dimaka

Трябва да бъдеш номиниран/а за Нобелова награда за медицина!

Вече обръщам внимание на това което мисля и улавям неща които ме безпокоят.Пример:Минавам покрай дома на приятел който скоро почина от инфаркт,млад,на моя възраст.Сещам се за него,за времето когато сме били заедно....почвам да го съжалявам,постепенно мозъка ми започва да преекспонира мисълта,започвам да си представям аз,че мога да умра без ред.Но за кратко,почти на секундата улавям мисълта и я изхвърлям,започвам да си мисля за хубави неща и така.Нямам проблем с прекратяването на мисълта.Питам,има ли проблем в подобно развитие на ситуацията,и трябва ли да взема мерки?

Здравейте,след дълга пауза!Не се включвам за да се оплаквам,напротив,върнах си до голяма степен качеството на живот.Много се промениха нещата във възприятията ми и отношението към живота,все към по-добро.Искам да помоля да ми обясни някой какво точно е натраплива мисъл,как да я различаваме от останалите.

Аз съм,бивш пациент на д-р Първанов.Казвам бивш,защото след две срещи той ми каза,че вече нямам нужда от него.И аз съм се борил с ПА,причинени от стреса и неправилното ми отношение и разбиране към него.Включвам се за друго обаче...Да ви разкажа случка,прясна,която ме убеди в думите на доктора,че качеството на мислене или другото му име "интелигентност" са най-важни за борбата с мислите и,че възраст,пол,етнос,местоживеене,професия,образование и т.н. и т.н нямат никакво значение.Аз съм зъболекар,професия наситена със стрес,стоматологичната хирургия е от малкото при които пациента присъства на операцията си,което утежнява много работата ни.Няма да изпадам в подробности,но всеки ден се сблъсквам с последствията от страха който изживяват пациентите ми,те са много и разнообразни,някой леки и безобидни,други не толкова...Та на конкретната случка...Идва при мен,младо момче на 23 години,циганче,необразован,израснал в махлата както повечето хора от етноса.Предстоят му ред манипулации не дотам приятни,свързани с упойки,кървища и т.н.При първата ни среща,момчето сяда,спокойно,усмихнат,слагам упойката и го наблюдавам,това е важен момент защото повечето страхове се изливат именно след това,след иглата..Леко прибледня,хвана се за сърцето.....след което спокойно бръкна в джоба си и извади найлонов плик и взе да диша в него,аз го гледам и немея!!!Прибра го спокойно,погледна ме и каза"Извинявай,аз страдам от паническо разстройство и получавам ПА,но съм се приборил и сега го владея..."Питам го,а знаеш ли какво се случва с теб и какво всъщност ти правиш с тая торбичка?Следва доста изчерпателен отговор,адреналин,надбъбрек,страх,свиване на съдове.......т.н. до обогатяване на вдишания въздух с СО и ,че това е една от техниките му за справяне с атаките.Казвам,браво,значи си ходил при психолог?Отговаря ми-Не,научих се от интернет....Ченето ми висна,хора!!!Написал е симптомите си,намерил е каквото се случва с него и така лека полека се е преборил сам с тази коварност.Пиша го това за да ви вдъхна капка оптимизъм,отчаянието е най-лошия спътник в борбата с мислите.Всеки има право да интерпретира написаното както иска...

Вече над 3 месеца го боря този стрес.Времето е на моя страна,разходки,колело,кино,приятели,работя само до обед всичко което ме "товари" особено в работата,просто не се заемам.Работя основно хирургия,всяко "ох",всеки признак на болка у пациента у мен всъщност е вълна от адреналин,да не говорим за по-сериозните усложнения-колапси,синкопи и т.н.....Това съм го премахнал в момента.Често се ядосвам за това,че не си обърнах внимание овреме и не намалих оборотите,да не се докарвам до тук.Симптоматиката която описах последно,не ме плаши,знам какво е.Но човек очаква след период от 3месеца да има подобрение,ако е на правилния път!Нещата обаче,според мен не са в тая посока.Разбрах,че няма да изчезне като с магическа пръчка,но трябва да има тенденция за отшумяване.

