Багира

Ето, проясняват се нещата! Вальо вече е постигнал себепознанието за себе си. Блазе му! Току -що изгълтах една дебела книга. Няма да запомня много от нея, но ето едно подходящо изречение от нея (не е в противоречие с истината на Вальо) : " Трябва да откриеш истината за себе си. Не е достатъчно да я знаеш" Бих добавила- каквато и да е. Даже и да иска три мозъчни гънки за проумяване. А защо ни е? Може би за да не спираме до нея?

Ха, много добре познато усещане! Но има, има други врати...

Мона, много ми хареса последния ти постинг! Напълно съм солидарна с него! Честно казано, вегетарианството няма нужда от защита. Предимствата му са явни, стига човек да иска да ги види. Някой- като не иска- не може да му се покажат, защото не иска да гледа. Както казва Станимир- с времето може и да разбере. . Само че като всички човешки дейности вегетарианството има и слаби страни. За тях трябва да се мисли и действа. За повечето от тях тук е говорено. Важен е балансът. Вегетарианците трябва да внимават с набавянето на белтъчини, наистина. И да не прекаляват нито със суровоядство, нито с липсата на сурови храни. И най- добре- някак да се доберат до "вътрешния си глас", а да не летят по разнообразни книжки и рецепти. Но нещата, за съжаление, са взаимно свързани... Добирането до "втрешния глас" определено може да се спъне от неправилното хранене...

Ама какъв конспект ни е приготвила Донка! Помалко, помалко... Преди време на една среща с деца на около 8-9 г. Ученичката на Сатиананда- свами Сарасвати им каза нещо от вида: " Задавайте си всеки ден въпросите: "Кой съм? Откъде идвам? Накъде отивам?" . Интересното е, че тя нямаше колебания- тези деца малки ли са за тези въпроси. Освен това и те не считаха, че тези въпроси не са за тях. Даже се опитваха да отговарят. Което ще да означава, че желанието на човека да знае отговорите им може да се счита за изначално. Също- че е възможно в течение на живота си да им дава все различни отговори. Което не значи, че няма смисъл да си ги задава, а точно обратното. Че наистина трябва да ги задава, и то достатъчно често. ( но не да прави само това, де! ) Също ще да значи, че за търсенето на отговорите не е задължително условие наличието на знания по психология и др. Те, като всички човешки знания, могат да помагат, стига човек да не се вкопчи в тяхната абсолютност, а да успее да прескочи отвъд тях. Могат и да пречат- ако не успее да направи това.

Може и пак да попадаме в капаните на дефинициите. Но Диана дава идея, която много ми допада. Да става дума не за мнение, а за споделен опит. Пък на когото каквото е полезно! И така, моят опит съвпада с този на Диана. Себепреценка за мен също е нещо съвсем различно от себепознание. И съвсем пречещо на себепознанието. Не е невъзможно да съвпадат някои резултати от себепреценката и себепознанието, но това не ги прави, за мен, еднакви. Често деца на "строги" , или деспотични родители, се себепреценяват през призмата на родителите си (или изобщо- възпитателите си). И се себеспъват в развитието си. Себепознанието е много по- дълбок процес, който далеч надхвърля наблюдението, анализа, дори и интуитивните прозрения. В себепознанието се включват още много, много неща. И себепознанието няма начин да спъне човека. Каквото и да научи за себе си. Напротив, то е задължително условие за вървене на ученика по Пътя. Има и някои допълнителни условия за успешно себепознание. Можем ли, обаче, без себепреценка? Ето как ми изглеждат нещата- ако сме поели по пътя на себепознанието- все по- малко имаме нужда от себепреценка. Ако не сме- само себепреценката ни остава. С всичките и пасиви.

