Багира

Който го е страх от противоречията, не ходи в ... гората (в която растат противоречията) Напоследък размишлявам: Има ли разлика между вампиризма при непосредствен контакт и вампиризма при виртуалното общуване? Някой може ли да сподели виждания по въпроса?

Защото щеше да бъде хубаво да сме го усвоили, но още не сме! И като така- ще ни изниква във всички теми! Докато ... го усвоим... Така, де. Щом сме заложили на метода проба- грешка...

Да... това е много сериозен стимул да се старае човек накъде ли не... Но наистина считам, че избавлението от лошите мисли не е в засилването и търсенето на хубави мисли. И не че не съм го правила, но точно затова се съмнявам дълбоко в трайността на резултата. Може би на първо време това помага, но после... Нещо като дълбоко порязване. Първо да спрем кръвта. Да няма опасност от инфекция. Но после е добре може би да се зашие, или залепи. Също е важно и да премахнем опасността от повторно порязване ... Във всичко, което прави човек, може и трябва да има Светлина. Но-ще има- ако има. То ест -каквото и да прави човек- ако си има Светлина- ще има Светлина и в това, което прави. И в мислите му ще има Светлина. Но нека не бъдем като царските снахи в приказката за Царкинята -жаба (Василиса Прекрасна). Не е номерът в това да сипеш вино в единия ръкав и кости- в другия и после- да замахнеш, като очаквш да стане езеро и лебеди да заплуват по него, номерът е в това - да си Василиса Прекрасна (както всички гости на царския пир се убедили...) ! Поздрави!

Не намирам никаква истина в изкълчването на мисли или текстове. Няма мисъл в изкълчването. Само че... НАИСТИНА няма... И няма смисъл да търсим истината в едната позиция на люлеенето на махало, или в другата. Истината не е в люлеенето на махала. Макар че това е доста забавно и явно го правим в доста животи вече... Из "Книга за качествата": "Различавай винаги с бдящо око скъдното познание на ума от светлите дадености на Духа, които са плодове на зряла Мъдрост. При своята мисъл следи има ли наченки на мъдрост или в нея само умът разкриля криле." На мен това ми звучи ясно и верно. И не люлее махало. Виж, изпълнението... Всеки се изправя сам за себе си пред него... Не бих казала, че резултатите са окуражителни...

Уви, желанията на хората се сбъдват... Обикновено така откриват, че не е трябвало това точно да желаят. Но е възможно и жертва на думите си да сме. Ако критичност за теб значи зорко и безкомпромисво око, което да запази възможността си да вижда добре и на много светло и на много тъмно, което да осигури безкомпромисна възможност на Ръката, която УМЕЕ да плеви, да изплеви всичко, което трябва да се изплеви- тогава ти разбираш под критичност това.... което аз разбирам под безкритичност. Не намирам за странна такава парадоксалност- тя се отнася до един свят, който в същността си е парадоксален. Но дори в един по- линеен поглед може да се видят условия за смешни и безсмислени разногласия. Признавам си, замислих се над идеята си да се надникне в някой и друг тълковен речник. И ето какво видях (не искам никого да поучавам, или да натривам нечий нос, та носовете на всички ни са достатъчно натрити, и жален е този, който дори това не е в състояне да види...): " Критика 1. Обсъждане, разглеждане, проверка на нещо. 2.Научна проверка на истина, или на вярност 3. Оценка, разбор, определяне достойнства и недостатъци 4. Неблагоприятна оценка, посочване на недостатъци , нападки, порицание (има и още, но те са тясно специализирани) - "Речник на чуждите думи в българския език" - издателство "Наука и изкуство" - 1970 г. Е...

