Здравейте, Осъзнавам, че имам нужда от помощ. Бях на 8 години, когато бях заведена на първото погребение в семейството ми. Последва обгрижване на болни, възрастни роднини, които аз много съм обичала, и все още обичам. Всички, разбира се, починаха. Последното погребение беше на любимата ми маминка и беше преди 5 години. Т.е. съм преживяла голяма част от съзнателния си живот с възрастни, болни хора. Всички до един съм ги обичала! Просто си давам сметка, че това ме е травматизирало и съм развила поведение, което ми пречи да преодолявам разделите и трудностите. Всяка раздяла за мен е окончателна, при все, че много добре знам, че не е такава. Имам постоянен страх, че ще загубя някой, завинаги. Дори тази сутрин се събудих плачейки, защото бях сънувала, че баща ми е починал и аз не съм била с него. Баща ми, да е жив и здрав, е добре и днес си говорих с него. Мога ли да се излекувам? Разбирам, че не е нормално да живея така ..