Багира

Страшно нещо е сушата. Страшно нещо е наводнението. Страшно нещо е което и да е природно бедствие. Обаче ги има. Много е добре да си задаваме въпроси как можем да намалим вредата от вихренето им, че и отговори да намираме. Но защо е необходима молитва? Не знае ли Творецът от какво имаме нужда? Не е ли казано : "... защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате. " Като сме толкова нетърпеливи да му подсказваме какво да прави, дали няма нещо друго да се заеме с реализацията на молитвата ни?

Колко неприятни неща казваш! И колко са верни!

Да... Доста писано има за егрегорите. И как да ги създава човек, какво представляват (според съответния автор), как да ги използва, дори има и за това- как те използват хората. На това не се набляга много, де. А би трябвало. Наистина, кутията на Пандора е факт, и не се случва само веднаж в историята на човечеството, а непрекъснато! Дано да бъдем достатъчно мъдри да узнаем достатъчно, за да не искаме повече...

Хъм-м-м... Но в същата степен няма власт и над този, който вече е умрял... Нищо лично, Силвия, продължавам да чета Лукяненко... Но не е неверно! И не става за критерий за живост... Някъде четох, но за съжаление не помня къде, за един младеж, който си търсел учител. И помолил бога на Смъртта да му стане учител. И той се съгласил. И именно от него научил Тайната на живота и смъртта... Не се влюбвай, Венци, учи се от нея!

Не. Погледнах книжката на Верещагин "Освобождение". Няма да мога да се възползвам от нея. Не ми звучи освободително. Тя е подходяща за тези, които желаят да бъде тяхната воля. То ест в случай, че не виждаме, или не искаме да виждаме какво става, когато е "моята воля".

E-х-х-х ... Изключително проблематичен въпрос. Но не е за тази тема. Има си отделна тема- "Какво представлява човекът". Оттам става ясно, че нищо не е ясно, но поне е от много страни. Но дори и отношенията егрегори - човек показват, че или по божий образ и подобие е създадено нещо друго, не това, което сега познаваме като човешко същество, или ... оригиналът е нещо твърде сбъркано... А и думата "подобие" си означава подобие, не еднаквост. А като дори подобието сме загубили... :

Може ли някой да си бъде самодостатъчен? Може би- Единият! А и той създава Творение... Вдишва, издишва... Хората не са си самодостатъчни. Но и не мисля, че това се иска от тях. Не е необходимо. Животът наистина е обмен на енергия. И равновесие. Или липса на такова, и тогава се случват неща, които не искаме да се случват. Например парниковият ефект дава представа как това може да стане. Земята поглъща от Слънцето енергия. И излъчва, но излъчваната енергия не е същата. Някои газове от атмосферата на Земята пропускат излъчването от Слънцето, но задържат топлинното излъчване от Земята (то е с по- ниска енергия). И температурата на Земята като цяло и за един по- голям интервал от време се покачва. После може да се получи така, че да започне да спада, но ние точно може и да не успеем да го видим... Да, признавам, че думата "енергия" не е най- подходяща във връзката човек- егрегори. Ама аз и я сложих в кавички. Всъщност не зная точна дума за това, което егрегорите получават от хората. (хората също го получават, можем да гледаме на това и като на някакъв вид храна, но тук вече и неприятни асоциации може зда се получат ... ). Други приблизително подходящи думи може да са "сила" (Лукяненко в странните си фантастико- приключенски романи използва такъв термин), други автори говорят за "етери". Обаче всеки от тези термини е някак пренесен от друга област и не е особено точен (ако се опитаме да го съотнасяме с познатите области, в които се употребява съвсем ясно дефинирано) Но все пак, могат ли егрегорите без хората? Защото ако не могат, ще положат доста усилия хората да не се измъкнат от тях!

Много хубаво би било. Ясно виждаме около себе си хора, които доста успешно се сдобиват с енергия "самостоятелно", умеят да им бъде добре сравнително самостоятелно, поне не за сметка на други хора, и други- които могат само чрез други хора да си набавят енергия. Само че тъй като животът по принцип ще да означава движение на енергия, да нямаме нужда от чужда енергия ще да означава всъщност да има равновесие между даването и взимането на енергия. Не ми изглеждат нещата така, като че цяло човечество е в такова равновесие. Изглеждат така, сякаш отдавна и непрекъснато равновесието между даването и вземането се нарушава. Иначе как да си обясняваме и глобалното затопляне, и енергийната криза, и проблемите с водата, и... и... И егрегорите, колкото и висши да са, нали и те използват "енергия" , и то явно създавана от хората ? Ако те можеха самостоятелно да се захранват, нямаше ли да го правят? Всъщност, без хората, имат ли те самостоятелен живот?