Хубав въпрос! Важен! Ето какво чета в "Книгата на качествата"- дават я като богомилска: "Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното (това, което не е), търси да прозреш Вечното дишане на Реалното (Това, което е). 27. И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си. Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно. 28. Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално. И така, емоциите към вечните, или към променливите (нереалните) неща следва да причислим? Тях ли да дирим в сърцето? Ще ни изведат ли те към познанието за себе си? Или под тях да открием нещо друго? (то би трябвало да е познание за нещо, замислено за по- дълго време, отколкото ако бъде причислено към променливите. Пък и какво да им познаваме на променливите неща, те си се променят...)

Ми тогава с какво себепрецценката ни помага срещу бесове? Като е все същата ръка?

Ами амбивалентността не ми изглежда нещо лошо. Действителността е доста повече, от това, което можем да "хванем" в една преценка. Затова- или е добре да не се заковаваме в една преценка, а да сме готови за "добавки" , или да и позволим да бъде многопланова, многомерна, развиваща се. Може ли това да бъде безпринципност? И да, и не. Принципност ли е да считаме, че електронът се държи само и единствено като частица? Или пък- само и единствено като вълна?

Хубаво питаш. Защото точно така правим. И кътаме, и не един, и не малък бяс. И разбира се- идентифицираме се с него, затова и не ни се разделя с него. Въпросите са: 1. как да успеем все пак да го видим; 2. Как се прогонват бесове? Ще ми се да попитам: Какво става, когато заклеймим един бяс? Какво става, когато изработим програма за ликвидацията му, стъпка по стъпка? Освобождаваме ли се от него?

Това е.

Една героиня на Сергей Лукяненко (автор на поредицата "....патрул" - в много критична ситуация пита своя любим: "Не е ли любовта могъща сила?!?" . А теговият отговор е "Льбовта е сила, когато е в теб. Ако ти си в любовта- не е сила, а стихия". съгласна съм с него.

Не съм особено внимателна, но като че ли не съм видяла до тук такова определение- "сатанинско". Ако го има- моля за извинение за невнимателността си. Ако наистина го няма, тогава се срещаме с едно любопитно явление: вменяваме на събеседниците си мнения, които те не са изказвали, а след това разгромяваме посоченият от самите нас и вменен на другите аргумент. А това ми харесва! Звучи ми прозорливо, елегантно и точно! Всъщност, когато човек открие възможностите на безкритичното опознаване и самоопознаване, открива, че има възможност за много повече научаване! И възможност за освобождаване, за прекрачване, за да не изпадне в безкрайно самосъзерцание, както, може би, Венцислав предупреждава, че може да се случи. В края на краищата, може да е време да поотворим някой и друг тълковен речник. Защото думите...

Прекрасно е, стига да си жив... в достатъчна степен. Станимир, напълно съм съгласна, че за качествено себепознание (в един малък отрязък от време, или в една ограничена област- може да се разгледа и като себепреценка) ни липсва наблюдателност, но ми се струва, че това не е току- така. Струва ми се, че за това има дълбока причина. и тя е свързана с достатъчното условие. А Висоцки предлага начин за виждане на приятел. Несъмнено методът работи и за себевариант "Если друг оказался вдруг и не друг, и не враг, а так, если сразу не разбереш, плох он илихорош, парня в горы тяни, рискни, не бросай одного, его пусть он в связки в одной, с тобой, там поймеш кто такой" Тъкмо и сезонът е подходящ...

Е, идеята за приключването беше моя. Може да имам по- голяма потребност от приключване , която се разплисква в най- различни посоки. "Рецензията" на Силвия може да означава, че при това е добре да внимавам да не опръсквам другите със своите си потребности! Съжалявам за "опръскването"! Но имах предвид следното: Ако развоят на една тема е балансиран- значи е поставена добре. Или дискутиращите по нея са достатъчно балансирани. Но ако не е особено балансиран (което констатирах, и което ме навенде на мисълта, че посоката не е тази), а същите дискутиращи в други теми постигат по- осезаем баланс, нещо в постановката на темата е подозрително. Обаче пък и от такива експерименти има нужда. Как ще разберем коя постановка е тази, и коя не е... Ето, ще се види: Ако негативните тенденции спрат и в темата се появат и доказателства за това, колко и кога е ценна себепреценката, ако започне да се вижда как тя може да подпомогне търсещия духовна светлина, всичко ще бъде наред. . Може и изобщо да не спрат негативните тенденции. От което пак ще има полза. При себепознаването научаваш всичко, не само положителни неща. Тъкмо ще се убедим и кое е достатъчното условие за успешно себепознаване...