Здравейте,приятели!Умишлено не пиша често първо,да не досаждам и друго,за да се откъсна и аз самия от мислите за състоянието си.Положението е както писах в последния пост,плюс някой новости,заради които имам питане!Убеден съм,че при такива страдания,всички промени имат някакво значение и говорят за една или друга промяна в ситуацията.Става въпрос за следното:Много често започна да ми се случва да не мога да заспя,но как точно?Заспивам и след минути буквално,се стряскам,събуждам се естествено но вече с много неприятно чувство за напрегнатост и усещане,че се случва нещо лошо.Това се повтаря няколко пъти,след това заспивам и ситуацията се повтаря отново между 4-6 сутринта,обикновено след напрегнат сън-тази сутрин беше,че съм обрал някакъв магазин и не мога да избягам......Определям симптомите като мини ПА,защото всичко е налице но по-вяло.Ако не се случи така драматично,то се събуждам,без напрежение,само чувам отчетливо ударите на сърцето си и го усещам в гърлото.Обикновено отшумява и си доспивам.Явно,контрола като мине към подсъзнанието,нещо там не се случва както трябва.Лошото е,че това се повтаря по 4-5 пъти един след друг,което просто прави съня ми не ефективен,най-малкото.Днес съм като парцал,замаян съм,отпаднал,спи ми се а не мога...Имам среща в сряда с д-р Първанов,но дотогава трябва да устискаме някак си,нали!През деня ги отбивам тези атаки,имах около 5-6 до сега,но докато спя...няма как просто.Много е неприятно....

Спокойно,приятел!Много си се стреснал от собствените си сексуални фантазии.Щом не пречиш и не нараняваш себе си или партньора си,всичко е наред.А това което разказваш е като стихче на първолак пред разказите на мои близки приятели за техните фантазии.Аз съм читател във форума,има специалисти които ще се изкажат по-точно.За пръв път пиша по друга тема,стана ми интересно.Приеми го като приятелско мнение.

Благодаря,Докторе!Значи всичко е в норма,трябва време."Времето лекува всичко" и тук важи с пълна сила.Изчерпателен съм,защото знам,че някой четящ ще прочете това и ще се почувства по-добре като разбере,че не е сам....

Честита Коледа на всички!Здраве,радост и дълги земни дни.Включвам се отново в темата за да споделя състоянието си и да питам нещичко.Положението е следното:нови ПА не съм имал,за радост.Остава ми обаче едно такова състояние,като отекване на основния проблем.Ще си позволя да класифицирам по мой начин тези душевни състояния,за да бъда по-добре разбран.Ще ги сравня с възпалителните заболявания,които протичат най-често в три основни форми-остра,подостра и хронична.Приемаме,че острата форма е класическата ПА,следващата е състоянията на силна тревожност,уплаха,леко завишено кръвно,замайване,дискомфорт,леко завишен пулс,дереализация,повишен мускулен тонус“повдигнати рамене,играещи крака,стегнати челюсти,буца в гърлото,парене в очите,напрежение в гърдите и пробождания в областта на сърцето,треперене и непохватност.Хроничната-лека замаяност като фон,усещане за подути очи,апатия с усещане за умора-без причина,раздразнителност,липса на настроение,негативни мисли.Така най-общо систематизирам симптомите които се проявяват при мен,без претенциите да създавам наука от това.Държа да подчертая,че те описват мен.Нещата обикновено започват добре сутрин,без особени симптоми.Към обяд се започва хроничната форма,късния следобед и началото на вечерта върви така,с леки,само на моменти подостри симптоми,които успявам да туширам съзнателно.Не мога да овладея обаче,това хронично състояние.Не се влияе от нищо,разговори,смях,разходка,каране на колата,гледане на филм,нищо с което обикновено се справям с по сложните ситуации.Принципно вечер нещата се нормализират,изчезва почти всичко,лягам и заспивам,спя добре,сънувам нормални сънища,не като преди кошмари и ми прави впечатление,че нямам нужда от обеден сън както преди.Въпросите ми са-това състояние как да го разбирам като ехо на предишните проблеми или?Нормално ли е?Как да се справя с него? и как се нарича в медицината,ако си има име))Като знам какво точно се случва с мен ми е по-леко.Искам да уточня,че не се плаша от тези симптоми,умишлено ги оставям,дори се опитвам да се наслаждавам на замайването.Но ми пречат,не ми харесват.Не знам какво ми е изражението в такива моменти,но жена ми вече ме познава кога ми е зле,значи е видно.Ясно ми е,че симптомите са пак от стария и зъл адреналин,но защо.....

