purplegrass

Благодаря ви ! )

Някой ?

И възможно ли е да не е дереализация, зашото като чета какво представлява ми се струва,че не е баш това ?.. Не чувам гласовете на хората далечни и не чувствам крайниците си чужди.. Знам, че питам много, но винаги имам една капка съмнение в себе си .

Благодаря много ! Вече тренирах днес утре продължавам ) Последен въпрос : А от мен ли зависи колко бързо ще изчезне ?

Здравейте, Първо честито рождество на всички ) Аз съм момиче на 16 години и имам отново проблем от седмица- две.. Казвам отново, защото в началото на лятото след няколко стресови случки и поради това,че съм по-чувствителна бях станала леко тревожна.. Тази тревожност, мисля че беше придружена и от дереализация т.е когато съм навън и се разхождам се чувствам все едно съм под влиянието на някакъв наркотик.. Но не точно, тъй като съм пробвала марихуана и ги няма забавените реакции просто, когато се огледам наоколо сякаш съм в леко нереална ситуация.. В началото това ме плашеше и заради това потърсих помощта на психотерапевт.. Почнах да го посещавам и тази дереализация леко отслабна, но още я имаше.. Отделно почнах да си задавам екзистенциални въпроси, коит ме притесняваха.. Аз обаче бях казала на терапевта си, че дереализацията е била само в началото, и тъй като тя беше отслабнала не споделих това,че още я има с него.. Той се фокусира върху екзистенциалните въпроси и това те да спрат да ме тревожат.. Забравих да кажа, че бях разтревожена и от това, че си мислех как лятото ми ще е тъпо и скучно.. Та така с края на лятото и започването на училището нещата, като че ли се пооправиха нямах тревожност и дереализация.. Но сега след като се се разболях за период от 1 седмица седях си вкъщи, та даже и излседвания ми правиха, защото мислеха, че може да имам диабет започнах да получавам сърцебиене, тъй като постоянно си мислех за болести и т.н Друг фактор, е че се скарах със едно момче, с което много се надявах да бъда повече от приятелка, но той ме отхвърли много жестоко, което ме подтисна още повече ( с това момче в момента поддържаме контакт, но приятелски).. Освен сърцебинето , което не се е появявало от 2-3 дена защото вече се владея сега имам дереализация, когато съм навън.. Въпроса ми е дали ако спортувам ще се махне това чувство? Как да се науча да не реагирам отлкова остро на стрес? И психотерапевта ще ми помогне ли с дереализацията и справянето със стреса ? П.п пак искам да кажа че дереализацията не е толкова силна ,колкото някой хора във форума я описват .. не искам да пия нито хапчета, нито нищо искам да се справя сама с помоща на терапевта ми Благодаря предварително !