Здравейте и от мен! Трудно може да се добави нещо към казаното до тук. Май само ще се присъединя: 1. Наистина психичната нагласа на майката е решаващ фактор за запазването на кърмата. Ако можете- всичко, което се опитва да Ви отклони от идеята да кърмите детето си, го отстранете- отношение, мисъл, мнение, уви, и домашна работа, по възможност и т.н. Откърмих двете си деца с помощта на билка, която изобщо не е известна като лактогонна, но е известна като действаща на нервната система.- маточина. Три пъти на ден, половин час преди ядене- по една чаша (250 g) чай от запарена маточина. Било важно да се бере преди цъфтежа. Ама ако няма друга- от аптеката- пък когато е брана. Ако имате проблеми с ранички, или с бучки- обадете ми се, ще Ви кажа как маточината ще ви спаси и от бучкиге. 2. Важно е да се цедите след всяко кърмене. Даже и да Ви казват друго- при намалена кърма това наистина е много важно. Изглежда кърмата не е едно количество, което се изсуква от детето, има връзка между "консумацията" и "производството" и (не е в обратната посока!) . Изцедената кърма си я добавяте към някое вечерно хранене. 3. Майката кърмачка не е здравословно да робува на детското кантарче. И пробните кърмения никак не са меродавни. Така просто може да се изпадне в паника. Ако Ви интересува, ще ви кажа как да следите нормалното наддаване на детето без да изпадате в стрес. 4. Хранете се пълноценно, с достатъчно богати на витамини храни. Но не прекалявайте с храненето, с цел да имате кърма. Като не се внимава с психическата настройка на майката, тя хем трупва килограми, хем кърмата и намалява. Възможно е някоя от изброените до тук билки да се окаже особено подходяща за Вас. Доверете и се. 5. Радвайте се на детето си, когато го кърмите, това е вълшебно време за вас! 6. Според мен и на часовника много не бива да се робува. Ненасилваното дете с не много усилия от страна на майката само си подбира оптимален режим на хранене и почивка- просто трябва малко наблюдателност и търпение. Някои деца са бавнички, имат нужда от повечко време за кърмене. Отклонения от часовете за хранене от са напълно в реда на нещата, стига да не са правило. По- важно е спокойствието на детето и на майката. Пожелавам Ви търпение и кураж! Имате подкрепата на всички ни, защото е много хубаво детето да е кърмено!

Ами да! Наистина ми изглежда много важно да се прави разлика между двете! Себепознанието е от изключителна важност! Иначе не би го имало като изискване към учениците на мистерийните школи още от най древни времена! А ако беше едно също- все някъде щяха да кажат и : "Човече, прецени себе си! " Има го и този проблем: Ако приемем, че себепреценката е личностна изява, то в степента, в която " аз се смалявам", а "Другият расте" ще вървим от себепреценка към себепознание. Обаче себепознанието е и предпоставка това да се случи. Което не е страшно, защото линейността на събитията не ми се вижда задължителна за този вид явления. Но ако не ни интересува процесът- "аз да се смалявам, Другият да расте" - не зная ... Оставаме в плен на себепреценката... Всъщност не можем без себепреценка. Постоянно си правим такава, и възпитателната ни система направо ни го набива от най- крехка възраст. А към себепознание е естествено да имаме вътрешен стремеж. Само че ако смесваме постоянно себепреценката със себепознанието, много си патим. И ставаме играчка на агресивността на другите, даваме им възможност да ни манипулират както си щат.

Ако е - ще трябва да приемем, че и тя си има друг полюс. И тогава...

Според мен- основателно. Този е от страшните страхове. Но е от лечимите... А, като се замислиш, ще се сетиш, че и с другите е така. В този свят няма как да е иначе. Даже ми изглежда, че направо целият свят е вуждаещ се. Ако не е така с всички, тъй като и с мен е така, значи поне сме двама!

Ники, възможно е тук да маркираш твои собствени акценти върху двете учения, може би страни, които са съществени за теб в момента. Не ми изглеждат много общи. Според мен- първо трябва да си изясним- има ли страх от себе си, или няма. Ако няма- няма какво да правим повече. Решили сме проблема. Освен това е възможно едни да имат страх от себе си, а други да нямат. Също може да има и такива, които да считат, че нямат страх, но всъщност да имат ... Ако има страх- да видим какво да го правим. Но тогава мисля, че ще ни потрябва и отхвърлянето и приемането. Само трябва да внимаваме какво точно да приемем и какво- да отхвърлим!