Фитбол тренират в някои фитнес центрове. В София , например, на стадион "Васил Левски". Но за Пловдив нямам информация. Трениращите използват голуми кръгли топки, с диаметър от 30 до 80 см. - според размера на трениращите. Упражненияга се изпълняват при леко "подрускване" върху топката. Упражненията са всякакви- от аеробика, каланетика, йога, изправителна гимнастика, фитнес- всичко, каквото ви хрумне, но съчетанието с подрускването върху топката дава неописуеми възможности. Смо който го опита може да разбере за какво става дума... Дано да може да се намери нещо и в Пловдив, ако не- консултацията с добър кинезитерапевт може би също може да помогне. Ето един линк с малко описание, с малко упражнения. Не са от най- простите, но поне може човек да получи известна представа. Не е достатъчно за самостоятелни занимания, но за прeдстава не е зле. http://www.greenmama.ua/nid/52927/ Успех!

Сещам се, обаче, че плодовете от дървото за познаване на доброто и злото са едни същи, не са отделни за зло и за добро.. Въпросът е това дърво ли ни трябва, или Дървото на Живота. Ако сме убедени, че ни трябва дървото за познаване на доброто и злото- ще ни интересуват и "добрите" и "лошите" егрегори. В противния случай ще се стремим да се измъкнем и от "добрите" и от "лошите". Е, ако още не сме се измъкнали, ще участваме в играта поне на страната на "добрите" Но това не е начинът за измъкване...

Това е проблемът. Наистина, в повечето случаи неправилната стойка е симптом, а не причина. Ако успеете да намерите специалист- остеопат, който да може да направи това, коета Андрей Кадочников правеше, след това нещата зависят от упорството и доброто желание. В момента в България навлиза и един нов спорт, който има изумително въздействие и върху стойката- фитбол. Бях писала в темата за спорта за него. А под ръководството на кинезитерапевт (за евентуално индивидуализиране на упражненията) може да се получи чудесна програма за възстановяване. Но ако нещата са по- сложни... Има нужда от първоначалното наместване. За съжаление 19 години не е най- добрата възраст за подобна намеса. По- рано е по-ефективно. Но пак е по- добре да се прави нещо, отколкото нищо да не се прави. Осъзнах сега, че понятието "остеопат" у нас просто не е много известно. Така че за това - що е то остеопатия и какво може да даде на хората един специалист- остеопат- ето линк )за съжаление на руски, но руснаците са преди нас в това отношение) : http://www.ost-med.ru/deti.shtml

Преди доста време си задавах почти същите въпроси. И получих отговор, но той беше съвсем неочакван. Ще го споделя с вас. Исках в училище всички (и аз) да имаме информация за това. Потърсих възможно най- добрия специалист, който да ни запознае. Съдбата "случайно" ме срещна с изумителния специалист- остеопат- Андрей Кадочников. Той наистина изнесе лекция, но картината, която очерта, беше повече от шокираща. : 1. Ролята на правилната стойка е дори по- съществена, отколкото си мислим, просто не всички неща, на които неправилната стойка вреде дори знаем; 2. Лошото състояние на гръбначния стълб в 99 % от случаите не се дължи на неправилна стойка. Неправилната стойка вече е следствие на повредда, получена още при износването на детето и при раждането му. 3. До голяма степен тези проблеми, специално в България, се дължат на своеобразния геноцид, на който е подложен народът ни (цитирам лектора, когато го чух, подскочих и не се съгласих с него, но после той ме убеди, че нещата изглеждат така, сякаш твърдението е верно)- майките са с все по- лоша физическа подготовка, все по-зле подготвени за ролята си на майки и теоретично, ражданията стават все - поневежо, контролът върху състоянието на децата след раждането е все по- непрофесионален и повърхностен, храненето и двигателния режим и на децата и на възрастните са все по- неправилни. Резултат- в последно време гръбначните изкривявания почти не се следят, не се коригират, или ако се правят опити- не са ефективни и в правилна посока. Човекът беше готов да обучава специалисти по своите методики за корекции. Но специалистите не искаха да се подготвят, тъй като считаха, че той не е прав. Тяхната концепция беше:" седиш неправилно, изкривявашш си гръбнака. Значи- стой правилно. И най- много- прави изправителна гимнастика. Ето 10 упражнения, те ще ти решат проблема! " И той вече беше стигнал до извода, че няма да спори с никого, но е готов да помогне на всеки, който би поискал помощта му. Аз поисках помощта му и той ми показа нагледно, че пътят , който той предлага подобряване на състоянието на гръбнака е по- ефективен и правилен от общоприетия. За съжаление май вече не е в България. Стъпките, които той предлага са: Специалист прави преглед и НАМЕСТВА неправилно поставените неща- прешлени и т.н. (Уви, ясно е, че далеч не всеки може да направи това без опасност за пациента), след това разработва специална и индивидуална програма за укрепване и симетрично развиване на поддържащата мускулатура; по- нататък "пациентът" е необходимо през целия си живот нататък да има грижата за поддръжката си. С всичко това не искам да кажа нищо лошо за лекарите, които все пакк се опитват да си гледат работата, или за майките, които все пак се грижат за себе си и за децата си. Говоря за глобалния, статистически значим ефект. Съзнавам, че информацията не е много практически приложима (най- малкото поради липсата на подходящия специалист), но идеята ми е като я изложа, повече хора да мислят върху нея, та белким създадем подходящата мисъл- форма за подобряване на състоянието... И пак да кажа: "Смотри в корень!"

