Багира

Мона, предполагам, че от любов към парадоксалните ситуации (или към махалата? ) питаш ! Нямам и сянка от подобна идея, разбира се. Реално един истински търсещ не може нито да мисли, нито да подканя за самоубийство. Безсмъртната част от него не може да бъде усмъртена, изглежда може да бъде променена и ... нещо като приспана. Смъртната част си е смъртна. В известен смисъл не може да се счита че живее живот. Може би живее животец. Унищожаването и не решава проблема на един човек, на човечеството- още по- малко. Животът, така, както го познаваме, не е статично равновесен. Той е динамично равновесен. Дали прилича повече, или по- малко на люлеене на махало, според мен, зависи от наличието на поддържащите равновесие процеси- например- някакви видове отрицателна обратна връзка. Колкото по-няма обратна връзка, толкова амплитудите на махалото са по- голями. Няма нужда да ходим много далеч за примери... Бедата с нарушаването на топлинния баланс не може да бъде единично явление. По скоро е отражение на друго принципно положение: човечеството отдавна е нарушило именно този баланс (вероятно тази енергия, която пропива цялото мироздание, която е неизчерпаема и т.н.). "Парниковият ефект" вече се е случил с човечеството като цяло. И затова е в състояние, в което все трябва да идват и Учители и Спасители. Остава ни четвъртата благородна истина на будистите- има спасение! Вальо, харесва ми обосновката ти за неравновесната същност на света!

И добър и лош човек- това са етикети, които ние слагаме. Да предположим, че в резултат на нещо- някакво действие, състояние, получаваме възможност- материал да се изгражда Новия човек, Другия. Това, което сме поели, не бива да го задържаме в себе си, за себе си. То и нямаме полза от такова задържане, без друго не е за нас. Можем да го "издишаме", да предадем, да проведем навън. Всеки човек, когото срещнем по пътя си, и всяко събитие, всяко явление, може да ни послужи за реперна точка при това провеждане. И какъв етикет сме му сложили- добър, лош, няма значение. Въпросът е ние какво ще направим, а не той какъв е.

Да допуснем, че човешкото същество е Божие творение. Да допуснем, че една висша сила е сътворила този тъй чуден и разумен свят. Нима би могла да съществува каквато и да е система, ако отдаването и приемането на енергия не е в равновесие? Всички вече знаят, какво ще се случи със Земята, ако не се намери начин поглъщаната и отдавана топлинна енергия да бъде в равновесие... А има и други видове енергии. Проблемът с тяхното равновесие е още по сериозен. Боя се, че единствения достъпен за сегашното човешко същество начин за поддържане на равновесие е като движението на махалото. То ест, все ще подминаваме самото равновесно състояние. Хем го има, хем знаем, че го има, хем само минаваме през него. И нищо развиващо не виждам в цялото това люлеене. Освен едно: да възжелаем да го напуснем.

Да.За всяко следствие има причина. За това - да са безброй разнообразните прояви на неадекватност също има причина. Интересното е, че може много следствия да се дължат на една причина. Да видим какво казва апостол Павел в посланието си към римланите: "Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон. " Какво излиза? Човек иска едно, а друго прави, каквото не иска. И е така не с едно и две. Има диагноза. И обхваща всички хора... А с отделните прояви може и да си блъскат главите отделни специалисти. Може и да видят общия и еднакъв проблем някой ден...

Да, това може да бъде спасително дело. Стига човек да изпитва нужда от него. Напълно е възможно да не изпитва такава потребност. Но се сещам за звездата на Давид- стар и дълбок символ. Той може да бъде разгледан като символ на двупосочно усилие. Отдолу нагоре и отгоре надолу. Разбира се, "горе" и "долу" - не в смисъл геоцентрирани посоки. А се сещам и за едно доста особено изречение от Библията: "Никой не дохожда при Отца ми, освен чрез мен". Добре е, когато то се разбира все по- дълбоко и отвъд ограниченията на обикновените ежедневни представи.

Хъм-м-м... Резултати безусловно има. А за прекрасността им се разбира по- късно. И все пак за някои това е необходима част от пътя. Дано разберат, че в най- добрия случай си остава част.

