radi1233

Креми, извинявай за закъснелия отговор. За всичките тези неща си изключително права и аз си го знам. Майка ми почина като бях в 7ми клас, но никога не съм живяла с нея. Имах мащеха, тя също почина като бях 6-ти клас. После живеех само с баща ми. Той по принцип винаги е бил тежък характер (главно заради алкохолизма му) и това е основната причина за неуспешните ми връзки, визирам бившия. Мъжете винаги са били властни и авторитарни към мен (както баща ми) и това го осъзнах наскоро, когато срещнах човек, с който си подхождаме по характери - тоест чувствителен като мен. Аз съм много търпелив човек по-принцип и понасям доста неща в живота. Ако ми препоръчаш жена психолог (тъй като никога почти не съм имала майка) с която да отработя лично тези емоции ще съм ти благодарна. Но трябва наистина да подходи с чувство на търпение и разбиране към мен. Благодаря. П.С. И ако може офиса да е по в центъра.

Здравейте, Проблема е малко обширен, но ще се опитам да синтезирам информацията. На 27г. съм. Точно допреди няколко месеца започна моето осъзнаване и навлизането ми в зряла възраст и то благодарение на човека, когото срещнах и от когото получих това освестяване. Последните 5 години от живота ми живеех в една илюзия, че имам "връзка" с човек, който живее в чужбина, приятелите и близките ми го познават, казвали са ми че е несериозен и не е за мен, но аз бях погълната от тази връзка. Преди 4 години направих много тежък аборт по желание от него, то беше каша, размотаване по болници, общо 4 опита за аборт, последния от които успешно. Това ми се отрази на психиката тогава, но най-вече започна усещането сега, когато намерих подходящия човек, който ме обича, сериозен и отговорен човек е и иска да градим семейство заедно. Осъзнаването започна когато видях, че има човек, който ме обича и ме е чакал 2 години, докато аз психологически бях обвързана с предишния и го чаках него. Изведнъж започнах да си анализирам живота и връзките след като се осъзнах. Направо се уплаших. Оказа се, че предишния с когото замалко да имаме дете, тъй като както казах аборта беше на везна, бях в третия месец вече и в последния "възможен" момент за прекъсване, страшно много прилича на баща ми отпреди 20 години да кажем. Тоест подсъзнателно съм търсила ролевия модел на баща ми и майка ми, който никак не е за подражание. С две думи - усещах се като жертва на домашно насилие, първо от баща ми като по-малка, той беше с тежък алкохолизъм. Майка ми е починала, никога не съм живяла с нея. И второ - във връзките сама съм търсила подчинената роля и властни и авторитарни мъже, като моя баща, а аз съм чувствителна като майка си. Сега срещнах човек с когото наистина се чувствам добре, но изпитвам малко гняв на себе си, за изборите в живота си и последиците, до които са довели. Чувство на вина и най-вече срам към новия си партньор. А той ме обича и съм сигурна, че ще ме приеме такава, каквато съм с всичките ми кусури, но проблемите идват главно от мен. Не съм се простила с миналото си и най-вече аборта, срамувам се от това пред него, още повече че имам нужда да разкажа тези подробности, но не и на него, не може да го товаря с такива неща, той е чувствителен, също като мен. Заради това си пасваме явно. Другото което е - той иска брак, семейство и деца, а аз не знам дали съм готова за такава сериозна стъпка, най-вече поради няколко причини. Аборта на първо място, не знам как да се справя с това, страхувам се дали всичко ще е наред, ще имам ли нормална бременност и т.н. Физически съм здрава, но не искам да се чувствам притисната да го направя. Може би това стана, защото тогава още не знаеше, че съм правила аборт. Сега сигурно ще е по-различно държанието му. И другите ми страхове - не знам дали съм готова за майка и въобще дали ще бъда добра майка. Тук се намесва малко и миналото ми, свързано с моята майка. Имам някакви подсъзнателни страхове, да не получа нейните проблеми за вбъдеще. А тя е имала кофти съдба - след второто раждане, тоест на брат ми е имала някаква депресия, след години е получила психически отклонения, най-вече заради баща ми и баба ми (тоест нейната майка), диагноза: шизофрения и лежане по психодиспансери. Когато бях 7ми клас, ми съобщиха новината, че е починала (самоубийство, поради мъка за децата или нещо подобно). Имала съм и мащеха, която се грижеше за нас, но и тя почина. После баща ми си намери 3-та приятелка и т.н., но и там нещата не се получиха. Това е общо взето живота ми. Далеч съм от мисълта, че ще стигна нивото на майка ми, но нейната участ няма как да не остави някакъв минимален страх/притеснение в мен. Сегашния човек е много мил и готов на всичко за мен - но не знам аз дали съм готова? Още имам спомени за старата си връзка и си ближа раните и може би никога няма да успея напълно да го превъзмогна. Не искам да натоварвам сегашния си приятел с проблемите си, достатъчно си ги има и той, но и не искам да живея в миналото си, а да продължа напред, колкото и да е трудно. Мисля, че най-удачния вариант е да се поопознаем, да заживеем малко заедно и чак след това да мисля за брак и семейство. Но като се видим просто - изведнъж се появява някаква магия м/у нас и нещата се случват от самосебе си. Мисля, че съм срещнала истинската любов, романтичен е и т.н. както си му е по реда, малко му е трудно да се отпусне още, но и този момент ще дойде, но мисълта ми е, а отсега нататък накъде? Благодаря ви предварително за помощта и съветите.

