Багира

Цялото човешко същество, и тялото, може да служи за инструмент, за изява на Божественото. Тогава то е здраво. Тогава носи Блаженства. Но с какво да служи човек на Бога? Новораждане е нужно. На даденото от Бога, носено в човека, но спящо, неродено. За да има с какво човешкото същество да служи на Бога. Какво ли е имал предвид Моцарт, когато е написал операта "Вълшебната флейта"?

Човекът си мисли, че е господар и на тялото си и на съдбата си. Непрекъснато животът му показва други неща. Но той не ще много - много да ги приема. Продължава и пордължава да опитва да се проявява като господар. Само че все не става така, както той си го мисли. Защото реално не е господар. Може да стане, но ако се смири. Обаче какво значи да се смири? Да си каже- "Да, не знам много, хайде да науча повече! " Обаче наистина знанието е обвито в незнание! Трупаме знания, а се оказва, че просто досегът ни с незнанието се е увеличил. И това е принципен въпрос. Какво излиза? И със знания, и без знания- все зле! Да. Считам, че е така. Защото трупаме не ТОВА знание. Защото не употребяваме нито себе си, нито света, нито търсенето на знания правилно. Създаваме си свои си светове и искаме да огънем света около нашите представи. В същата беседа чета: Но колкото и да сме опечалени от това съзнание, колкото и да страдаме даже от това, колкото и да се стараем, с нашите човешки старания не постигаме нищо повече , освен същото това изопачаване. Пак там: Странни думи. Или не значат нищо, или значат, че правилните процеси, които трябва да се случат с човешкото същество, изискват структурна промяна. Която да позволи обмен в човека на точно определени субстанции. Изначални. Правилни. Не интерпретирани.Фундаменталните, идващи от самия Първоизточник на живота. Които да му дадат Синовността. Иначе човекът няма живот в себе си. Каквото и да си мисли...

Правилния обмен и неправилния обмен са едни много странни и непривични противоположности. Те са си противоположности, но не са в единство и не са в борба. Един правилен обмен може да бъде в основата на цял един свят. Един неправилен обмен- в основата на друг. Възможно ли е взаимодействие между тези светове? Има ли такова? Как изглежда? Какви са последствията от него? В кой от тези светове е човешкото същество?Не конкретно аз с моите много добри намерения, а човешкото същество като цяло? Как да възстановим правилния обмен? Между човечеството и света?

Да. В едно училище ученикът ходи, за да учи уроци. Един тежък урок е урокът за самопознание. Първият. И най- важен. Че това е един неприятен ни механизъм са самопознание е ясно. Дори и по това, че правим всичко възможно, за да го избегнам. Но няма накъде, де. Следващата възможност за погрешна стъпка: виждам, че имам недостатък и започвам да се боря с него. Например- създавам изкуствено око, щом нямам естествено. Но Учителя предупреждава по- нататък: Ах, като отдавна съм забравила, загубила онова, естественото око! И съм част от един свят на промени и виждам само преходни неща! И създавам ли създавам изкуствени неща... Но копнея, все още, за един друг свят... Как човек стига до този свят на преходността? Как се оплита в играта на преходност на доброто и злото?Та чак не знае вече кое е добро и кое- зло? И дори харесва този свят? Ето какво казва Учителя за един възторжен поет: Но не какво да е даване. А особено, равновесно, обменно даване:

По острието на бръснача минава пътят на ученика. Не е свободен от полярностите, но може да бъде свободен да види единството зад тях. Ако се забоде в полярностите и се опитва да разбере коя е по-добра, та нея да избере, явно пропуска, че те освен противоположни, са и единни. Пада от острието на бръснача само от едната страна... Така ученикът е призван да скъса дори с великото в света, но в името на един следващ, по- велик порядък.Само че това отричане може да стне по един нов, различен начин.Не като тотално отхвърляне. Едновременно с изпълнението на задачата на Новия човек тук и сега. Смисълът на връзките, които могат да останат, е Бог да функционира чрез тях. Тук виждам указание за основната задача на ученика: да допусне промяната чрез себе си. Така, че самото му естество да се промени. Защото: Преди това има малко указания в тази посока: Няма място за компромис.

Тази мисъл ми казва, че iсериозна задача, която ученикът трябва да реши, е да си изясни мястото на новите и старите неща, които се появяват в живота му, приоритетите. кое е първо, кое- второ, кое е за изхвърляне, за ново разбиране, за промяна. Известни са мненията и стремежите, че Новият човек може да се роди само при скъсване на връзките със стърия. Но това са думи. А как изглежда приложението им? Знаем как. Някои не скъсват със старото, но и ново така и не появява. Някои скъсват решително със старото (например- оттеглят се в манастир) но се оказва, че с това никак нищо не са скъсали. Това е много важна здача- с какво да скъсаш, а на какво да дадеш път... В началото на тази беседа се казва: По нататък: И тук просто занемявам: Това е пряк отговор на всички страхове на човека, който се плаши от един радикален път на ученичество, който му се струва, че ще го обезличи. Така, старата земя и небе ще изиграят своята роля. За да се появи Новото небе и Новата земя!

