learner

Здравейте! Виждам, че темата е отпреди година, но все пак бих искала горещо да препоръчам на всеки, който търси добър йога учител в София, да посети Йога студио 108. Студиото си има и сайт, ако някой проявява интерес може да го погледне, има много подробна информация. Препоръчвам го, тъй като това е единственото студио в София, което съм посетила, в което йога учителят - Светла Благоева - се стреми да създаде истинска духовна атмосфера. Освен асани се практикуват медитация, пранаяма, пеят се мантри, изнасят се лекции, обсъждат се лични въпроси, ходи се на йога лагери. Много съм благодарна за всичко, което получих там. Успех на всички

Историите ви са прекрасни... накрая на историите на Теодора и pencil ще си призная, че се просълзих от щастие. Благодаря, че споделихте, бъдете здрави и щастливи!

Здравейте! Реших да стана вегетарианка много... спонтанно. Просто осъзнах от какво се прави месото и от този момент нататък дори и мисълта да вкуся подобно нещо за мен стана меко казано неприятна. Оттогава минаха пет години и съм по-здрава и по-доволна от храната си. Трудностите ми с отказването на месото не бяха в резултат от самата му липса, а по-скоро произтичаха от това, че трябваше да обяснявам причините за това свое решение. Когато взех решение да спра месото бях на 16 години, а на тази възраст, малко или много, е все още необходимо да се дават обяснения на родителите за някои действия и решения. За добро или зло, моето семейство е такова, че в него всички смятат месото за най-здравословната, вкусна и необходима на всяко ядене храна, а всеки, който се отказва доброволно от него - за ненормален. Можете да си представите от какъв характер бяха трудностите, които изпитвах тогава. Винаги съм обичала животни... и не бих яла техните тела. За мен вегетарианството е най-естественото нещо на света. Не мога да разбера защо се прави обратното, на кого му е хрумнало и как се е стигнало до там, че това да стане така вкоренен в обществото навик. Пет години не са много, разбирам, но смятам, че съм на прав път. Усещам го в тялото и ума си - не съм боледувала сериозно през тези пет години, тялото ми "работи" както трябва. Научавам и медитирам по-лесно, тялото ми е по-гъвкаво и по-енергично, храната е по-вкусна, а и аз усещам вкуса й по-добре. Ако трябва да дам съвет на някого, който обмисля спирането на храненето с месо бих казала просто, че това не е лишение и че няма нищо "страшно" в това да се живее без месо. Когато престанах да се храня с месо се изненадах колко много се разнообрази менюто ми. Това не е нещо, което трябва да се "замества" или нещо подобно. Просто живота продължава без него и става все по-добър и по-добър. Поздравявам ви