Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Багира

Участници
  • Общо Съдържание

    1052
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Багира

  1. А, стикерите ... и стари, и нови, и сложени, и махнати ... Марк 10:18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог Що не ни харесва да я четем тая дебела книга...
  2. Това не е вярно (червеното). Уцелваме и точно тези моменти (колкото и редки да са при някои хора и „ежедневие“ за други) определят еволюцията ни и са от значение. Когато се опитваме да постъпваме правилно, може и да не успяваме напълно, особено ако говорим за абсолютна правилност, но така ние се учим и се приближаваме все повече и повече до това, което желаем. Важното е от гледна точка на моментните ни възможност да се опитваме да постъпваме според най-доброто от себе си, а възможностите ни постепенно се разширяват. В дългосрочен план това може да бъде проследено. Изключенията какво правят с правилата? Потвърждават ли ги, или ги отхвърлят? Гледам света около себе си. И се сещам за финалната сцена на филма "Покаяние"- една изумителна старица със сбръчкано лице, но с поглед на човек, живеещ извън времето пита:"Това ли е пътят към храма?" -иска да се ориентира. Езин човек и отговаря:"Не" А тя пита с недоумение: "За какво има пътища, които не водят към храма?" Това е един изумителен, потресаващ въпрос. И сцената е потресаваща и отеква в мен през всичките години, след като я видях. Едно възможно тълкуване е- не бива да има такива пътища. Те са безсмислени. Щом не водят до храма, не ни трябват. Нямаме работа на тях. Ще изчезнат. За мен картината на света ми казва: "Това не е пътя към Храма" И аз нямам работа на него. В една дебела книга пише:"Аз съм Пътят, и Истината и Животът..." Надявам се това да е ... Но не е изключено думите на старицата да се разберат и по друг начин: "Не може да има пътища, които не водят до храма. Все някога ще се окаже, че дори и на този път все пак има храм. Просто не го знаем." Тук има два проблем. Единият е чисто мой (в смисъл- това със сигурност не е моят път) а другият. че по този път пътят може да изчезне преди да сме стигнали храма. Трудно е да попитаме атлантите какво мислят по въпроса ... Но бих била любопитна.
  3. Какво се случва с един такъв "престъпник"? Той се среща с коригиращата и балансираща реакция на обществото. Ако сега увеличим мащабите на този чудесен образ, ще получим картината на нашия свят: един свят, в който човечеството непрекъснато се натъкваме на коригираща реакция- закона за кармата. Ще рече- нещо все не уцелваме "честното" поведение. Възниква въпросът:"Защо?" какво не разбираме? Какво не правим както трябва? Няма човек, който да не е е убеден, че дава най- доброто от себе си и прави най-правилното! Тогава? Единственото обяснение, колкото и неприятно да ни е, е че не сме в състояние да разберем какво да правим. А и не можем да го направим принципно. С този инструмент- с тази личност- толкоз. В учението на Христос липсва идеята за постигане на Божествената синовност след хиляди, милиони години. И тази идея липсва дори в гностичните евангелия, избягнали опитите за фалшифициране и редактиране. Значи- тази идея изобщо не я е имало в това учение. Ако то значи нещо за нас, ако е стойностно, животополагащо, ще трябва да се замислим върху това обстоятелство. Дори от библейските текстове може да се види, че идеята за прераждането също не е била непозната. Но не е била важна. За тези, които желаят да последват Иисус Христос, прераждането не е начин да направят това. Ах, Станимир, чудесен образ си избрал... Но хайде да видим какъв извод може да бъде направен ... Нима всичко съществуващо не ни крещи как точно я изпитваме тази любов?!? Най- малкото- не чуваме ли гласа на Рила? В заключение: По духовния път ние самите, в този вид, сме си основната трудност...
  4. Хъм ... Трудности... Дране ... анестезия ... Я каква хубавина прочетох: " Да живееш Пътя не е нито лесно, нито трудно". Като се замисля- точно така ще да е. Само че трябва да отидеш при "царя" нито гол, нито облечен; нито пеша, нито на кон (респективно- автомобил ...) ; без подарък, но не с празни ръце ...
  5. Духовното знание не би трябвало да е на ниво интелект. Някои наричат това духовно знание Гносис. Но то е много повече от това, което разбираме като знание. Тъй като е духовно. А ние не сме.