Честно казано, бих искала да съм максимално далеч от такова умение. За съжаление не съм достатъчно далеч...Егрегорите са факт. Но според мен не са нещата, които е добе да опознаваме в дълбочина. А и да се опитваме да общуваме с тях... Освен за измъкване...

Да... Интересното е, че веднаж създадена, тази мисъл- форма не се захранва самостоятелно, а Продължава да се нуждае от донорите си (подобно на "съществата" на Океана на Соларис (Станислав Лем). И реално Егрегорът се грижи за тях- създава им добро настроение, ако го молят за нещо- изпълнява го. Ако се замислим какво прави ако позабравят да се молят... И Тери Пратчет разглежда много находчиво възникването и фунционирането на един егрегор в книгата "Малки богове" Няма как да разбера дали съзнателно или интуитивно проектира тази идея във фантасмагоричния свят на Диска, но пък така майсторски и забавно го прави!

Напълно съм съгласна! И констатацията на този факт не бива да се разглежда като черногледство, а като проява на отрезвяване. И да си повтаряма много пъти, че сме богове, че сме божествени, уви, това няма да ни помогне никак... Но ако поизтрезнеем от това отчаяно опиянение- има шанс, наистина.

Уви! Оговорът няма да се хареса, но така е, когато се обръщаш към опита... Нормативните уредби са непоклатимо безнадеждни. Но всеки, който има възможност- е добре да се опитва да прави предложения. Сега има възможности за участия в проекти. Само там може да се промъкне нещо разумно. Но пък обикновено те са с кратък период на действие и ограничен спектър на влияние. Но все е нещо. А, и ще поизляза от темата. Но все пак- условно. Това, за което ще говоря, е и начинът за правилно изучаване на детската природа... Реално човек може да промени само себе си. Ако трябва да бъда точна- даже и самият той не може и не бива да променя сам себе си. Все пак поне трябва да разбира на какво дередже е и да иска да бъде друго, да е наясно какво може да извърши тази така желана промяна... Но това е дълга и широка тема и не е за тук. Ако промяната е достатъчно дълбока и от каквото трябва- има надежди. Покрай този човек ще се получи малка вълничка, ще се разширява... Иначе... Си връткаме едно колело- като катериците в клетки, цял ден, че и цял живот тичаме, а стоим на едно място. Досегашният ми опит показва, че системата сега така е направена , че да няма начин да се правят разумни промени и по разумен начин. Това, че в едно училище се играе паневритмия, примерно, никак не опровергава твърдението ми. Инициативен директор на училище би могъл да понаправи нещо заедно с колегите си. Но трябва да е много чаровен, волеви, да е наясно с целите ... Ще бъде за кратко, за сметка на здравето му и... Но всичко това ще бъде не цялостно. Ясно е, че за хубава промяна е нужен първо разговор, дискусия, между учители, родители, директори, че и деца, в известен смисъл, специалисти- психолози, педагози- да изясним какви промени искаме, но не бива да бъде на парче, тези парчета непрекъснато да се сменяти да няма връзка едно с друго. И да се залавяме да ги правим. А сега всички са недоволни от всички. Въпреки това не ми изглежда като готовност за промяна. Може би може да се направи нещо в едно току- що построено училище с току- що подбран учителски екип. Целенасочено подбран. Но пък това не решава проблемите от общ характер- сакатите учебни планове и потресаващите учебници. И с финансирането. Необходимостта от специална работа с родителите... Но това е единствената благоприятна възможност. Коменски си е давал ясно сметка за това. И не е тръгнал сам да прави промени в едно училище, или в един клас. Търсел е начин да убеди имащите власт и пари в полза на една цялостна система. Не е успял, но трудът му не е бил напразен. Много от хубавите неща в образователните системи днес са предложени от Коменски. И неуспехите им се дължат... на това, че останалото не е приложено... Комески е участвал в създаването на една могъща вълна на възход, но тя е била могъща, защото тези, които са участвали в нея са имали тази съкровена, вътрешна промяна първо вътре в себе си...