Колко хубаво е казано! И обяснява защо животът ми е такъв, какъвто е сега. С главата надолу. Защото не съм този Разумен човек, който трябва да бъда. Разбира се, правя разлика между Разумен и разумен. Така също правя разлика между добро и зло и Добро и Зло. Ако живея в Доброто и Доброто живее в мен, тогава аз работя чрез доброто и злото, а те- чрез мен. Доброто е това, които е над доброто и злото. Зло е да живея на едно ниво с доброто и злото.

Въпросът е какво е добро и какво- зло. Можем да подходим с обикновените си представи за добро и зло. Но в мисълта за вчерашния ден се казваше: Ако предназначението на човешкото същество е да бъде добро, а полето за “доброто “ действие е Божието царство, попадайки в света на преходните явления, ставайки част от това, което всъщност е призвано да твори, човешкото същество е изгубило връзката с “полето” за добро действие. Отделеноста от това добро е зло. Ако човешкото същество излезе от нивото на сътворяваните от него (и не само от него) явления, ще се озове извън злото. Но как да излезе? Това е друг въпрос. Злото има велико предназначение. И аз се присъединявам към Станимир, който разпознава в него почвата, в която посятото добро семе да израсте. Един ден семето покълва, едно ново същество се изявява. Това е приложението на злото в научната му страна. Новото същество може да излезе от злото.

Имаме неправилни представи за добро и зло. Това, че едно и също нещо за един човек е добро, а за друг- зло- това е показателно. Това, че дори за един човек нещо, което му е изглеждало добро след това става зло, или обратното- и това е показателно, макар че е доста объркващо. Но тези факти говорят, че имаме неправилни представи за добро и зло. Едно ( далеч необщоприето, но пък много добре описващо нещата) обяснение е, че цялото човешко битие, което се е отклонило от изпълнението на Божията воля е зло. Всичко, което е в изпълнение на Божията воля, е добро. "полето" на действие, в което се изпълнява Божията воля, може да бъде наречено Божие царство. Човекът може и е призван да попадне в него. Но ако не е подготвен- всъщност не може. Може ли знанията да го подготвят? По нататък в същата беседа: А това, което е по нечия друга воля, не по Божия- това е зло. Даже и да ни се показва с добри дрехи, лица. Даже и на езика на нашето ежедневие да ни изглежда като добро и зло. Всичко е едно. Една отделеност, която като такава, може да се определи като зло. Каква стойност имат нашите представи за добро на фона на тази генерална беда? По- нататък в същата беседа чета в подкрепа на предположението си, че човекът има нужда от подготовка за да попадне в Божието царство: Може да се помисли, че тук става дума за недстатъчно добро поведение, то ест, като се потрудим да станем по- добри- ще станем и по- добри и по- близо до Божието царство. Но може и да не стоят така нещата. Може... да ни трябва нова дреха... нови мехове... една кардинална промяна...

Приемливо за мен обяснение на тази парадоксална ситуация: Човешкото същество не е предназначено да бъде част от този свят. Може предназначението му да е да бъде част от сътворците му. Но тогава не бива да бъде от ранга на творенията. Ако се идентифицира с тях е доста възможно да се чувства комфортно и в хармония с тях. Но ще живее в разрез с предназначението си, при което ще създава все повече напрежения и конфликти на базисно ниво. То ест, ще разваля онова, което Бог е съградил... Преди да осъзнае какво точно се случва, ще има усещане за затвореност, обърканост и безпомощност. Ще прави много неща, които ще намаляват временно напрежението. Но ако проблемът наистина е на базисно ниво, това само ще създаде ефекта на вълчата примка... Светът се саморегулира. И това, което изначално, базисно не е в хармония с него, в един момент бива изхвърлено, пометено. При това няма значение отделният индивид къде е.

Всеки може да бъде разумен. Но не всеки е. Далеч не всеки. Може- потенциал. Но не е още реализация. Доста се чудех, с какво биха могли богомилите да са дали тласък на Ренесанса. С антифеодалните си настроения? Но нали не са имали изобщо идея за "правилно " обществено устройство? С битката си с религиозния фанатизъм? Но не те са се борели с него, а той се е борил с тях. С "правилни" идеи? Но нали никой освен тях самите не е считал, че идеите са правилни? А и днес дори не ги знаем в пълнота, по тяхно време- също не са били известни много- много. С чистия си живот? Но нали не е бил достатъчно заразителен за другите? Струва ми се се че не на видимите нива работят Разумните хора. Каквото могат- правят за хората. но и хората трябва да правят нещо за себе си. Не могат всичко Разумните хора да вършат.