Ах! Дали молитвата ще е за спасение, или за погубване... зависи от състоянието и целите на молещият се. Този, който е "на Пътя" може и трябва да бъде ... в молитвено състояние. Всеки негов дъх е молитва. Но който не е... и да си повтаря думи, и дори да вижда за момент резултат от молитвата си- не е това (а нещо много по- лошо). Но знам, (че това е болезнен въпрос ...) Те и снахите на Василиса умница от руската народна приказка за царкинята- жаба (както вече веднаж споменах) си мислели, че работата е в изсипването на разни неща в ръкавите, и после- да замахнеш с тях, но не се оказало така...

Уви, не мога да се съглася със Станимир. Според мен доброто в този свят е толкова, колкото е злото и няма как да бъде иначе, защото и доброто и злото са двойка полярности, и както няма магнитен монопол, а винаги има дипол, така е и с доброто и злото. Вървят си винаги като дипол. А какво значи това... по- приемащите физиката ще се сетят. А дали има еволюция всъщност е съвсем спорен въпрос (аз даже и не бих спорила, поради очевадността на отговора за мен). Можем ли да говорим за еволюция в състоянието на Сизиф? С това съм съгласна. Получаваме толкова, колкото сме в състояние да вместим в себе си. Но не отдаваме толкова, че нещата да са в равновесие.

Да. Напълно съм съгласна. Точно днес си мислех, какво изумително усещане е това докосване до Любовта и Радостта- тези, които нямат полярности на другия си край. Как хубаво и грижливо самата азова личност се отгражда от тях... Зад такива прегради не може и дума да става за правилно възприятие. И адекватно поведение. Стоим си зад стените, само там се чувстваме спокойни и най- много... да ги поиздигнем още малко. И не можем даже да бъдем убедени, че възприемаме стени, а не реалност... Но ако се срещнем с онова Докосване... Хем ще разберем, че изградените от нас стени са това, което ни пречи, хем ще получим и помощ да бъдат разрушени. Иначе- кой идиот не си прави бивак в джунглата...

Скоро четох за друго възможно тълкуване на идеята за тесния път: Той е тесен, защото един единствен е знакът за озовалия се на него. На този път няма много неща, а само едно. Многото неща се стесняват до едно. Но пък то съдърж в себе си самата безкрайност, така че няма нужда да се съжалява за тази единственост. Много не ми се иска да го изписвам, защото думите и без друго са изтъркани от употреба. Но дано, дано повече хора да се измъкнат от оковите на масовата им изтърканост! Дано повече хора да пожелаят и да бъдат в състояние да преживеят безкрайните дълбини и възможности на състоянието "Да бъде Твоята воля!". И дано повече хора разберат какво им пречи да бъдат в това сътояние! Красиво и дълбоко преживяно! Дано, дано да се разкриват пред теб нови и нови дълбини! Дано в този скок не бъдем... сами!

chuchupei, боя се, че разглеждаш един твърде частен случай. А изкривеното възприятие на човека е глобален проблем. Принципен. Човекът не възприема изкривено защото не иска да възприема правилно, или не е научен, или не полага достатъчно усилия в тази посока. И наистина, емоциите го подвеждат в повечето случаи. Той ПРИНЦИПНО не може да възприема правилно. Между възприеманото и възприемащия има един дебел личностен слой. Човек колкото възприема околния свят толкова, ако не и повече, го моделира . Аз- центрираното съзнание е причината за това, спроед мен.

И изглежда наистина е така! Но крайна цел би трябвало да е - малко по фаустовски- не за да се спре там, а именно за да се продължи! Защото изобщо не е сигурно, че това, което се случва с човешкото същество е еволюция. Даже май намирам аргументи в полза на обратното твърдение. Така би трябвало да е. Но при необходимите за това условия. Считам, че това човешко същество, в този си вид, не отговаря на тези условия. Например- не би имало нужда от прераждане, ако сегашното състояние на човека реално позволява едно възходящо развитие. Прераждането ми навява асоциация с премесването отново на изрезките от тестото, когато правим, например, курабийки, но останат едни неотговорящи на представите ни за курабии парчета... За да продължи нататък, за да бъде наистина проводник на Божествената воля и идея е възможно човекът да трябва да бъде структурно друг. Ако използваме представите на Макс Хайндел, а те в тази част са и на теософите, за да води емоционален живот едно живо същество е необходимо съответното тяло. За да води мисловен живот- също (ментално тяло) , и т.н. По тази логика за да бъде в състояние човешкото същество да приема и изпълнява Божията воля му трябва едно съвсем друго тяло, които сега, в масовия случай, го няма. Е, малко различен език, но може резултатът да се окаже един и същ. Нещо като спасение от стъпалото, на което сме сега...