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът". Александър Дюма-баща

От понеделник,не пия вече лекарствата,т.е. една седмица почти!След последната ПА през този ден,ги спрях.Реших,че няма смисъл,аз се друсам с химии а то си действа в главата ми и какво правим.....През тези дни прочетох почти всичко за този вид разстройства от учебниците на една позната която завърши психология и от нета.Ходя и на терапия,но там не научавам и не чувам нищо което вече не знам.На някой може да му звучи пресилено,но е така.Ключа към излизането от този кръг е самоосъзнаването.Да разбереш,че от ПА не се умира,че не си болен,че си абсолютно здрав,че всичко е временно и е от страх.....Първото което направих е,да разбера какво е страх в широкия смисъл на думата.Мислите също генерират страх.Аз съм много емоционален и такъв ще се приема,понякога ми се доплаква и от филми-няма как такъв съм,това не мога да го променя,но мога да го приема.Страха от бъдещето го оставям в ръцете на Господ-"Каквото има да се случва,то се случва".По време на ПА,да мислиш позитивно е невъзможно,но през другото време,може и е задължително.Махам от речника си типично българските уговорки-"Ако сме живи и здрави","Ако котка не ми мине път","Да не чуе дявола","Ако Господ е рекъл"-ако не е рекъл,то така или иначе няма да стане,няма нужда да го споменавам.Чувствам се много по-добре,връщам си живота лека полека.Не ме интересува дали може да ми стане зле от алкохол или ако запаля цигара,ще ми стане зле ако ме интересува,нямам предвид да злоупотребявам с тези неща."Аз не мога да те излекувам,защото не си болен и защото аз не съм лекар.Моята задача е,да ти помогна да успееш да си помогнеш сам"-това бяха думите на терапевта,които промениха нещата при мен.Че не съм болен го разбрах малко по-рано,но,че само аз мога да си помогна не знаех.Оставам на мнение обаче,че в началото лекарствата помогнаха.Иска се малко време,през което да се окопитиш и тези всички неща някой да ти ги каже.В самото начало лежах на легло и някак си...и да ми беше казал някой,нямаше да има такъв ефект тогава.Стреса в моя случай е виновен дотам,че е отключил тази трупана с времето негативна енергия и страх.Не се смятам за изцерен от тая гадост,симптомите ми са още при мен-вие ми се свят,опитват ме лошите мисли,на моменти съм неспокоен но някак си не ми пука,сещам се веднага от какво ми е така....Предполагам,че човек не може съвсем да спре да се страхува,не е в природата му,но поне да е за основателни неща.Ще продължавам да пиша и да питам за нещата които ме интересуват.Аз сега започвам да се уча,да живея без страх...

