Здравейте,
Малко ми е трудно да започна, не знам точно как да обясня какво имам предвид и на фона на чуждите проблеми си е направо нищожно , но ми пречи да се чувствам пълноценна и щастлива. Имам проблем с отношенията с хората. Най-вече от противоположния пол, когато става въпрос за връзка, но и не само, със приятелите ми също. Ще разкажа малко за себе си, защото напоследък мисля , че тези неща ми влияят по някакъв начин. Дете съм на разведени родители, живея с майка си и втория си баща. Според семейството ми баща ми е безотговорна, безхаберна личност , която пет пари не дава за мен, което може и да е вярно, просто не го познавам наистина, че да знам. Майка ми е страхотна, но е доста голяма егоистка. Баба ми си е чиста манипулаторка , а дядо ми е мъж под чехъл. Обичам ги много и ги приемам каквито са и това почти не ми тежи, даже напротив, забавлява ме.
Когато срещна някой нов човек в живота си първата ми оценка винаги е негативна, първоначалното ми отношение е доста студено, но лесно давам шанс на хората. И докато отношенията ни са на ниво просто познати се държа доста добре. Когато почна да държа на някой, тогава ставам различна. Ревнива, злобна, несигурна. Постоянно имам чувството , че ме лъжат, че ми изневеряват, че не ме обичат. това е не само със мъжете, но и с приятелките ми. Минава след време, когато някой ме изтърпи достатъчно, без да му писне от постоянните ми сцени и драми. После ставам пак същия готин и спокоен човек , който съм си по принцип. При по-дългите ми връзки ( най-вече приятелски, защото любовни не съм имала , кой знае колко дълги ) тези настроения се появяват също, понякога. Чувството , че не ме обичат, че ме избягват умишлено, че не искат да излизат с мен. След време минава,всичко е пак в нормалното и си казвам , че съм пълна глупачка, все пак тези хора са с мен толкова време. Преди време се запознах с един човек, бурна връзка, много емоции, накрая приключи. Съвсем до скоро си мислех , че е страхотен човек и че така е наредил нещата , защото ме познава прекрасно и знае как точно да подходи към мен. И по време на отношенията ни, и когато ги прекъсна. Сега почвам да си мисля, че ме е лъгал през цялото време, че ме е използвал , че всъщност не съм значела нищо за него. Може и така да е, а може и да ме е обхванало пак онова чувство.
Не моля никой да дава оценка , така ли е , не е ли. Много е субективно и знам , че само той всъщност знае как стоят нещата.
Това , което ме притеснява е , че никога няма да имам нормална връзка с някой. Искрено вярвам , че хората са лъжци и по принцип не могат да обичат друго човешко същество толкова , колкото себе си. Съдя по себе си , защото аз също съм голяма егоистка. От друга страна си казвам, че не може толкова пък да няма на тази планета някой , който наистина да държи на мен.
Споменах за семейството си защото и сред приятелите, и сред мъжете горе долу избирам един и същи модел, който плашещо наподобява този вкъщи. Мъжете , които харесвам винаги са доста студени, а тези които ме отвращават са прекалено лигави и меки. Приятелките ми , като цяло са винаги жени, които не могат да имат здрава връзка и се лутат от мъж на мъж.
Осъзнавам къде е проблема, просто не мога да намеря начин да го реша. Осъзнавам причините, които ме водят до там, но нямам и най-малка представа какво да направя, че да променя начина, по който се чувствам.