Ами.. не толкова пълноценно. Доста повече! И не само с общоприетите за живи! Но съм убедена, че умението за такова общуване човек го носи като потенциал в себе си, само че един урбанизиран живот и едно неправилно възпитание може да го лиши от възможността да му се наслаждава. Не знам като се пропусне момента за развиването му дали може да се появи на по- късен етап. Само че... това, което "чувам" от другие живи същества, също и от "неживите" (макар че за мен едно езеро, водопад, дърво, скала, връх са си направо живи, по- живи от мен! ) не е много ласкателно. И ... няма време... Планетата ни е щедра към децата си, но май вече изнемогва...

Може и да си прав. Може завръщането на блудния син да е самото намиране на пътя. Но "Божият образ и подобие" не ще да се реализира в това тяло. Което не ззначи, че твърдя, че то е излишно. То е един чудесен инструмент. Но е добра да знаем за какво и как да го използваме, какво е предназначението му. Спомням си един разтърсващ филм- "Покаяние" В края на филма се появява една старица, с онези изумителни старчески очи, от които наднича мъдрост и смирение, надскочили ограниченията на времето, за разлика от съсухреното тяло. Тя среща на улицата един човек и го пита: "Този път води ли към храма?" Не помня точния му отговор, някакъв вариант на "Не!" ; но никога няма да забравя нейния поглед. И новият и въпрос: "А за какво има път, който не води до храм?"

Че целта на Духовния път е важно да се знае- няма две мнения (а стотина тук, но това поне показва, че въпросът е достатъчно важен). Е, като не знам- гледам какво са разбрали другите. В "Хармонизиране на човешката душа" - т.1 , Боян Боев цитира Учителя: "Нашата погрешка е, че искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място" . Обаче сега сме на Земята. Оттук разбирам, че ще трябва да измина някакъв път, докато намеря другото място. А ето какво казва Коменски във "Велика дидактика", в уводната част: За всеки от нас тук е отреден троен живот и тройно място за престояване. : майчината утроба, земята и небето. Преходът от първото във второто става чрез раждането, от второто в третото- чрез смъртта и възкресението, третото е във вечността. В първото място ние получаваме само живот с началата на движението и сетивата, във второто- живота, движенията и сетивата с началата на духа, в третото- абсолютна пълнота във всичко. Първият живот е подготовка за втория, втория- за третия, а третият е сам за себе си, без друга цел. .... Първото и второто местопребивавате са нещо като работилници, в едната от които се създава тялото, за да се използва в живота, който ще последва, а в другата- разумната душа за използване във вечния живот." И от двата цитата следва, че по време на земния живот човек би трябвало да се подготви. Може това да е целта на вървенето по духовния път. А крайната цел на Пътя- достигането до състоянието "Божий образ и подобие". Както и в други мнения преди моето е казвано- "Завръщането в Божието Царство", "Завръщането на блуднния син" и т.н. Не може да е абстрактна тази цел. Иначе цялото християнско учение излиза една неприложима абстракция, а има доказатества, че не е така, че е приложима реалност!

Кристиян, възхително! Почти няма какво да се добави! Много ми харесва това, че мнението ти не заклеймява вампирите, не ги сочи с пръст, а просто посочва проблема и решението му. Само ми се ще да вметна, че в колкото по- голямя степен любовта, която използваме за справяне с вампиризма е Онази, Безличната, толкова по- големи са шансовете за успех.

