Багира

Да. Бих била много неприятно изненадана, ако хората са същите, както тук, но са си просто добрички . Не може да бъде да е така. Вероятно става дума за друго. Тълкуването на Виктор е резонно. В подкрепа на по- скоро такова тълкуване, отколкото на хипотезата за добричките отделени мъже и жени, се сещам за един цитат на Боян Боев от "Хармонизиране на човешката душа: "... В Новата епоха, дето нито за мъж се отива, нито се женят, но са като Ангели. Това може да стане. Това е в трансформирането на съзнанието." За мен и двата цитата са указание за една цялостна трансформация и на самото човешко същество, защо къде да се налее новото съзнание...

Повечето мнения тук разглеждат смъртта като едно събитие, преминаване. Но си мисля, че има и друг вариант. Не преминаване, а състояние. Състояние на смърт. При него интересното е, че хем не си жив, в смисъл- няма повече живот, но не си и умрял, за да изчезне съзнанито ти. Процесът на умиране и състоянието на смърт не е ограничен във времето. Умирането и смъртта са едновременни и не свършват, за да отстъпят все някога място на живота.

Ама ... нищо не пречи да се върви по път, на който не сме дали определение. То докато си даваме определения, явно не вървим! А и пътищата май съществуват заради целите, а не обратното?

Думите на Учителя от мисълта за деня може да се разберат поне по два начина. Първият: да се втурна да изучавам природните науки, например. Да се задълбоча в психологията... Мога да се разпилея в какви ли не посоки и да си мисля, че именно така и все така търся познанието за Бога. И мислейки си така, да се отдалеча много, много, толкова, че даже да не разбера колко! Хермес говори за живеене в противоприрода... А ето го и другият начин: Какво е разбирането на Природата? Живот в Природата? Какво означава да позная себе си? Това е да живея според предназначението си, а не въпреки него. Може ли да има по- естествено и хармонично поведение? Може ли да има хармония извън това условие? А какво е предназначението на човешкото същество? Не говори ли за него именно Иисус Христос?

Да, разбира се, вътре в нас е! Търсещите го в небитието нямат шанс да го намерят. Там си има небитие! Но как става така- хем знаем какво първо да търсим, хем даже и къде да го търсим, но пък нито го търсим, нито го намираме? Може би наистина не си го казваме достатъчно ясно: не точно егото (азът) като такова пречи, но по- скоро неправилната му употреба. Егото е инструмент (или добро магаре! ) . Добрият майстор държи на добрия инструмент. Но не не се захласва по него. ИЗПОЛЗВА ГО. Егоцентрикът изглежда се захласва по хубостта на инструмента си и с това ... даже го разваля, а за целта съвсем забравя. Изглежда страшно и безсмислено: "Как да зачеркна самия себе си?!?" То никой не го иска, но ние си се плашим. И това е много удобна позиция, за да не се предприема каквото и да е, а да си оставаме в самозахлас. Но това е хубавото на света на промените. И тази позиция един ден се променя... Да... Странно изглежда. Егото пречи. И егото е единственият инструмент. И двете твърдения са верни. Парадоксален, изумителен е светът, в който живеем!

А ... дали не ни трябва сила на мисълта за преценяване на последствията от изпълнението на желанията?

Може и това да е път. Не зная. А може и да се разпилеем във всичките видове любови, като изобщо да не успеем да стигнем до Единствената. На мен ми се струва, че тръгваме да търсим Единствената, след като видим, че не успяваме да стигнем до нито едната... А и Христос недвусмислено е казал: "Търсете изпървом царството Божие, всичко останало ще ви се придаде ". Тогава не бихме могли по друг начин, бихме били длъжни да излеем тази Любов към всичко ... и няма да пропуснем никого от списъка за обичане, няма и да му мислим - как.