Струва ми се много важно това, на което обръщаш внимание- 1. Ние сами си създаваме проблемите и сами си ги отстраняваме. 2. Сериозен начин за борба с проблемите е да не ги създаваме. 3. Сериозна стъпка към това е да не се борим по общоприетите начини за борене. Защото този вид борбеност е хранителната среда за нашите проблеми. За съжаление не всеки вид оттегляне е начин за тази благотворна неутрализация. Дано избраният от теб начин да е благотворен!

Послание на Апостол павел до Ефесяни, глава 4,ст. 20 до 24: "20 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. " и още: Послание на Апостол Павел до Колосани- глава 3, ст. 10: "и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал"; Има един друг човек. Спящ. Той трябва да се пробуди. Той е бил създаден по Божий образ и подобие. Но сегашния човек не е този човек. Не е приятно за разбиране, но явно не е. Този друг е разумният човек. А сегашния човек не е свързан с него. В този смисъл нито е разумен, нито е свързан с разумния. Може да се свърже, но не го прави. Доста често си мисли , че моженето е вече свързване, но не е. Ако приемем, че за тази връзка са необходиме реални структури, които се получават в резултат на някакъв процес, стават ясни и думите на Учителя, и думите на Апостол Павел. А и скоро говорихме за една нова дреха, какво може да значи това...

Да . уточнението е добро. Но пък и аз считам, че точно това значи. Това звучи добре. И ми се ще да е така. Но просто като гледам резултатите от човешката дейност- явно не е верно. Толкова много не е верно, че чак и не го виждаме обикновено. Но пък Учителя го е казал. И не го е изрекъл само той. Това си е един елемен на Универсалното учение. Не ще да е нещо неверно. Но нека не забравяме, че го е казал на своите непосредствени слушатели. Той е бил край тях. Ролята му едва ли се е изчерпвала само с това, да им каже нещо. Ако беше това, би оставил и повече книги. Възможно е тогавашната задача е изисквала говорене, преживяване, оживяване на тогава изреченото Слово. Словото е от него, а оживяването- от слушателите, за нас- от читателите. Но да си слушател и да си читател едва ли е едно и също... Несъмнено. Но на достатъчно много места из Новия завет се споменава, че човек трябва да бъде бдителен. Този изначален Живот не иска да струи без да са му осигурени необходимите условия. А новата дреха е едно от необходимите условия. Да, несъмнено! Но дали под нова информация трябва да разбираме поредното количество непознати и непрочетени, примерно, страници? Или неизгледани филми? Или неизслушани неща? Дали неимоверния и постоянно увеличаващ се поток от информация не идва да ни каже, че това, което ни е нужно като информация изобщо не е това, тъй като и без това "Никто не обнимет необъятного!" ? Несъмнено! Не ние трябва да действаме, а Бог в нас! Но ако не е в нас, бездействието ни няма да се различава от мързел, пасивност, глупост. Ако пък действаме от волята си- резултатие и на най- добрите намерения... Да. Това е много вълнуваща мисъл! Предизвикателството към човешката воля е страшен капан. И май само чрез горчивите опитности имаме шанс да разберем, че пътят е през " Да бъде Твоята воля". И то... от разбиране до разбиране има разлика...

Нали резултатът от творческия процес зависи от качествата на твореца. Един творец, който съществува и твори на нивото на собствените си творения създава само свой собствен затворен, ограничен свят. Но това не е съвсем безсмислен процес. Защото е възможно, и в редица случаи е ставало така, да проумее, че неговото творческо умение е проекция на едно друго творческо умение. Завръщането към "оригинала" е завръщане към равновесието. Творчеството на човека е наистина разклащане около равновесието, но не с резултат постигането му, а движение около него, може и през него, но движение, в което равновесието е преходност.

Нова дреха ми звучи като нова дреха. Една нова същност, която е нужна на човека. Всяко облагородаване на старата същност е кръпка върху стара дреха. Не е лошо, с дупки е още по- лошо, но кръпката не решава проблема. Не ми прилича някое и друго ново, или положително качество да е решението. Не е решение юнашки да отрежем една, две, пет, десет глави на ламята. На мястото на отрязаните порастват нови. Решение е да унищожим ламята.