Книгата на Боян Боев има много ценни и напълно приложими идеи. Голяма част от идеите за възпитанието и обучението в нея, по разбираеми причини, са същите, както на Коменски, или близки, или най- малкото- следващи от тях. Но книгата на Боян Боев е лесно намираема и сравнително известна у нас. Ще поговоря малко за книгата на Коменски. Тя наистина не е много лесно намираема, но в България е излизала поне 4 пъти. Все някое издание по библиотеките може да се намери. Аз я преснимах от библиотечен екземпляр в софийската градска библиотека. При възможност ще я кача в интернет, вероятно в Спиралата. Но засега това е едно добро намерение. Ако някой се навие да помага при сканиране, или набирането на текста- с радост ще приема помощта му. Мисля, че хората трябва да имат възможност да я четат и мислят върху нея. Какво е интересното при Коменски? 1. Най впечатляващ е цялостния подход. Той създава система, която, според него, позволява да се учи всичко от всички. Наричат я "пансофия"- всемъдрост. И така, както днес сме жадни за холистичен подход към медицината и здравеопазването, че и към ред други неща, така има жажда и към холистичен подход към образованието. 2. Всяко свое предложение той обосновава с много позовавания на философи, учени от древността, но някак наистина се спира на неща, които са вечни. От проблеми до начини за решаване. 3. Всяко свое предложение Коменски обосновава с аргументи, почерпени от природата. Това понякога довежда до малко неочаквани резултати, или такива, които днес явно няма как, или няма нужда да се приложат, но това е за твърде малко и сравнително частни случаи. Като цяло Комески счита, че ако вървим против естеството, природата на човешкото същество, няма как да получим добри и трайни резултати от образованието му. Което напълно съвпада с подхода на Учителя и на Боян Боев. то ест, системата на Коменски с пълно право може да се разглежда като природосъобразна и холистична. Поради тази причина тя ще бъде актуална, докато човешкото същество е това, което е сега. И тъй като в момента като цяло никак не сме доволни от резултатите на нашата образователна система (и у нас, че и по света), можем спокойно да не се опитваме да откриваме отново топлата вода, а по- скоро- да видим как сме забравили за нея. 4. Коменски създава цялостна система за възпитание и образование, в която започва с търсене на отговори на въпросите (на практика- с изграждане на ценностна пирамида, което е съвсем съвременен и действен подход за решаване на проблеми) : 1. Какво е предназначението на човешкото същество? 2. Каква е природата на човешкото същество? 3. Как може да се изгради система, която да върви не против природата, а да и помогне да се развие, според замисъла, вложен в нея В отговор на този въпрос той достига до напълно практична и приложима система- на структуриране на познанието, на времево разпределение, на предпоставки за успеха на образованието (които предпоставки са разгледани изключително прецизно, детаилно, практически приложимо- като се почне от система от знания и грижи за тялото, здравето, материалната среда, системата на работа, отношението на родителите, учителите и ... властите) Просто нищо не е изпуснато. Бих казала- освен едно. Сякаш сме хванали системата на Коменски и ако не всичко- поне най- важното, сме направили наобратно. И резултатът е ясен. Но не бива да губим кураж. Това явление хич не е ново под слънцето. Още преди 400 години Коменски цитира мнението на ученият Айхард Лубин, доктор по богословие и професор в Ростошкия университет: " Когато се замисля за това (за тогавашната образователна система и резултатите от нея) , признавам, че не веднаж съм идвал до мисълта, дори до убеждението, че всичко това е въведено в училище от някой зъл и завистлив гений, враг на човешкия род." Нещата отиват и още по- далеч назад във времето. Коменски често цитира Сенека, Цицерон... А сега ссме ние наред...

Ами... като начало може да се прочете книгата...

Напоследък чета книгата "Велика дидактика" на Ян Амос Коменски. Възхищението ми се примессва с тъжно недоумение: та проблемите на обществото и възпитанието на децата във всички времена са съвсем, ама съвсем едни и същи! Което навежда на мисълта- че причината е една и съща. На Коменски също му хрумва тази идея. И дава предложение- как кардинално да се реши проблема. Но светът вече близо 400 години гледа на идеята му като утопия! А никой не предлага пък нещо по- добро! Ама че работа!

Всъщност почти всички хора не харесват вампиризма и вампирите. Което не им пречи самите те да вампирстват при случай (не се правя на светица, и аз го правя). Има, разбира се, различни форми и нива. Но това не променя същността на явлението. Агресия, критика, създаване на чувство за вина, предизвикване на съжаление, самокритика- все стари и безотказни начини. И всъщност в целия ни свят всеки живее за сметка на останалите. Това, че е повсеместно за този свят не прави нещата по- приятни. И това не се случва само във видимите му части. Ако истински не ни харесва... Трябва много да мислим върху естеството на това, което познаваме като свят...

Е, не чак толкова виртуално, де! Имах предвид интернетското общуване! А и всичко, което съществува извън и независимо от моето съзнание... Добре. Да разбирам ли, че електронното общуване, или размяната на писма, не позволява вампиризъм? Защото ми се струва, че всъщност няма качествено значение каква е физичната основа ?