Наистина странна тема. Че ако ми е скучно, какво ще търся тук? Но дали aorhama няма наум някои неудачни модераторски намеси, предизвикани, например, от прекомерно желание за насочване форумци, теми и дискусии в само някои посоки? О, ДАНО не е това! Чакай сега да видя въпросите. За първите два- хората дават много определения и изписват много думи. Но няма яснота. Най- добрия отговор се дава в живота на всеки от нас. Е, пак се получават разногласия. Значи не можем да избягаме от разногласията. По третия въпрос имам собствен и неприятен за мен отговор. Понякога има постигане без страдание- това е в случаите, когато нещата стават "от само себе си". Но за да се стигне до там, все пак има достатъчно количество страдание. А преди това...страданието е неизбежно. Като се има предвид, че с него плащаме постигането, явно е по- добре да се приеме, да се преглътне. И да не се заклеймямва.

Ах, въпросът за любовта е един от най- спорните и най- зле разбираните! Учителя много е говорел за любовта, но никак не мога да си представя, че е имал предвид междуличностната. Хората познават най- често и главно нея. И тя е силна, завладяваща. За другата, която всъщност дава смисъл и основа на човешкия живот, те или не знаят, или забравят. Това е причина много последователи на Учителя (както и много други търсещи) да са имали (и имат) странни и твърде неуспешни семейни отношения. Обречена е междуличностната любов, колкото и голяма и красива да изглежда! Безсмъртие и непреходна красота може да и даде само онази, Вътрешната Любов! Просто ако тя се изрази, излее, покаже в междуличностната- това може да се разглежда и като еликсира на любовта! А ако тръгнем от междуличностната любов, за да търсим Другата... в някои редки случаи може и да успеем. И само тогава тя има шанс да оцелее във времето и да не ни захвърли за пореден път в света на полярностите, та белким се сетим къде всъщност ни е мястото!

Да, разбира се, благодаря за поправката! Но пък конкретната спасителна технология не е от значение МАГЪТ винаги намира подходящото решение! (а аз или не трябва да пиша късно вечерта, или да си сложа най- после очила! )

Да! И за 100% -ия егоист съм съгласна! Само дето не знам дали има друг, освен 100%- ов. Спомням си за невероятната книга на братя Стругацки- "Понеделник започва в събота" и за страховития модел на всестранно задоволения човек, който обра всевъзможни боклуци, опита се да свие времето и пространството и да се затвори в себе си. Добре, че на пътя на всестранно задоволения в нужния момент се изпречва Матът...

Изглежда наистина някак трябва да се стигне до един предел на вихъра на егото. Преди това не мирясва. Но по принцип егото не казва, поне доброволно, "стига"... Не знам дали има краен предел. Може и да няма. Или пък пределите на различните хора са различни? Както и да е, съкровищата, които то трупа, са като дяволското злато в една приказка. Гледаш- пълни гърнета със злато. А после се оказало- сухи листа. И наистина, ако човек има от нещата, които не са сухи листа, няма да му хрумне да пита "Имам ли..." . Този въпрос възниква само по повод сухите листа.

Да. С прекалено говорене, със спорове, дори с цитати, ако ги оставяме да се плъзгат по нас, и използваме за фасада, маска, режем клона, на който седим. Точно. Едно Слово е живо, ако се живее, не ако се говори; живо е в степента, в която се живее. И ... така може да дойде и краят на форумите, защото от тях няма да има нужда! Но тогава животът ни ще бъде толкова жив, че това изобщо няма да ни липсва!

Да. Всъщност ние не познаваме това, което Бог е вложил вътре в нас. А това е една спяща красамица.. Само Нейният принц може да я събуди... Той я познава още преди да я е видял, а и когато тя се събуди, ще го познае. Те носят вътрешнто познание един за друг. Всъщност само Божественото, вложено в човека, може да познае Бога, и само него Бог познава. И да познаем себе си за мен няма друг смисъл, освен това точно взаимно познаване. Познаването на личността с всичките и суб и над нива няма особена стойност, освен за запълване на времето. Външните възгледи- те съответстват на смъртната личност. Те са ... двореца на спящата красавица... Потънал в сън, паяжина и забрава до нейното пробуждане. Но наистина са и спомагателни. И всеки ближен, със своето вътрешно скрито Божествено същество може да помогне на другите за тяхното Божествено същество. Или пък със своите външни, личностни качества, да ни подсети за нашите, външни, личностни качества. Та да ги осветим с вътрешната светлина и ги оставим на нея да направи с тях каквото трябва.

