Не знам какво точно се опитвам да направя,но трябва да споделя с някого това,което се случва в живота ми!Ще бъда максимално кратък.На 26години съм,живея при баба ми и дядо ми.Майка ми живее с втория ми "баща" на друго място,това не е много от значение за разказа ми.Баща си не познавам,тъй като ни е изоставил когато съм бил на няколко месеца,баба ми е тази,която ме е взела и ме е отгледала.Целия проблем е,че вече 34години дядо ми е алкохолик,абсолютно няма да ви натоварвам с това през какви гледки,сцени,болка и страх са минали най-хубавите ми години.Дядо ми в момента е на 77г.,претърпя падане от стол вкъщи и сега е 92%инвалид,но това почти нищо не променя.Все още му се пие,кара ни да му купуваме алкохол,но и това няма значение.Искам да изразя това което чувствам и се е насъбрало през последните 26години-ХОРА„ИСКАМ СВОБОДА!Не мога повече да издържам този тормоз,в миналото и физически,сега само психически,около мен постоянно има скандали,всеки ден,и аз съм нещо като БУФЕР,гледам да не стане нещо с баба ми-тя е най-скъпия за мен човек!Само заради нея жертвам всичко,не искам да ѝ се случи нещо лошо!Но с течение на времето все повече осъзнавам,че бъдещето ми се изплъзва,някой ден адски ще съжалявам за всичко!НО НЯМАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ!Исках да кандидатствам,да уча,да се развивам-няма как да стане,няма как да се концентрирам за да науча нещо,живея в постоянен страх,не излизам никъде,нямам приятели,дори никога не съм виждал морето,а така искам!Сигурен съм,че е много красиво!Хиляди пъти съм си мечтаел да отида поне за няколко дни на море през лятото,но не мога,не мога да оставя в къщи нещата ей така!Няма да продължавам повече,сигурен съм,че разбирате какво искам да обясня.Задушавам се вече,не виждам никакъв изход,написах това на един дъх,и се надявам,че някой от вас поне ще ми даде надежда,че всчико ще се оправи!Гледам хората около мен,вярно,всички имаме проблеми,но не виждам НИКОЙ,на който е отнета свободата да живее живота си!Благодаря страшно много на всички,които може би ще отговорят на този пост!