Напълно съм съгласна! Не ми звучи периферно, а само като една част от истината. В един момент разбираме, че към нея трябва да има и още части... Нали няма да спираме само до тук?

Нека да предположим, че във форума надничат хора, които знаят, че приоритет трябва да има Любовта. Но съм напълно съгласна с Кристиян (и с Венцислав, на който му е чак неприятно, че трябва да се съгласи с него! ) и също Тогава какво правим?

Дали доброто и красивото, успехът и щастието - са от различен порядък (вид, качество, естество, измерение), както и злото, грозното, нещастието? Можем ли реално да ги разделим, да ги отделим едно от друго? Дали Божествената искра е от същия порядък? Ако позитивното отношение към нещата е необходимо условие за постигане на духовного, кое е достатъчното?

Уви, точно така е! По едно време даже се чудех, каква ще да е дълбоката причина да ни заливат такива вълни на изобилие на кучета. Заподозрях, че природата някак се опитва да ни подскаже за именно този дефицит... Изглежда съблазнително да е така, но не е. Напълно съм съгласна с Венцислав! И е много хлъзгаво да решим, че от творенията можем да вървим към Твореца. Безбройни са Божиите творения и прояви. Ако вървим към всяко от тях поотделно, ще ни трябва безкрайно време... Ако искаме да вървим към всичките- ще ни трябват безброй посоки и безброй крака... Но ако имаме връзка с Едното, без усилие и без да ни е необходимо време, ще обичаме, и то с любовни, а не с разрушителни последствия, всяко едно от творенията. Не е лошо. Като начало. Обаче помисли и върху това: "Търсете изпървом Царството Божие! Всичко останало ще ви се придаде!" или, в съвременен вариант, например, в онлайн библия, Евангелие на Матей: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави". Първо си е първо. Опитите да се търси друго нещо като първо, довеждат обикновено до това, че до друго така и не се стига.

В изумителните си книги Лобсанг Рампа (тибетски лама?) - например- в "Третото око", разказва за това, как виждането на аурата помага на лечителя да открива проблемите на пациента. Аурата изглежда е наистина нещо като светлинна дреха, но за разлика от дрехата не може да се прекроява и украсява. Тя точно съответства на състоянието на човека- здравословно, душевно и др. Лобсанг Рампа разказва, как по указание на Далай лама специално присъства на преговори с китайски делегации, за да подпомага разбирането на истинските намерения на преговарящите. Което означава, че какъвто е човекът, в точно съответствие с него е и аурата. Няма как да бъде по- светла част от него, защото е толкова светла, колкото е светъл човекъг. Само е от друго естество.

Вальо, нали не съм конкретизирала коя маса да разглеждаме! В виждам красотата и богатсвото на физиката (вероятно и ти също, де! ) и в това- изводите им са правят на конкретна и ограничена основа, но имат неподозирано широк обхват извън конкретиката на първоначалната основа! Разбира се, това често може да доведе човек и до погрешни изводи, но затова - да сме бдителни! Сетих се за Светлината: Ето едни думи, след които е хубаво просто да помълчим и да ги оставим да потънат в нас, да се разгърнат в нас, да преминат отвъд ограничението на думите. Знаем ги всички, но все ги "забравяме"... Йаян, първо послание: "И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. " .......... Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и до сега е в тъмнината. Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън. А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. "

E, не са линейни нещата! Имаме нужда и от думи, понякога- дори само от една, но точната! Понякога- от поток от думи, а понякога- от тишина. Важното е да разберем от какво имаме нужда, да го потърсим, да си го дадем. Всъщност, нищо от този свят не е това, от което имаме нужда. Затова и така неистово и безуспешно го търсим. Но всичко в него може да ни послужи, за да намерим това, от което имаме всъщност нужда. Разбира се, може и да ни попречи... Ами, да си учим уроците... И с думи, и без...