Тази подла мисъл,че може да не е само от това ме заковава адски.Не мога адекватно да преценя ситуацията.След като това премине нещата ми се избистрят и подреждат.Това ходене от кабинет на кабинет в началото съвсем ми обърка представата.Невролога казва едно,единия психиатър друго,другия па трето.Така,че има защо да съм объркан.Липсва ми тази убеденост,че е само стрес...Спорта ми се състои за момента в 20-30 мин бърз ход разходка сутрин.Не знам защо,душата ми иска почивка-да спя,гледам филми,чета интересно четиво,да не правя нищо.Аз наистина не съм и чувал,че обикновения стрес може да има такава цветуща и коварна симптоматика.Това което съм чел е различно от това което става с мен.Доверявам се на заключението ви.Искам да ви кажа и друго,в нашата практика диагнозата и лечението са ясни и точни.Там грешките са от прекалено незнание на материята,престъпно незнание.Колебанията се доказват лесно с параклиника.Не съм предполагал,че нещо толкова масово като стреса може да обърка признати специалисти.А представяте ли си,че в момента мен дори ме лекуват от депресия,разбирам,че симптомите са сходни но разбирам,че лечението не е.....Започвам да губя надежда в специалистите ни.Прекалено много мисля и се терзая от случващото се с мен,разчитах на лекарите.Сега и това рухва,ясно е,че ще трябва да се справям основно сам и дано помогне психотерапията.Ще си купя велометър за студените дни,да се движа повече и така....

Смятате ли,че е добра идея да отида на санаториум след празниците.Ако да,кой и къде е най-подходящ за моя случай и колко време трябва да продължи лечението там.Решил съм да опитам и това.Дайте съвет,има ли ефект?

ТЪКМО ПОМИСЛИХ,ЧЕ НЕЩАТА ВЪРВЯТ ДОБРЕ И......Вчера изписаха от болницата бебчето и мама,снимки,цветя,роднини всичко както си трябва.Положителна емоция но стрес!Прибрахме се у дома,исках да си легна,чувствах се уморен но нямаше как-бабите,дядовци бяха из къщи.Вечерта едната баба остана да спи у нас за подкрепа,аз за да не ми пречи бебенце бях в друга стая с кученцето.Животинката е свикнала в спалнята и от превъзбуда какво точно се случва в нас,цяла нощ скача,обикаля абе не ме остави да спя.Сутринта бях замаен не се усещах добре.Поработих до обяд,малко пазарувки,закарах детската лекарка до нас,върнах я и викам ще си легна.Много уморен се чувствах,легнах при жена ми и бебето.То си се държи като бебе разбира се,изплаква,изскимтява,плачи си откровенно и аз все се стрясках,по някое време съм заспал.В един момент бебето ревна,жената скочи да го храни,аз полежах малко,спи ми се адски в тоя момент и викам ще ходя в другата стая.Станах,по-точно седнах на леглото и чувството на сънливост се усили до усещане за дереализация и аха да припадна,станах да изляза,виене на свят и НОВО усещане на дискомфорт,не мога да я опиша тая лошотия.Другите симптоми на ПА бледнееха,теези бяха нови за мен и наистина ме уплашиха.Обзе ме желание да побягна към бърза помощ...Но легнах и усетих изтръпване на тялото ми от кръста нагоре,слабост в ръцете и след това абсолютно ново за мен усещане-ГОРЯ,от кръста нагоре усещам парене а гърба ми ще пламне всеки момент....Това пак ПА ли беше?Не я усетих тоя път,срази ме признавам.Погледнах се след час два в огледалото и видях,че ми е изринато челото!!!Какво се случва с мен?Нещо ново ли ми приготви врага-страха ми?И новия стрес ли го отпуши?Как да се справя с тази нова за мен ситуация,не мога да си оставя семейството,нали?Днес бях на първи сеанс от психотерапията,започнал съм я.

После ще се обоснова, защото ми се губи цялостната картина. Ако искаш по-точен отговор, ще трябва да си доста по подробна. Например как започна всичко? Когато си в криза, те е страх,че ще умреш, че ще полудееш, ще ти се смеят хората или от нещо друго? Ако е само след употреба на алкохол е едно, ако е без него е друго. Каква е разликата д-р Първанов,прочетох този ви пост и се припознах в него?

