palachinka

Здравейте!На 18 години съм, а той-на 21.Не искам да си споменавам името,нито града в който живея, а просто искам да споделя един проблем, който много ме тревожи от два месеца насам..Аз и приятелят ми сме като две капки вода-еднакви интереси,чувства и т.н...Той е Дева, а аз Телец..Той е от Англия, аз от България.Както много хора твърдят, тези връзки не продължават дълго,но ние двамата никога сме нямали проблем от към това, и двамата вярваме, че един ден пак ще се видим, както направихме тази година през Април за четири дни.Винаги сме правили всичко един за друг,влюбих се в него не заради външния вид,а заради това, което е отвътре..Винаги съм правила всичко за него,както и той за мен..Постоянно гледам снимките ни заедно и се чудя кой ли ден пак ще бъда късметлийка да го видя,и даже да живея с него.Заедно сме почти от три години вече..но ми изникна проблем..Може да прозвучи много тъпо,но един ден..както си стоях в клас и карах час,едно чувство на несигурност ме обзе..не можех да спа,нито да ям правилно..Отидох да ми леят куршум и жената каза, че нещо ме тревожи.Аз съм доста скептична от към тези вярвания..но просто нямах друг избор..това ме изяжда отвътре,не искам да се променям,не искам да се будя със сърцебиене и не искам да се чувствам депресирана..Той е прекрасен човек,винаги готов да помогне и да подаде ръка,винаги честен и лоялен,както и аз..Той не е направил нищо за да пробуди това чувство у мен..дали наистина ми става нещо, или е просто плод на въображение? Винаги съм си представяла моето бъдеще с него,както и той с мен и ми го е доказвал..но се паникьосвам при мислите и страха ,че може и да не испитам същото,което изпитвах като бях за първи път там.Знам,звучи много объркано..много ме боли, защото се чувствам несигурна в чувствата си-нещо,което преди и не съм си и помисляла даже..имам чувството че сякаш губя надежда,но после си давам кураж, и си казвам че повече така няма да мисля,но ето че пак става..какво поражда това? защо се чувствам сякаш се очуждяваме един от друг..но в същия момент знам,че ако някой от нас си тръгне,пак ще се върне и съм сигурна в това, защото го познавам що за човек е и фактически познавам и себе си..не мога да разбера защо се поражда това чувство в мен след като и двамата сме лоялни един към друг,вярваме си и никога даже не сме си и помисляли за нещо такова..искам да си остана себе си,момичето което винаги ще бъде до него,както винаги е била и винаги ще е..обзема ме чувство за паника като видя някоя картинка във фейса свързана с любов примерно "ако момичето спре да се кара на момчето,значи че вече не и пука" ,винаги съпоставям нас и започвам да изпадам в паника дали и аз съм така..Не знам какво ми става, но наистина осъзнавам,че единствената ми цел в живота е да завърша успешно и да си живея живот с него..наистина го обичам,но не знам защо изникна това чувство за несигурност ей така просто...вярно е,че и двамата учим и че вече споделяме по-малко време от преди..но преди си спомням, че дори и той да не беше онлайн,никога не ми е минавало такава мисъл..не искам да си развалям най-сакралните спомени за нас двамата,като се срещнахме за първи път..Също така винаги съм го ревнувала като видя някое момиче да говори с него..ревнива съм си,но според мен това а признак,че обичаш човека до себе си и те е страх да го загубиш. Просто искам съвет,и обяснение на чувствата ми,защото май и сама не мога да си ги обясня в тези два месеца...искам да разбера също как да не получавам това чувство вече..знам ,че звучи глупаво и наивно,но понякога наистина имам нужда от малко помощ за това да разбера от какво се поражда това чувство.Чувствам се немотивирана.Но не минава и ден,през който да не мисля за него..винаги мисля и не преставам-когато си лягам,когато ставам..искам да премахна тази паника от несигурност в чувствата си,този негативизъм от мен и да мисля позитивно за нашето бъдеще..моята цел,е просто един ден,скоро,да сме двамата и да си живеем спокойно като едно нормално и съвременно семейство.Почти всяка вечер,след като вечерям ,си пийвам по едно домашно червено вино,помага ми, защото поне за малко,ме кара да изпитвам истинските си чувства..и някак се чувствам по-добре-нямам лоши помисли,нито негативни,а напротив-само добри помисли и чувства..Може ли да ми дадете съвет как да започна да мисля по-позитивно,да разкарам тази параноя и да имам много по-голямо доверие в това,което наистина чувствам,а не да си правя илюзии и да се притеснявам напразно?