Ами то... Като няма човек какво да каже- и с малко думи, и с много- се тая, няма си какво да каже и това е! И за съжалениеположението не се променя с количествени показатели! Нито в плюс, нито в минус... Хубаво е, когато съумяваме да откриваме мъдрост и в много думи, и в малко. А най- вече- покрай тях... И дори ... въпреки тях!

Ха! Ако искаме да получим енергия, ще трябва да трансформираме инертността си! Страхотно, не се бях сещала, че и така може да се погледне на въпроса с необходимите промени в човека, за да се превърне в Светлина! Повече трансформирана инертност- повече енергия!

Почти е така. В смисъл- наистина всичко от което се нуждаем е любов. Само че ако попитаме повечето хора, които имат досег до децата, в един глас ще кажат: "Много ги обичаме! Правим всичко за тях!" (и в редица случаи това наистина е така!) А резултатът от всички тези усилия е една толкова голяма празнота! Защо? А, и действието върху едно тяло никога не е еднопосчно. Получаването на любов изисква и някакво даване...

Може. Но отлично знаеш, че ефектът ще бъде точно толкова заблуждаващ . Докато човек има тежнение към очила... Напълно съм съгласна! Затова считам, че проблемът с превръщането в Светлина е ключов в живота на човека и е проява на истинското чувство за отговорност към другите, към себе си и към света.

Напълно съм съгласна с всичко казано до тук! Само бих добавила, че всъщност можем да се поучим от грешка в степента, в която се освобождаваме от чувството си за вина. Изкглежда изкусително да си мислим, че чувството за вина е необходима предпоставка за преодоляване на една грешка. Но аз поне открих за себе си, че това изобщо не е така. Чувството за вина пречи в много голяма степен. Но волевото усилие е доста безпомощно да се справи с такава задача. Може да опитва човек, но...

Това е твърдение, а не факт. Може да е верно, може да не е. По принцип звучи хубаво и се харесва много повече от разни тъмни в по- малка, или по- голяма степен твърдения. Но ако не е верно, ни подхлъзва много хубаво и ни отнася в тъмни гори тилилейски. Но ако там ни харесва, положението е неспасяемо. Там ще си седим. Би било верно, ако човекът не беше това, което е сега. А когато е това, което е сега- това си остава много удобно, но не ползотворно (уви, съвсем заблуждаващо) твърдение. Ще да означава, че няма на какво да се учим. Научени сме. Вече сме светлина. И ако резултатите не са достатъчно светли- гледащите са криви! И в този ред на разсъждения се сещам за магьосника от Оз. Като не са достатъчно изумрудени нещата- всички да ходят със зелени очила! И да нямат право да ги свалят! Ка щяло да не е изумрудено!!! Да... Тази техника за "справяне" с проблемите не е от вчера...

Ми хубаво, де! Все от някъде трябва да се почне!

Виждам, познавам и разбирам онзи страх, дълбинен, всепоглъщащ, парализиращ, който обхваща доста хора само при мисълта за онова изумително бездействие, за което говори Лао Дзъ, и много други, което е извор на много повече и много по- различно действие от това, което познаваме в триизмерното си затворническо битие! Е, страшничко е! От тази гледна точка. Някой кара ли те да приемаш каквато и да е философия? Не я приемай! А и какво значение има, че едни перконаумовци приказват нещо си? Ако е глупаво- техен проблем си е! Силве, защо те вълнуват някакви глупости? Предлагам в една тема да обсъждаме правилността на аргументите, а не да използваме за аргумент едно доста произволно етикетиране. Толкова ли е трудно? Ето, опровергай някоя моя мисъл, теза, идея. Аргументирано. За да имаме и двете полза, и другите, които четат във форума. Обаче опровергавай моя теза, а не своята представа за нея!