aneli81

Благодаря Ви много Диди за това,че ме разбирате!Темата е наистина много деликатна.Мъжът ми е много чуствителен и аз разбирам по някога родителите му защо не са му казали,но вече е доста голям и мисля,че сега когато има своето семейство ще го приеме по добре.Аз нямам смелостта да кажа на родителите му.Незнам много ми е трудно!

Благодаря много за съвета Креми!А да попитам не е ли редно,да се запознае с биологичните си сестри или братя?Той е бил третото дете на учителка и инженер,оставили са го защото са били бедни,така знам.Ами ние живеем в един и същи град.Много ме притеснява мисълта един ден за дъщеря ми.....кръвосмешение и т.н.За това какво ще кажете?Аз по принцип нейскам,щом досега не са го потърси ли,но много ме е страх от гореспоменатото.Живеехме в чужбина преди да родя и нейсках поради тази причина да се прибираме,но мъжът ми много настоя.Незнам,знам само,че Господ си знае работата,но също знам,че незнам как ще живея за напред с тази тайна.Всички наши приятели знаят,а той не.Той дори като гледа такива предавания и много ги опреква родителите.

Здравейте!Моят проблем за който искам да споделя е много деликатен.Омъжена съм от 4 години за мъж,който е осиновен още като бебе.Неговите осиновители са го осиновили когато е бил новороден.След три години им се ражда момиче и така моят съпруг има сестра.Мъжът ми е на 36 години и още незнае,че е осиновен.Преди да се омъжа за него,знам можеби от 10 години,че е осиновен.Баща му е алкохолик и те постоянно се карат,дори понякога си посягат на бой....много пъти ми идва да му кажа да не се държи така,защото са го отгледали от едно парче месо,но нямам смелост....той е страхотен мъж,любящ баща на 2г.и 6м. дъщеричка.Много му е болно,че родителите му правят разлика между него и сестра му.Като Ви казвам разлика огромна материална.Той постоянно ме пита,защо така правят разлика,защо сестра му непрекъснато злобее,когато майка му ни помогне,аз само малча и незнам какво да кажа.Много го обичам и нейскам да страда.Зет му постоянно го комлексирва обижда го,че за нищо нестава,дори един път на един празник зет му и сестра му се скараха и той каза,пред цялата рода,че не му пука става и си заминава,има си дом и родители не е осиновен,на свекър ми му стана много тежко и стана от масата.А моят мъж нищо незацепва.Никой дори непредполага,че аз знам.Те дори постоянно ми казват как дъщеря ми преличала на свекърва ми.Моят баща знае,че мъжът ми е осиновен,но незнае,че аз знам,брат ми ми го каза.Виж те,няма какво повече да натоварвам никого с мойте проблеми,искам да ми дадете съвет редно ли е да кажа на мъжът ми,че е осиновен или не?Който иска да ми пише на емайл aneli1981@abv.bg Благодаря предварително!