Значи,казано по–просто,тялото ми изживява страх със всичките му физиологични реакции,включително и физическото натоварване от евентуално бягство или бой,а всъщност аз съм в покой!Това е един вид психическа и телесна имитация на силно стресова ситуация,така ли да го разбирам?Това би трябвало да е момента на ПА,а в останалото време се приема,че съм в постоянен,по-слаб тонус.Защото има симптоматика не е така драматична,но я има.Доколкото си спомням от физиологията в института,работата на мускулите при натоварване, редуването на миозиновите влакна,е възможно те наистина да са в процес на работа,без да се съкращават видимо.Но ползват горивото....и то почти цял ден.Съвсем скоро четох за нов метод за вечно лечение на хипертония-прекъсване на симпатиковата инервация на надбъбрека.Просто хипотетично,ако се направи това на човек с нашите проблеми дали няма да има ефект?Както писах преди,пия Ксанакс 0.25 сутрин и вечер,и Сероксат сутрин по едно.Знам,че е малка дозата на първото,а второто още не е подействало.Усещам значително подобрение,няма я постоянната напрегнатост,не съм на легло,няма го това постоянно дърдорене в главата ми като легна-появяват се рядко,за все по-малко време.Остана само замайването,някога го няма но рядко,почти винаги съм замаен с редки изострения.Въпроса ми е:дали това е само от лекарствата или те имат в случая по-скоро плацебо ефект и си оказва влиянието намаляване на стреса,който всячески избягвам.В други теми четох,че трябва да заобичаш симптомите си,това за мен е невъзможно,освен ако не си мазохист.Това "заобичаш" не е ли по-скоро "не се плашиш"?Аз успявам само да не се плаша,и то трудно понякога,но като цяло не мога да ги заобичам чак пък толкоз!Утре отивам на първи опит с психотерапия.Станаха доста въпросите,на доктора сигурно му е писнало ама досадни сме си...

При кой терапевт ходи,питам защото съм от Шумен и аз се лутам за сега.Щом се чувстваш по-добре,значи се е справил.

Има ли откъде да прочета изчерпателна информация,за това какво точно се случва с тялото ми в тази ситуация?Каква е причината за тази непрестанна лошотия,за изострянето,за моментите в които просто нищо ми няма......Адреналина е ясен,него даже вече го усещам кога ще се изсипе.Но цялата тая замаяност,виене на свят,дискомфорта,стягането на гърлото,отпадналост и т.н.Ровя из форума,из нета не намирам нещо подробно.

Добре,терапията при психиатър или психолог е по-редно да е?Къде ще получа по-добри резултати?И друг въпрос който страшно ме притеснява-колко време продължава това състояние,възможно ли е да ми е зле всеки ден,на моменти адски зле,вече близо 2 месеца?Тези състояния не са ли преходни,организма няма ли някакви адаптивни възможности,възможно ли е тая история да е до живот?Щом не е заболяване,какво е това....та аз съм по-зле от 75 годишния си баща,с диабет,на инсулин....Имам чувството,че организма ми е включил режим самоунищожение.За всеки разрушаващ фактор,организма има отговор,а тук.....Кофти ситуация.Между тези проблеми,вчера ни се роди бебчето,момиченце-кокиченце.Целия ден се държах,не ми се виеше много свят,буцата в гърлото растеше и накрая като ми го даде акушерката се разплаках като дете....Не знам как стана не съм си мислил,че мога да ревна.Не,че е станало нещо лошо и аз съм човек,ама някак си странно се получи.Да е живо и здравичко.

Благодарвя ви,хора!Както ви писах в първия пост,петък ми изписаха Ривотрил и Сероксат,първото за месец докато ме въведе в антидепресанта.Не се чувствам добре от Ривотрила и няма да го пия!Тази вечер,само ако имам нужда ще пия Невролакс,българския Атаракс.Не искам тези химии,правят ми мозъка на пихтия.Искам да ви кажа,че мечтая за времето с ПА!!!!По-добре с тях,отколкото с това постоянно състояние което ви описах.ПА минава и заминава,после пак си си ти,не ме е страх от ПА,в началото докато не знаех-да,страшно е,сега даже не му обръщах внимание и то вечер-блъска,тупти,вълни,замаяност,страх...майната му,обръщам се на другата страна и пъни се не пъни след 2-3минути си тръгва.А сега това ми състояние не мога да го контролирам,зле ми е и не се влияе от нищо,не му обръщам внимание правя се на весел,разхождам се, ама не...а като ме изпъне яко,не мога и главата да си вдигна.Плашех се и от него,сега видях за 20 дни,че и от него не се мре,сега не ме е страх-яд ме е!Пречи ми да си живея живота.Имам чувството,че тези нервни изяви са доста хитри.Аз ги отблъсквам от едната страна,те се връщат с нови и непознати симптоми,това съм го забелязъл,все нови и нови хитрости саамо и само да те тръшне в паника.Знам,че и на този дявол няма да се дам,не съм се предал-напротив.Но трябва и малко помощ,де...Затова пиша тук,помагате ми и вие.Разчитам и на това,че някой знае как най-лесно да го преборя,ще намеря и сам пътя но защо да губя време и да страдам?