А Креми, какви са твоите промени в тялото, ако е удобно да споделиш де. И искам да попитам грешно ли е да мислиш все още за миналия си мъж, тоест да изникват спомени и да ги сравняваш мислено двамата, когато си с. друг? Не знам дали това е добра идея, да му споделя как се чувствам и че съм излезнала от "тежка" връзка за да ми даде малко време да се почувствам пак отколкото да си мълча и да чувствам някаква тежест в душата. Това дали се възприема като предателство спрямо неговите чувства? Да знам, че звучи много крайно от моя страна, но изпитвам угризения едно на ртъка, второ той е чувствителен и адски МНОГО държа на него и искам нещата да се получат като от приказките. Ние двамата с него страшно много си приличаме, зодийте ни са идеални един за друг, аз вярвам в това, досега не съм срещала човек, който да има чувства към мен и да се държи все едно съм принцеса, аз бях в малък " шок" като го опознах, тъй като не вярвах, че е толкова добър и същевременно умен, успял и отговорен мъж. Затова съм толкова на тръни, ако беше някой друг нямаше да ми пука. Досега винаги аз съм грядала връзка с мъжа и съм се мъчила и съм се чувствала самотна в усилията си , а тук нещата се получиха от само себе си, съдба, без да съм го очаквала и искала, като от филм за Бони и Клайд. Дали ще е грешно да си мисля още за другия в главата? Може би просто трябва да се срещна и с него за да му кажа официално, че нещата са приключили м/у нас, защото той още не го възприема. Така и аз " официално" ще се освободя от тази стара връзка.

Да, аз ходя на танци, там има такива упражнения за бюст. Благодаря за мненията. Важното е да се продължи напред и да не зацикляш в една точка и мисъл. Мисля, че родителите ми ще оценят положително промяната, дори и след това минало. Надявам се добре да ме възприемат и "другите" родители, ако се стигне до нещо по-сериозно. аз май ще съм "черната овца" в семейството.

Да, и това е така. Но как да забравиш, че си щяла да имаш дете от него. Наистина, времето лекува и спомените избледняват, но как да излекуваш чисто моралния, ако щеш и физиологически аспект. След тази прекъсната бременност имам леко коремче, което го смъкнах да, но гърдите ми са леко увеличени (а аз по принцип имам по-големи гърди) и това допълнително ме кара да се чувствам неловко и неудобно с него като съм. Опитах всякакви кремове за повдигане на бюста. Знам, че звучи странно, но такива са моите притеснения. А относно родителите ми - вече се отърсих от чувството на вина и неудобство.

