tazi-nikoia

Здравейте, родителсъм на вече порастнало дете с аутизъм. От раждането му преди 26г. до сега се грижа за него. С така нареченият негов баща сме разведени, живеем заедно наясно съм , че нямам право да му казвам къде и с коя си харчи парите.Но си мисля, че детето му не е само мой дълг, и не може да бъде причина за само мой заробен живот. Да трая го само защото съм зависима от него, не мога да работя, когато съм опитвала да го правя винаги е било за сметка на детето, което остава само, а аз треперя от всеки сигнал на линейки , пожарни и линейки. За скъпия, много по интересни са реализираните , според него жени, макар, че поставени в моята ситуация би ми била интересна реализацията им.Щом някоя женица му бръкне в гащите мигом се влюбва. Интересна ми е причината за влюбването у сегашната му любовница, стара, бездетна, провинциална женица, може ли да се изпитва усещане за вина, че отнемаш баща от дете, което е трудно за гледане , което чувайки, че пак тръгва баща му към прованса, му крие куфара и плаче. Това не обикновенната фраза / можем ли да градим щастие върху чуждо нещастие/ винаги съм я приемала за засягаща само бившата жена. В нашият случай се касае за детето му, възможно ли е една женица, която все пак си е и бездетна, да е толкова важна, за един мъж на 53, бясна съм му...