Добре де,всички лекари при които бях как никой не се сети за това?Звучи успокоително всичко това което казвате.Аз за себе си,си дадох сметка,че вероятно е това причината,споделих и с психиатрите....Единия(лекар,психиатър-хомеопат)след дълъг разговор заключи-наследствено предадена неизживяна мъка по тежка загуба!?!?!?Другия,клиницист с дългогодишна практика в най-голямата психо клиника в региона,отсече-депресия и генерализирана тревожност.Тази диагноза като следствие от стреса ли да я приемам или....И как най-лесно да се справя със стреса?Започнах да работя по една смяна с доста ограничени пациенти,но нещо не се получава.Или това не отшумява така бързо,с лекарства и с какви мога да си помогна за момента,докато отшумят симптомите-защото повярвайте са ужасни.

Здравейте,тревожни приятели!Казвам се Димо,38годишен,зъболекар с прекрасна жена с която чакаме всеки момент първата рожба на нашата любов.Сега започвам по проблема...1999 год. ноември,студент 2курс в медицинския-София.След поредна студентска сбирка,добре почерпен лягам,ставам,сън не повече от 3-4часа и на упражнения цял ден.Подържам се с кафета и цигари да не заспя някъде.Беше петък,след лекции ще си ходя в родния край,с автобус.Тръгваме,по пътя пак кафета,а вече е 7 вечерта...и по едно време-О,боже края дойде-паническа атака с 240/80-кръвно измерено в бърза помощ Омуртаг,където ме откара изплашения повече от мен шофьор на автобуса.Така,диазепам,хлофазолин,фурантрил и към къщи отново.Брех,изплаших се,какво стана с мен,аз съм много болен и алкохола не ми понася на болеста,заключих аз!Същата вечер,след около 2-3часа,пак ме нападна ПА,този път по-слабо.Заживях с очакването за следващата криза с която ще дойде най-вероятно моя край.Тръгнах по лекари,всички катедри в Медицинския,прегледи и нищо....здрав си живей си живота,претоварил си се-изпити едно друго,ще се оправиш.Отивам и при психиатър,приятел на семейството-кратък разговор,заключи-депресия.Ксанакс,Дианксит-3 месеца-ОК.Нещата отшумяха...спрях да пия,напълно,та наали той е виновен!Така,до 2003.Пийнах си аз една вечер,легнах и посред нощ скачам-ясно ви е ПА.Беше началото на зимата,спрях да пия и няма проблеми,няма ПА.Заредиха се години на обостряне и ремисия на ПА но винаги свързани с алкохола.Имал съм и периоди в които нищо,ама хептен нищо ми няма,пия си,ям си,пуша си веселбите си вървят.....няма,гада ме забрави.Обвинявам депресията,алкохола,спирам ги,почвам ги и така.2010-март,3 март,почерпихме се,легнах,спах си на другия ден-зле,странен махмурлук-напрегнато ми е,треперя,въздух не мога да си поема,чак и вода не мога да преглътна,сърцето подскача,кръвното 200,пада,скача,краката ми стегнати на другия ден ме боляха мускулите като от треска абе лудее нещо тялото,някой ми е стъпал на гърдите и ме души,стяга ми гърлото,ще си счупя зъбите от стискане-ох,много зле,един диазепам-не помага,на втория след час заспах.На другия ден-ни лук ял,ни лук мирисъл...Викам ясно,пак алкохола виновен.От този ден до преди 2 месеца аз не съм пил повече от 50-60гр. концентрат и 2-3бири,толкова-Нова година,Великден-толкоз!!!