Преди 3 г. Да, ами тогава как да се справя с това емоционално бреме? Той така или иначе се интересува от мен и ще разпитва, така че рано или късно ще разбере. Мисълта ми е че бих предпочела да съм готова за тази връзка и чак след това да тгпродължа с излизанията с него. Според мен още не съм се отърсила от предишната си връзка. Но така ако пък направя ще стопирам възникнали вече чувства и трудно ще възстановим отношенията си. А и нали хората казват, че именно с излизания и социален живот се лекува стара връзка.

А и забравих да спомена. Без да искам се е получило много подло от моя страна. Питахте ме откъде той знае за предишната ми връзка, ами досега нали бяхме приятели и съм говорила, че искам да замина на едно опр. място. И миналия път като се събрахме приятели се разговорихме на "шише", много детинско звучи знам и аз тогава признах за него и нещата му се навързаха. Както и той сподели за предишната си приятелка, с тази разлика, че я е преодолял вече, а аз явно още не.

Точно това е проблема според мен. Още не съм изживяла старата си връзка. И това стана именно защото реших да продължа приятелските отношения с бившия, който всъщност си има приятелка. Просто не знам на какво съм се надявала. Трябва да приключа всички контакти с него, дори и формални за да мога да съм спокойна и с чисто съзнание да продължа напред. Това е според мен проблема. Просто досега се въртях в омагьосан кръг, на който трябва най-накрая да му сложа край! Тогава вече и няма да се притеснявам за новата си връзка и ще тръгна на чисто. Определено ако не беше този аборт и мисълта, че съм щяла да имам семейство с този човек, нещата щяха да са много по-лесни и бързи. Имам някаква емоционална обремененост от всичко това.

Благодаря много за подкрепата и наистина сте права за казаното. Като премахнем всички негативни емоции, а определено във връзката имаше и положителни, смея да кажа, че изведнъж за няколко месеца израснах и започнах да гледам по-сериозно на живота. И така направих ретроспекция на живота ми досега. Преди тези 2-3 месеца, да го срещна той гледах адски наивно на живота. Може би защото съм била с неподходящия, който досега не е отключвал такива емоции в мен. Преди си мечтаех като всяко момиче за дом, семейство и т.н. (но не съм имала конкретна визия за партньора), а сега изведнъж от само себе си той се появи, изглежда идеален и най-вече сериозен човек и всичко най-най, обаче в мен се появи някакъв страх от това обвързване. Може би защото имам вече опит с предишната ми връзка, все пак и там щях да стигна до сериозност на отношенията. Просто винаги съм си мислила, че този етап на съзряване и семейство все някога ще дойде, но сега в интерес на истината изпитвам и доза страх от това, което ми предстои. Напр. никога досега не съм живяла с мъж, а пък и аз все още не го познавам толкова добре. Някак връзките ми са отключили този инстинкт на самосъхранение и предпазливост, именно заради опита, който съм имала досега и съм се хвърляла в непознатите води без капка умисъл. Не знам.. поне така разсъждавам за себе си. Когато се срещнем имам неистово чувство на страх от неизвестното и може би сериозното обвързване, не мога да се отпусна истински и да се наслаждавам на момента. Имам чувството, че още не съм се избавила в съзнанието си напълно от старата връзка, имам спомени и ще ми трябва време да започна на чисто, нещо ново. Просто изведнъж за няколко месеца мирогледа ми се промени и още не мога да го повярвам. Преди всичките ми усилия и опити бяха насочени в друга цел- да се махна от б-я и да уча/работя в чужбина, а сега вече всичко се промени и не виждам смисъл от това. Животът ми изведнъж ме постави на мястото ми и секна тези утопични мисли от главата ми. И сега ще ми трябва доста време докато намеря нова цел в живота.. Това е общо взето за мен, малко разхвърляно (винаги съм била така в мислите си), но кратко и ясно.