Ражда се дете. Хората около него се радват. Вълнуват се с него и го подкрепят при първите му стъпки, боли ги с него при първите му падания, но знаят, ще му мине! започва да говори. Още по- вълнуващи мигове! И едно от първите неща, които чаровното детенце прави и научава, е "Аз сам!!!" . И на това се радваме- ще устои, значи! Подкрепят го любящите възрастни и в това, макар че обикновено след това идва собственото им отрицание. Но расте и след това, и научава, че "Аз сам!", когато дойде, е едва началото! После има още много...

Така правим. Сами си ги плетем. Остава да видим как да спрем. И да се измъкваме от примката.

В един свят, в който всичко тече и всичко се променя, равновесието е само в динамичен вариант. Но се боя, че точно в нашия свят дори и динамичното равновесие ни е убягнало. И да си повтаряме : "В равновесие сме! В равновесие сме! " все по- болните ни и по- нервни деца, повишаващата се снежна линия, смаляващите се полярни снежни шапки, изтъняващия озонов слой и ред други неща като че други неща ни казват. То по принцип не може да бъде нарушено в по- продължителен интервал от време, нали затова е динамично, та да вземем да се сетим как ще се възстанови...

Една хубава българска песен. По темата. Една гледна точка. http://www.data.bg/f.php?fid=7336064 МОЯТ СВЯТ Изпълнител - Кирил Маричков И отново стоя на брега на реката и загледал водата замислен мълча Тишина и мъгла бавно скапват душата младостта отминава както всяка мечта И макар, че от кал сме направени Господи аз не искам във кал да прекарам живота си. И не искам тъй ням да стоя на брега да очаквам промяна и все да мълча. Как искам да живея в един различен свят Не, не миказвай, че греша не ме дърпай назад. Моят път не е твоят нека сам да вървя нека с риск да пропадна поне за миг полетя! Моят свят не е твоят искам сам да вървя нека с риск да пропадна поне за миг полетя!

Мечтите ми винаги се сбъдват. Но това винаги ме убеждава, че не са мечтите лъжица за моята уста ... Но точно днес си мислех за един от любимите си автори Тери Пратчет и една от най- хубавите му ниги (те всичките се от най- хубавите, но това е втори въпрос...) "Дядо Прас" . Точно днес се сетих, че не е случайно в тази книга символът на перфектния алгоритъм за сбъдване на желания- Дядо Прас е антропоморфна персонифицирана същност (на практика- извънчовешка). Човешката същност не знае да борави с желанията. Доброто управление на желанията е възможно от извънчовешко ниво. Добре, поне- извън личностно ниво. Весела Коледа и още по- весели следващи дни!

Горе- долу. Не самото общество, а механизма, по който то действа. Впрочем, не твърдя, че всички желания са непременно грозни. Напротив! По- манипулативни и подхранващи илюзията за щастливата верига желание- осъществяване - ново желание- ново осъществяване са красивите желания! Всякакви красоти, само да не бъде разкрит механизма! Тогава нали ще остана без енергия! (аз- в ролата на могъщото самовлюбено същество) Наистина, няма защо да оценяваме дали самото общество е добро, или лошо. Въпросът е какви са последствията от действието на едно такова общество, и ако те не ни харесват, какво и как може да се промени. (особено актуален въпрос в нощта на Рождество Христово! ) А ако ни харесва - нищо няма да променяме. Ще танцуваме ли, танцуваме танца на постигане на щастие чрез осъществяване на желания! Той може да бъде доста дълъг...

В темата за щастието се размислихме за Единия път и за многото пътища. Един ли е? Или са много? Или в някакъв смисъл е един- за всички хора и за всички времена, а в друг- много, за всяко време и съвършено индивидуални за всеки човек? Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална?

Eто една друга страна на проблема с желанията: Да си представим, че съм едно могъщо самовлюбено същество, което се поддържа от енергията на другите човешки същества. Само че ако те разберат това, ще се бунтуват, ще се съпротивляват. За да ги контролирам измислям един такъв метод: 1. Убеждавам ги (което става доста лесно, но за всеки случай го правя от повечко възможни посоки), че щастието им се състои в това, да се сбъдват желанията им; 2. Леко им подсказвам подходящи желания, които само аз мога да удовлетворя; 3. Те са щастливи за известно време, (след това пак ще им подскажа ново подходящо желание) ; За да не се излива в странични посоки енергията им може да им подскажа и подходящи техники за сбъдване на желания (подходящи за мен- винаги да зависят от мен) Добре би било тази ситуация да е само в моето въображение!

Да, малко растително звучи! Но не е добре да се приема буквално. Всъщност всичко зависи от това, на кое течение се оставя човек. Ако попадне в правилното течение, може да се окаже, че мечтите и сбъдването им съществуват някак едновременно, то ест в това течение човекът не е разделен от мечтите си, а само от изнурителното си тичането към хоризонта!