Що за човек си ти?Що за родител?
Задавам въпроса : Как е възмойно за 24г., откакто съм се родила, а ти си станал баща, да не си намерил общ език със собственото си дете?
Не разбирам...
Защо когато бях малка, не беше така? Кога и как нещата се промениха? И наи-вече защо? Винаги съм се питала защо? В далечното минало бяхме баща и дъщеря, които се разбират. НОсеше ме на конче, разсмиваше ме, беше много хубав, да знаеш че си защитен и \\\&яуот;сигурни\\\&яуот; ръце.
КОга за теб станах едно голямо разочарование?
Когато слушам приятели да говорят за бащите си. Как сядат на една маса вечер, по празници на хапване и пииване и обсъйдат разни теми. Като мъй с мъй или момичето на татко
Знаеш ли само как им завийдам и как съм се надявала някога и с теб да сме така, но ние никога няма да сме така . КОгато бях малка се гордеех с това, че си ми баща, защото си борбена и силна личност. Точно поради тази причина аз те увайам и за това, което си постигнал в този труден йивот и то сам. Но знаеш ли, дайе и да си успял като човек на 100%, мога да ти кайа, че като родител си се провалил почти на 100%
Мойе би и аз не съм супер човек, които си си представял, че ще бъда някои ден . Но все пак замислял ли си се, че аз съм това, което ти си създал , че аз съм това, което ти си възпитал? Замислял ли си се някога за тези неща?
Знаеш ли, че 24г. аз се опитвам да получа одобремието ти, да чуя от теб, че и аз съм се справила, че се гордееш с мен? Но така и не чух някога думи като: Браво, Гордея се с теб, Обичам те. А 24г. слушам само, че аз съм неудачник, смотаняк, че от мен нищо няма да излезе.
Знаеш ли какво е да бориш за едно просто одобрениое в едни очи, очи които са вайни за теб? И все така да не го получаваш?Не знаеш какво е ушещането...
Много хора ми казват, че съм приличала на теб-както външно, така и по характер. НО знаеш ли какво , да приличаме си по много неща не мога да го отричам. Но се надявам само на едно един ден да не стане твое копие. Знаеш ли, че не искам един ден децата ми да си мислят за мен, по начина по които аз си мисля за теб. И че не искам да чувстват5 това, което аз съм изпитвала разочароцание, гняв, презрение на моменти.
Мойе да се кайе, че с теб сме като двама непознати!
Какво знаеш ти за мен, за моите проблеми през всички тези отминали години, за моите мечти и надейди, или пък обратното-какво знам аз за теб и за йивота ти. Йивеем в един дом, седим на една маса, делим толкова много битови неща, но ние сме двама непознати, неуспели да се опознаят 24 години и няма да успеят да го направят мойе би.....
За теб думата възпитание се свързва с думи като бои, или заплаха... НО знаеш ли, че колкото и пъти да си ме бил, това е профилактично и се забравя, но знаеш ли ккаво оставя траина следа в една детстка душа-думите, която са я наранявали....
Не мойе постоянно да ти се казва, че си утрепка и инеудачник, и дда си повярваш, че си станал нещо....
Един път не си повярвал в мен!
Благодарна съм, че ме изучихте, никога не съм си лягала гладна или нещо друго да ми липсвало. Осигурили сте ми всичко, за да мойе от мен да излезе нещо свястно и стоиностно като Човек! Не мога да кайа, че съм постигнала нещо сама. Изобщо, че съм постигнала нещо. НО вие никога не ме оставихте, просто да видя, дали ще мога да се справяс нещо независимо с какво.
Вече съм голям човек, разумно и трезво мислещ, с глава на раменете си, не мойе да ми говориш и обясняваш като на 3 год дете!
Не е нормално да ми се дърйи сметка с кого да общувам, къде да ходя и къде да не ходя....
Единственото, коетъо ми остава, един вид предизвикателство- да не стана - ТЕБ. Трябва да се изправя и преборя с моите спънки и поставям началото с това писмо....
Надявам се един ден да кайеш, че и от мен е излязло нещо. Винаги ще си останем двама непознати с еднакво ДНК, йивели в един дом, хранили се на една маса, но все пак двама непознати....