Ужасно ми е трудно да говоря за това. Чувствам се объркана, виновна, наранена и ми е страшно неудобно да споделя историята си, какво ще си помислят хората за мен. Имах 4-годишна връзка с човек, който не живее в Б-я, виждахме се отвреме навреме, тук и в чужбина за по месец. Отначало си знаех, че не е цвете за мирисане, бях студентка тогава, втори курс, той умееше да омайва жените, но без сериозни намерения към тях. Представи се в добра светлина, тук таме преувеличи нещо или поизлъга и така хлътнах по него. Толкова хлътнах, че когато разбрах за същността му, вече беше прекалено късно. Бях лудо влюбена в него (или по-скоро образа, който ми създаде) и някакси отказвах да приема действителността. Внушавах си, че по принцип той е добър по душа (което е и така, винаги ми е помагал) и ще се промени и ще спре да се заглежда по други жени. Не мисля, че ми е изневерявал сексуално, но винаги поддържаше контакт с бившите си приятелки, което не е хубаво. След 1г. връзка с него забременях, той ми предложи ако искам детето,да го гледам вкъщи при нашите докато поотрасне и след това да замина при него да живея. Чувствах се неготова да стана майка и реално без мъж до себе си, който да ми помага и подкрепя. Реших се и направих аборт. Мина доста тежко за мен, главно заради проблеми с лекари и др неща, които не са за форума. Слава богу мина добре и нямам последствия, даже след аборта физически се чувствах добре, само психически ми трябваше време да преодолея всичко това. Бях в голяма депресия, нямаше кой да ми помогне. Никой не ме разбираше, вкл. той и семейството ми. Малко по малко преодолях стреса и изживяването, но бях много самотна, без подкрепа и винаги, когато имах проблем независимо какъв се обръщах към него. Аз нямам майка, баща ми никога не е успявал да говори с мен за каквото и да било и да ме изслуша. Въртях се в омагьосан кръг цели 4 г. Вярвах, че той ще се промени и ще бъдем семейство, а то стана обратното- променихме се, той се връщаше неколкократно към бившата си приятелка, а аз се затварях в себе си и започвах да плача. Доста често и аз съм го зарязвала. И така допреди 2-3 месеца. Случи се нещо необичайно за мен. След аборта имах остра нужда да се виждам с хора, да излизам за да избегна депресията и така се запознах с "бъдещия" ми приятел. Първите 3 г. бяхме само приятели, виждахме се много рядко, главно на някой излет извън сф. Аз въобще не го познавах като човек, държеше се дистанцирано и студено и никога не съм и предполагала, че ще излезне нещо м/у нас. Казваше ми, че такъв му е нрава. И така 3 г. с този човек, докато междувременно в мислите си съм била с друг, докато не осъзнах наскоро, главно заради зачестилите ни срещи (запознах го с моите приятели), че той ме е опознавал през това време, никога не е искал секс от мен и постепенно се влюбихме. Той е много мил, романтичен, коренна разлика с предишния, интелигентен и сериозен човек. Пасваме си идеално, имаме общи интереси и разбирания. Приятелите ни се шегуват "кога ще се вземем". Целият процес на влюбване стана като от на шега, без да го усетя, като в някакъв романтичен филм, в който никога не съм предполагала че ще попадна и не съм вярвала, че някой може да ме обича истински. И досега не съм правила абсолютно нищо с този човек. Просто той е бил прекалено срамежлив и чак сега се отпусна и откри към мен. Какво да правя? Чувствам се толкова виновна и безотговорна спрямо миналото си. Как ще му обясня всичко това, той заслужава да го знае. И как ще реагира? Какво ще си помисли за мен? Това е според мен единствения ми шанс за сериозна връзка и евентуално семейство, но ме е страх, че няма да успее да преглътне предишната ми връзка и аборта и ще ме отхвърли. Той е чувствителен човек по принцип. Ако стане това и ме зареже ще се чувствам в двойно по-голяма депресия и с разбито сърце, но аз ще съм си виновна за това. Моля за конкретна психолог. помощ тук, може и да ми препоръчате добър психолог-жена в софия, как да процедирам с него, кога и как да му кажа за да не го нараня (поне не толкова много), смятате ли, че такова нещо е простимо и ще ми прости и той и ще можем да продължим отношенията си? Да, може би наистина се филмирам, но никога преди не съм се чувствала така. Едновременно влюбена и изпитваща огромна доза страх и вина.