Едно мнение на Станимир в темата "Откъде да започна с окултизма" ми припомни една серия много странни, и същевременно - основени въпроси: Какво е Спасение? Кой трябва да бъде спасен? От какво трябва да бъде спасен? Как да бъде спасен? Лично на мен ми трябваше доста време, за да открия отговори за себе си. Оказаха се не точно общоприетите.Но не бих искала да моделирам темата. И ще се обърна към интересуващите се с молба да споделят резултатите от своите търсения!

Разминаването идва от двойнствената природа на човека. Споменът за Доброто, Правдата, Мъдростта и Любовта тревожи смъртната част на човека, в която пребивава съзнанието му. Но реализацията се възлага на смъртната част (в случай, че не осъзнаваме Божествената, не сме и позволили да се пробуди и не и даваме път) и тогава се оказва, че всъщност сме разделени от тях, не можем да ги намерим тук. Колкото и да се залъгваме.

Да... И други пъти е ставало дума- първа стъпка- "Човече, познай себе си! " . Съвсем кратко условие, но колко различни тълкувания може да му се дадат! И може да бъде правилна, или грешна стъпка, след която пътеката отива съвсем не там... За мен това е призив човек да осъзнае собственото си предназначение. И да живее според него. Много неприятно би било, ако се възприеме буквално и започне едно ровене из безкрайните дебри на съзнание, подсъзнание , че и свръхсъзнание (каквото и да значи това) Много животи може да се рови човек, но така и да не се опознае, да не успее да открие предназначението си. А дали откритието му е верно, или не се разбира, за съжаление, единствено и само от резултатите от житейските му усилия. Като цяло, живеещите сега хора на земята, май са още доста далеч от дълбокия отговор. Иначе не биха поставили единствената планета, на която мога да живеят, в ситуация на предкатастрофа (като пред е по- скоро написано с надежда...) Е, да, има твърдения:"човече, ти си Божествен! само трябва да го осъзнаеш! " Но както и да гледам, ми се струва, че по- скоро Хермес дава поглед,който обяснява добре нещата: човек има двойнствена природа, наистина има Божествена част, но очевидно не се проявява с нея в този свят. Има и друга част, смъртна, с която той се изявява и която е в пълна хармония с този свят. Но не е Божествена. Само дето една сянка от спомен го гложди и той все тича да стигне до "сините планини"...

Сложна работа е тази с цитатите. Много трябва да се внимава как се тълкува един, или друг израз. Много бях впечатлена, когато четох "Учителя за възпитанието", от твърдението на Учителя, че възпитателят не трябва да се стреми да насажда едно, или друго качество у детето, а задачата му е да осигури условия това, което е заложено в детето да бъде развито. То ест не бива да се опитваме ние да влагаме едно, или друго качество. Те са си заложени от когото трябва. Така идеята да се възпитава детето чрез въздействие по време на сън ми изглежда напълно неприемлива. Тя предполага поглед върху дето като върху някакъв вид мек материал, който в будно състояние дори би се съпротивлявал на нашето въздействие и ние, ако искаме да го моделираме успешно, трябва да пробваме по време на сън... Може и да е приемливо за някого, но не бих искала да съм детето, с което е процедирано така, не бих искала и аз да го правя.

Много силни думи! Ясно се вижда посоката на изграждането на Новия човек- от Едната Любов, с Едната Любов, към всички останали! Не през всички останали (които всъщност са безброй...) за пълнота и колекция, за изглеждащо щастливо, но всъщност- безпосочно търсене, а през Едната! Тогава и другите са разбираеми, достъпни, и още много... Тук за само четящия това е почти ясно, но като технология на постигане остава смътно и неизпълнимо. Дано, дано все повече и по- дълбоко разбираме тази мисъл! Дано можем да я живеем!

Тъй... Мисълта за деня 17 септември по мое мнение отговаря на недоумението на Диана и на Таня. Виждам тук ясно определена конкретност: Има целокупен живот. Той поставя въпроси. И отговорите му не са в личността. По- ясно може ли да се каже? Може да е интересно да отворим тема към "Духовни мостове", за да проследим каква е ролята на личността всъщност според различните религии. Макар че не познавам много от тях, но ето едно съображение, което би трябвало да хвърля известна яснота: във всяка религия има аскети и аскетизъм като един начин за достигане на човешкото предназначение. Струва ми се това е един краен варинт на реализиране на представата за истинската роля на личността. От него можем да разберем общата посока, преди да се стигне до този краен вариант.