Така си карах без проблеми до февруари тази година-14 февруари с жената пихме по 1-2чаши от моето винце за празника,нищо натоварващо и друг път съм пил толкова ама нищо...лягам ииии една от най-драматичните ПА в дългата ми история,пълна симптоматика на инфаркта-мамма миа!Така,и това мина и замина.Започна се всяка седмица,дори след две бири аз съм по нощите с ПА.Научих се да ги игнорирам,успявах,все по слаби и вяли бяха НО за сметка на състоянието ми на другия ден.Започнаха едни махмурлуци като описания по-горе но от смешни количества алкохол.Ходих пак на психиатър-прегрял си бушона-ксанакс...И през цялото това време аз и за секунда не помислих за стреса на който съм изложен,проблемите,напрежението и т.н. и т.н.Така...преди месец и половина,след много напрегнат и натоварен ден,ама много,към 8 вечерта търсех подарък за рожден ден на който бяхх канен,през деня не остана време,наистина,този път без да съм пил от дни....тръгвам с колата от град на 30км и карам,пуша...И..стана нещо страшно-зави ми се свят рязко,отпаднах,пребледнях,зле ми е...ама друго зле,не ми е познато..писнаха ми ушите,главата ще ми гръмне-припадам!!Карам в бързата помощ, 200кръвно пак...А сега де,ами това какво беше.Алкохол почти не пия,значи викам цигарите-спирам ги,на момента!Ставам на другия ден-да,ама не „,пак ми се вие свят,брех!!!Пак по лекари,нещо може да се е променило у мен,много време мина от как не съм се преглеждал,нали?И пак по всички кабинети,само на гинеколог не ходих...вкл КТ-скенер на главата..нищо-малко намалено хранене от вертебрелната заради остеохондроза но,това почти всеки го имал-деемек здрав си,пак....Не спирам обаче да работя на трите места,на които работя от 4 год.-без отпуск,откак се помня.Почивка-уикенда....уж!Точно 20 дни след случката или преди 20 дни-едно и също е,нещата се влошиха.....Една седмица поред всеки ден аз съм с описания по-горе махмурлук,на легло,кръвното ту горе ту долу ама сега не съм пил,що така??Едната вечер аз се разплаках от лошотията която ми е в главата,ако има Ад-аз съм в него!Още не сме сигурни какво ми е.20дни бях на ксанакс-0.25 сутрин и вечер и Нолипрел.Това ми е останало от предната рецепта февруари.Дозата е малка но взе да избледнява симптоматиката освен виенето на свят.Вчера бях пак на психиатър-човек с опит,каза ми-депресия с генерализирана тревожност!И Ривотрил0.5 с Сероксат.Снощи пих първата половинка Ривотрил,сутринта пак и съм зле,а беше почнало да ми светва сякаш.Пак виене,пак съм на легло,душата пак ми е в зъбите......Не мога да се израдвам на наближаващото бебенце,Коледа,празници...бера душа.За мислите ми ли?До преди месец-силно негативни,очаквам най-лошото от всичко,аз съм кърък,всичко става по трудния начин,живота се изплъзва между пръстите ми,колко ли ми остава да живея-няма да е много.Заглеждам некролозите,тревожа се за глупости...Карам мотор,не ми се тръгва с него "да не стане нещо",с колата да не ме блъсне някой абе все ежедневни неща,които трябва да ми носят радост а не тревоги,а аз какви ги мисля.....Сега вече,благодарение и на този форум ги изключвам тези мисли,но май е късно!Та,сега кажете и вие какво мислите?Сигурно съм пропуснал важни за диагностика неща,питайте!Все пак съм легнал и съм зле и в момента!А какъв бях....