Кристиян! Не вярвям някога да разберем- закономерна и необходима ли е била появата на егото, или една от безбройните възможности в безкрайността на вариантите, при това- както показва нашият опит- далеч не най- приятната откъм последствия; или пък дали не би могло да бъде избегната. Но след като изборът вече е направен, да видим как да се измъкваме. Които искат, де. Които не искат, си продължават все така! Дори е вредно да бъдат разубеждавани! А ето какво е написал като констатация Вендор в друга тема: Съгласна съм с тази неприятна констатация. Но пък не бива да забравяме, че не сме съвсем никои, а си имаме задача. Никои сме, докато не я осъзнаем. Не че после ставаме някои, но пък битието ни като никои все пак добива смисъл. Ще ми се да добавя, че израждането на прометеевата филантропия според мен е закономерна последица от бунта към Божествената основа. Всъщност, струва си отделно да се поумува за мита за Прометей. Като всеки мит, той говори много и на много нива...

Да. Безсмислен и напразен е напънът да се борим с лошите мисли. Мислите идват и си отиват, радиовълни в един приемник. Трябва да имаме грижа за доброго състояние на приемника. Да можем да използваме Слънчевата (Божествената ) светлина, за да расте ... Божественото в нас( При това, според мен, а и не само, е добре да сме наясно, че не става дума за аз-а, смъртната част от човешкото същество, а именно за божественото зрънце в нас, за благото на безсмъртната душа.. Азът от тази светлина само ще изгори, като Семела. Но Дионис може да се роди, ако не му пречим. Така че ... напред, защото назад наистина е ... смърт, и то - истинска.

Да... Не е лесно за двумерното същество да си представи битие в 3, или 4 измерения. И за затвореното в мъничкото си аз- съзнание същество да си представи дори възможност за извън- азово битие. Тогава хич не е ясно наистина за какво говорят толкова в тия древни учения против егото...

Мисля, че въпросът с десятъка е съвсем символичен. Човек може да получава само ако дава. Само че ако дава с такава идея, може и друг резултат да се получи. Но пък десятък, който принадлежи на Бог... Останалото на кого принадлежи? А защо Бог да е свързан с десетичната бройна система? Много странно ...

Да... Интересна статия. Показва връзката между грехопадението и появата на аз- съзнанието. Но има авторови твърдения, с които хич не съм съгласна. Например : " Христос, Мохамед и всички основатели на световни религии са започвали своето дело с една цел: Развитието на умовете ни." Но това не е по тази тема. По темата: може и егото да е условие за възникване на съзнанието, но също така е условие то да не може да продължи нататък. Но по- вероятно ми изглежда да е само една примкоподобна възможност. То ест създаденото по божий образ и подобие същество няма само тази възможност пред себе си. Е, някои от нас са избрали именно нея. Сега ще трябва да се връщат. Като загубен в мъгла турист .

Eдин приятел преди време ми изпрати този изумителен линк. http://www.senseofbulgaria.org Да... Това е чувство за България. Но ние си знаем и други чувства... Защо така се случва с нас? Сигурно има защо. И сигурно има доста версии. Ето една възможна: Имаме задача. Дошло е време да я решим. Нещо нрябва да се разруши. Но не разбираме какво и започваме да рушим всичко наред, в доста случаи и сякаш то само се руши. Но засега не рушим това, което всъщност трябва да се разруши. Вероятно ще газим из доста руини, докато все пак разрушим каквото трябва. И Нещо трябва да се съгради. Но и тук не сме добре с разбирането. И ни обзема безумна истерия по изграждане на какво ли не друго. Но то все не е Това. Поради това строено- недостроено, или ние си го събаряме, или то се събаря. И не се вижда живот нито в строенето ни, нито в рушенето ни. Не че няма надежда, но все пак първо трябва да се попробудим...

