Erik Kolev

Здравейте, Иска ми се да споделя и моя опит по този проблем. Отново свързан с баща и породен от вътрешни конфликти с него. Моят баща е преподавател във висше учебно заведение и е свикнал да "чете лекции". Нещо повече, той се увлича да говори и разказва на всеки, който има желание да го слуша. Човекът е начетен, не говори глупости, знае изключително много и спектъра на познанията му е доста широк. Живяхме заедно до преди 2 години, когато с изненада установих, че не мога да го слушам като говори. Щом кажеше повече от 3-4 изречения на куп и страшно се ядосвах, мислех че ще се пръсна от ярост. Аз съм емоционален и се паля относително лесно, но до тогава такава ярост не бях изпитвал. Бързо разбрах, че проблема не е в самото говорене, а по-скоро в навика му да превръща всеки разговор в монолог , често пъти поучителен. Започнах да го прекъсвам съвсем безапелационно, което го нараняваше и той не пропускаше да ми го покаже. Ситуацията беше сташна защото хем не можех да го слушам, хем не можех да го спра без после да се чувствам виновен дълго време. Тогава бях на 32 години и реших че е крайно време да се преместя. Направих го и проблема намаля, но не изчезна. С времето и много мислене разбрах че проблемът е бил много-по фундаментален. Разбрах какво е емоционално манипулиране и че не е редно хората да го правят едни с други. Разбрах че от дете са ме манипулирали по начина - ако не неправиш това няма да те обичам повече. Вярвайте ми, до скоро мислех че това е нормална комуникация в едно семейство. Явно в някакъв момент съм започнал да го усещам и първосигналната ми реакция е била - няма думи, няма манипулация. В настоящия момент, това е минало. Създадох си бариери и внимателно претеглям всяка дума, която ми каже и бързо разбирам кога опитва да ме работи. Най-важната част от преодоляването на проблема беше осъзнаването, че той НЯМА ПРАВО да прави така. Повтарях си, че е безумие да се чувствам виновен, че не му позволявам да ме манипулира. Гледах как другите хора си общуват без този елемент и се научих че това е правилния начин между деца и родители. Яростта изчезна, за щастие, и сега поддържаме близки отношения, въпреки че той често се държи като "ощипана госпожица". Тези силни звукови дразнения са опит на ума да ни накара да действаме след като дълго време сме се носили по течението. Те не са причина а следствие и не се отстраняват без да се намери корена. Прехвърлянето на дразнението върху други обекти е явен знак, че положението се влошава. Успех на всички, които се борят с това.