Да, това винаги ми е изглеждало много важно. Безсмислено е да се караш на децата, дори да ги наказваш, ако всъщност може да се създадат условия за избягване на конфликтите. В своята възпитателна практика се опитвам да спазвам това условие за безопасност. Ах, горко на възпитателите, които пренебрегват тази изумителна възможност, а плачат и копнеят за ... система от ефективни мерки и наказания! А това правило пък съвсем ми златнее! Да може да се появява по- едричко, по- яркичко и на повечко места, та повече хора да го виждат! Така всички кампании под надслов "Не на..." предизвикват в мен отвращение и дълбоко подозрение, че предизвикват точно обратния ефект... Чудесна подготовка за възпитание на емоциите в посока разбиране, изявяване и излизане от тях!

Не винаги е лесно по един откъс да се разсъждава. Особено в такъв, в който се говори за дух, душа, съзнание, личност, низше себе и висше себе. Това са уж добре познати понятия, но всъщност има големи разногласия по тях. И големи разминавания в представите и разбиранията. Това може би не е от голямо значение. Стига човек да избере една система от понятия и с тях все пак да прави, каквото трябва. Уви, има и системи от понятия, с които най- доброто, което може да се направи, е да се излезе от тях. И така, в тази мисъл виждам в тази мисъл на Учителя указание, че личността е свързана с живот в света на полярностите- контрастите. Без да е казано директно, миждам в това, че Учителя има предвид и друг свят и други възможностии за съществуване. Където няма контрасти. И където изявата на човешкото същество ще да изглежда по различен начин. Можже би чрез друг вид личност, може би по друг начин, за сега извън представите ни. Освен това, тази любов, която е в двойка с омразата, не ще да е Любовта, за която се казва "Бог е Любов". Това е много важно указание. А проявите на личността са нещо много интересно. Съвременният човек е убеден, че личността е нещо много важно. Всички елементи на надстройките над материалното му битие го убеждават в това. Но пък всички дълбоки езотерични учения говорят за капана, който личността представлява. Тук най- подходящ ми изглежда един разумен дуализъм, като в квантовата механика: личността е инструмент за освобождение на човешкото същество, което някога е замислено като Божий образ и подобие, но употребена не по предназначение, а развивана самоцелно, е най- сериозната пречка по пътя към същото това освобождение.

Ама... "Алегорията е ... когато за едно се говори, за друго се касае..." Уви, така е. А ако пък и самото ни състояние не е просто смъртно, а разминаване с Живота, направо смърт... Някъде има Живот... но се разминаваме с него, не минава през нас... " И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана"- Евангелие от Йоан...

Може. И много пъти се е появявало. Но това не е основание да не се опитваме да вървим, нали? Пък и да вземем да потърсим малко критерии за истинност! Е, който се бои от мечки- не ходи в гората. Но ние вече СМЕ в гората... Можем да срещнем и мечки. Дано да знаем какво да правим тогава! А като не знаем- има нова проба. Но май не е до безкрай.

Хъм-м-м... Дали това да е черният мъж със секирата? Но това не е много важно. Наистина егото се страхува. От промени. От детрониране. Но пък четвъртата Благородна истина на Буда е: "Има път!"

Човешката същност е такава, че този с партньор ще си мисли, че би било по- правилно да е без, а този- без партньор- че е по- правилно да е с партньор. Обаче наистина не от това зависи вървенето по Пътя. По- важното е да се върви, и то- по Пътя. Тогава нещата са правилни.

Напълно съм съгласна. И другаде е казвано, но редичко. Трябва първо да сме помогнали на себе си. Иначе- все ще бъдем изненадани от резултатите на добрите си намерения. Защото добре помага само свободния човек. но ние никак не сме свободни. В този свят на полярностите най- често сме много далеч от свободата. А ето го и ключът: И тук виждам два проблема. 1. Четящият в повечето случаи ще си каже: "Ама това се отнася до кръвожадните вълци, а аз не съм от тях! " което си е заблуда. 2. "Вълкът" трябва да разбере, че трябва да се трансформира. И да намери начина на трансформация.