Диана, напълно, напълно съм съгласна! Изглежда егото е това, което казва (реално, дори да не го изрича) "Моята воля!" И тогава... Но не може току - така да бъде заклеймено и отстранено... Азът (лат.- его) наистина е единственият инструмент на микрокосмоса, с който все пак той може да се измъкне от света на полярностите. Но не самият аз, ако поиска. А само при условие, че започне да се отдръпва. Но без да се презира. Без да се самобичува. Без да се заклеймява. Само- познавайки постепенно истината за себе си и давайки възможност на синапеното зрънце в сърцето си да порастне. Само то знае Пътя, само то знае как... Ако азът продължава да опитва, все ще си продължава. Та затова така го отричат в древните учения. И това е единствения начин да се синхронизира егото с духовността, ако изобщо може да се нарече синхронизиране. Я да пробвам как ще звучи - синхронизирано намаляване на аза и порастване на Другия... (е, не съм го измислила аз, Йоан Кръстител го е казал в същия смисъл) Но пътят не се знае и не може да се знае от Аза.

Не е лесно. Може да не иска, може да не може. Може и двете.

Не ми е известно да я има някъде из интернет. Все пак може да се намери. Но не вярвам точно от тези текстове да ти стане ясна същността на учението... Съвременните розенкройцери считат, че са приемници на Универсалното учение, което катарите са приели за основа на своя живот. Което ще рече- приемници и на богомилите. Но кое как е, разбира се, не се определя от етикета, а по плодовете се познава. Обаче и за тях човек трябва очи да има. Има ли ги катари днес? Ако наистина катарите са изградили живота си на основата на Универсалното учение и ако то е живо и днес (но пък иначе какво Универсално учение би било, с какво нашето време да е по- различно от другите? ) , ще да има група от хора, които да поемат факела от катарите. В известен смисъл те са катарите. В друг смисъл няма как да са- формите на работа и живот са други, езикът, образите са други. задачите са други. Но това, което е зад образите е едно. Също и Задачата е една. Същата, както за богомилите, за катарите, както за други, преди тях. Просто жътвата не идва само веднаж в живота на земеделеца. Имало е жътва тогава, за катарите. И сега може би пак е жътвено време. После ще се види каква е реколтата.

Чудесен образ! Но ще летим от една точка към друга и няма как да се задържим в центъра! Но всъщност въпросът е какво искаме! При този начин на движение се движим, наистина! И минаваме даже и през равновесната точка! Но ... за да излезем от нея! Да, така изглежда светът, който ние сами създаваме! И е възможно дори да ни харесва! И да Уви, казано отдавна и съпроводено от много неразбиране. Но верно. За случая, в който ни интересува не преминаването през, а пребиваването в равновесната точка.

Темата е за катарите. Не тема, а море. Обаче уводният постинг завършва с един много конкретен въпрос: "Има ли истински книги за тях в интернет?". И започвам от него, защото е най- лесен. Отговорът ми е "най- вероятно няма.", защото и извън интернет няма. Не знам какво значи истински книги за катарите. Като я прочета- да ме грабне? Или да разбера какво е изпълвало живота на катарите със смисъл? Какво им е давало сила? Какво ги е правело толкова заразно обаятелни за някои и е предизвиквало толкова неистово фанатизирана жесток у други? Отвън тяхното учение не може да бъде разбрано. И няма как да напишеш истинска книга за тях, в написания от мен смисъл на думата. От документална гледна точка сигурно има доста книги. Ето, разгръщам книгите на Рьоне Нели- например- "Ръкописите на катарите". Там наистина съ събрани много автентични ръкописи на катарите (впрочем, в ръкописът "Тайната вечеря- каркасонска версия" има бележка: "Ето това е "тайната на еретиците от Конкорецо, донесена от България на Назарий, техния епископ. Тя е пълна със заблуди." Авторът счита, че тази бележка излага мнението на каркасонските инквизитори, но за нас тя е много интересна, защото сочи пряко корени, които са широко известни, но не много добре разбирани и приемани). Много прецизно и подробно документално четиво. Не много лесно за четене и възприемане. Но нито ме изпълва с възторг, нито с ужас и ненавист. Всъщност, самите текстове ме вълнуват с това, че ме отвеждат някак отвъд думите, защото именно там виждам това, което звучи и в мен и някак считам, че е звучало във всички времена и до днес. Но отвъд думите... А там какъв е критерият за истинност?