха Волтарен като част от лечението, но проблема с уринирането си стои. Дори ми направиха нови изследвания на урина(която е абсолютно чиста) и кръвен тест за ПСА като чакам да излязат резултатите. За момента ми назначиха физиотерапия за кръста, но невроложката ми предписа и ксанекс, което май излиза, че си е антидепресант..

Здравейте, Пиша тази тема, тъй като вече съм в безизходица и реално незнам какво да правя и към кого да се обърна, но нека да започна с историята. През Септември бях на екскурзия в Черна Гора и Хърватска, като при посещението ни до Дубровник и след цял ден обикаляне с раница на гърба, която ме изпотяваше и която периодично свалях се случи нещо много странно. След 20-30 минути в автобуса(постоянно беше или голяма жега или адски студ от климатика, който не се спираше се случи следното: Отначало имах чести позиви за уриниране, които зачестяваха. Някак успях да стигна до хотела в Черна Гора и нещата изглежда се поуспокоиха. На следващия ден се разхождахме с приятелката ми и всичко беше нормално. Ден по-късно при тръгнахме за България и ситуацията с уринирането се повтори. Отначало през 20 минути като след кратко време вече периода беше на 5 мин и накрая имах постоянна нужда да уринирам, макар и само по 1-2 капки ако изобщо изстичаше нещо. Нямам представа как стигнахме до България, но добре, че шофьорите от автобуса се смилиха над мен и ми отвориха тоалетната на рейса. Буквално изкарах в нея 15 часа. В момента в който стъпих в София директно в Пирогов, където ми биха инжекция и нещата се успокоиха и успях да поспя няколко часа. На следващия ден бях вече при уролога ми от Окръжна болница, който директно ми предписа лекарства за цистит. Пих ги няколко дни, като през първите няколко дни бях в тоалетната буквално през 2-5 мин през деня. До момента, никога не съм се будил през нощта да уринирам. Пих ги няколко дни, като ходих и на прегледи в болницата с ехограф, но нещата не се подобряваха. Пуснах си микробиология, която беше чиста, но след няколко дни влязох в урологично отделение в Окръжна болница. Там ми слагаха венозно антибиотици, като след като ме изписаха продължих да пия на хапчета. Имах някаква доза подобрение като си стоя вкъщи, но в момента в който изляза навън нещата се влошаваха и нуждата за уриниране зачестяваше. Един петък се събудих с ужасна болка в целия гръб от кръста до ребрата. Отидох отново в болницата и според уролога всичко беше чисто. Междувременно посетих и невролог в Окръжна според, който всичко било на почва стрес и притеснение и ми даде да пия Дриптан. Изпих две хапчета и освен честото уриниране, което се разреди на 15-20 мин от запек нещата минаха в разстройство, веднъж - два - три пъти на ден. Това разстройство продължи и ме притесни и влязох в инфекциозно отделение на окръжна болницата. Там ми взеха отново кръв,стерилна и обикновена урина и дефе... материал. Слагаха ми инжекции и всяка сутрин бях с разстройство. Нещата с уринирането си вървяха. През 15-20 минути, понякога по-често, понякога по рядко. Предпоследния ден в инфекциозното отделение се събудих с ужасна болка в гърба и абсолютна невъзможност за уриниране и след като ми сложиха бускулизин в банките полека ме отпусна и започнах да ходя до тоалетна с тънка и слаба струя, която с времето се подобри и нормализира. Гледаха ме отново на ехограф - всичко беше чисто. При изписването от инфекциозното отделения лекарката ми каза, че всички изследвания са чисти и нямало никакви бактерии, но честото уриниране си стоеше като проблем. Няколко дни след като излязох от болницата отидох на преглед във ВМА при много добър уролог, който след като ми направи преглед каза, че няма нищо тревожно спрямо бъбреци, пикучен мехур и простата и ме насочи отново към инфекциозно и вече невролог. В инфекциозното на ВМА ме прегледаха, като нямам болки в стомаха, нямам температура, но веднъж - два - три пъти на ден имам разтройство. Послушах съвета на уролога от ВМА и отидох на невролог в Торакс, тъй като и имам постоянна болка долу в ляво на кръста, леко изтръпване на левия крак и мравучкане в тестисите и тотална загуба на ерекция, който ме прати на скенер и на скенера излезе: "При изследването на ниво Л4-Л5 се установяват данни за малка медианна дискова херния компресираща в лека степен предната стена на дуралния сак и коренчетата в ляво." "При изследването на ниво Л5-С1 се установяват данни за лекостепенна медианна към парамедианна дискова протрузия нямаща съществено отношение към дуралния сак и коренчетата" След консултация, невролога ми назначи 5 инжекции Волтеран и миогама, които започнах да пия веднага от 30 Октомври. Продължи ми курса с още 5 инжекции и след това минах на Волтарен на хапчета, като ме посаветва да пия и по 3 капачки на ден сиропа Неуропан. В момента честото уриниране е на час-два, но пак в момента в който изляза навън нещата се влошават и започвам да изпитвам постоянна нужда за уриниране, но до момента така и не съм се изпуснал. Да знам, че симптомите може да са свързани с дисковите хернии и може би не им е тук мястото, но до момента невролога не го е потвърдил, а и вече започнах да си мисля, дали не става въпрос за психологически проблем в следствие на някакъв стрес или притеснение, което за жалост при мен са почти постоянен фактор свързан с ежедневието ми преди да замина на "почивката". След това изключително дълго мнение, дълго и тромаво лечение съм в затворен омагьосан кръг от който за момента няма излизане. Моля за съвет към кого да се обърна.