Задължително! Защото в пустинята доста бели кости разказват за тези, които не преценяват предварително добре...

Не е лесно с пътеките и светлината... Понякога има светлина, но тя изгаря... Може така да се случва в пустините. Така се случило и със Семела, смъртната майка на Дионис. Може би не само пътеката трябва да бъде подходяща, а и пътикът...

Изглежда има пътеки, по които светлината се редува с тъмнината. И са неотделими. Ако не ни харесва, може би ще трябва да търсим други пътеки. Ако ни харесва- ще си ги редуваме- малко светлина, малко тъмнина...

А, това дали не значи, че това, което търсим толкова неуморно се намира отвъд всички думи и знаци?

Ах, ако знаехме какво да искаме! И най- идеалният ни идеал няма да е ТОВА! Все ще е това, което НИЕ искаме! А ние ... не се ли наискахме... малко ли ни е... Защо питам ... Щом не ни е достатъчно- значи- малко е. Още опит е необходим. Ау-у-у! (жалко, не беше пантерски възглас, но пък съответства на усещането )

Ами, като продължим още малко хипотезата, можем да видим, че нашия "еталон" не ни е много необходим, но ако не го приемем, разберем, използваме, колкото е възможно, но с ясната мисъл да го оставим, няма как да стигнем до другия "еталон". А ако познаем изначалния еталон, сигурно ще узнаем и за Създателя му... Но може да е по- важно Той да ни познае. Че сме готови да си припомним изначалния "еталон" И все пак - това е хихотеза. Нека всеки да види може ли тя да му бъде полезна, работи ли.

Какъв по- добър пример за това- до къде могат да ни докарат преценките, от развитието на тази тема! Нека да се замисли, който може! Да, полезно е развитието и, а най- полезен- финалът! Но не формално, а наистина!

Хъм-м-м... Светът е единен в изявите си. Каквото е на едно място, което можем да видим- това е на всички други места. Не си прави илюзии ... Може да е проблем на виждането ни, но то пък произхожда отсъстоянието ни...

Че сме сбъркали пътя- сбъркали сме го. Сега въпросът е как да намерин Другия път. Струва ми се, че като за всеки път- трябва да се подготвим. Особеното на Онзи Път е, може би, че подготовката и вървенето често стават едновременно. Ако решим първо да се подготвим, а после да вървим, така може и да не тръгнем. Обаче аз виждам нещата леко обърнати. Вярата в себе си наистина в един момент няма да ни е нужна (щото в кое себе вярваме, в това, дето е избрало този точно сбъркан път...) . Но дотогава без нея пък хич няма да можем да вървим.

Ето една хипотеза, по отношение на еталона, особеностите му, заблудите, свързани с него: 1. "Еталон" съществува. Може и други имена да му дадем. Матрица. Програма. Няма значение. 2. Збравили сме го. Или искаме да пробваме друг. 3. В момента сме точно това, което сме си измислили. И си мислим, че сме измислили нещо друго. Но измисляме все подобия. Непълни. Динамични. Може и да не ни харесват. Тогава разбираме, че не сме измислили нещо хубаво. Може и да ни харесват. Тогава още не сме разбрали какво сме си измислили. 4. В процеса на себепознанието започваме да се досещаме за двата еталона. И да се пробужда копнежа по онзи, изначалния. И един ден изживяваме: "Да бъде..."