  6. От друга страна- не е тривиално това, което пита Никола. Ако погледнем не от гледна точка поставяне на етикети, а от гледна точка- степен на свързаност, ангажираност ... Матей 22:14 Защото мнозина са звани, а малцина избрани. Да не забравяме и притчата за богатия младеж. Може да надникнем и при богомилите. Според Уикипедията при тях имало три "категории" - съвършени, вярващи и слушатели. Подобно нещо има и при катарите и албигойците. Не вярвам да са гледали на тях като на степени, рангове, санове. А именно като степен на свързаност и отговорност. Светът никога не ги е приемал и бездруго. А когато човек приеме пътя на вътрешната борба ... задачите му са на предела на силите му. Където и да е този предел ...
  7. Валентине, тази част от човека, която прави пробива, не е ли неговата индивидуалност все пак? Или как я наричаш? Считам, че тази част, която може да направи пробива, е индивидуалността, която може да бъде дом на Духа. Един чист храм. Но нека не забравяме, че това не е реконструиран храм. Това е един нов храм. Може да бъде изграден тук, ако смъртната индивидуалност му се отдаде. С това ще се промени и безсмъртната индивидуалност. Инак, смъртната индивидуалност би изгоряла от досега с това, което е зад ограниченията на толкова красивия ни и привичен свят. Дали е станал пробивът, или не ... Ами ... Тихо ли е?
  8. Нещата наистина са много сходни при различните, уж, школи. Ще кажа каква е разликата: има гробища за православни, за католици, за евреи, за мюсулмани и т.н. Разликата е огромна. И ... разликата е никаква. Гробища. И всяка група от "търсещи" може да си извоюва такава разлика- да се сдобие със съвсем отделно, самостоятелно, но - гробище. Там, на това гробище, всички са равни- и симпатизантите, и последователите и учениците. Равни са и тези, които четат беседи (Библия, Тора, Коран, Упанишади и т.н.) и тези, които могат добре да ги цитират, и тези, които четат беседи отвреме- навреме. Виж, ако са Ученици, няма да са в гробищата. Да си припомним: Лука 9:60 "Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство." Като че класификацията е друга, не и симпатизанти, последователи и ученици. А - мъртви и такива, които не са. Но тези, които не са, имат за задача да разгласяват Божието Царство.
  9. Физическото безсмъртие би било по-скоро един капан, зацикляне...? Аз мисля, че за изчистване на кармата е необходимо разнообразие. Да, и аз считам, че напъните за удължаване на физическия животи, или, още по- лошо, постигане на физическо безсмъртие, са един капан, зацикляне. Малко гротескно, но доста правдиво е описана една такава беда от Джонатан Суифт в "Приключенията на Гъливер". В Държавата- диск отвреме- навреме се раждат такива, осъдени на безсмъртие, деца. Техните семейства са искрено опечалени. А битието им е жалко и ужасно. Прилича на присъда, не на живот. В света на дуалността, на илюзията, безсмъртието е една трагедия, а смъртта- необходимост. Безсмъртието тук се постига единствено за сметка на някой/нещо друго. Дори животът така протича. Винаги за сметка на нещо друго. При положение, че сме перманентно грешащи, утешително е, че отвреме - навреме има паузи и нови шансове. Да, наричаме прехода към тях смърт и не ни харесва, но от това той не е по- малко необходим. А ако не ни харесва, просто трябва да потърсим друго състояние. В това състояние смъртта е задължителна. И кармата. И прераждането. Ако не ги искаме. търсим друго състояние.С друго тяло. В това тяло, изградено от елементите на този свят, смъртта и прераждането са неизбежни. Но наистина, ако на някого това се харесва, защо му е да излиза ...
  10. Не бих могла да отговоря от името на теорията (а и тя се среща в доста вариации), но едно възможно обяснение, например, може да бъде следното: В момента човечеството се намира в края на период, който ще бъде ознаменуван със сериозен качествен скок. Наближава жътвен период. При жътва стръковете се прерязват. Така, както при неблагоприятни условия дърветата в една гора възстановяват равновесието с повече семена и повече млади издънки, така и човечеството като цяло се подготвя за жътвата. Тя е неблагоприятен период за тези, които не са готови за нея и съвсем благоприятен- за тези, които са готови. И темповете на живот на човечеството сякаш се ускоряват. Като че да се даде максимална възможност за узряване, на който може, така, по- бързичко да узрее.Остава малко време за зреене. Та въпросът е, светът ще ни остави ли да се натанцуваме. С колко време разполагаме.
  11. Да ... Кришна също съветва Арджуна да изпълни своя дълг докрай. За съжаление може доста да се спекулира на тема тълкуване на понятието дълг. И като се освободим, във вечно блаженство ли ще се затъркаляме? Ето така човек от своята си камбанария определя въпросите си, според отговорите, които сам може да даде. То, обаче, може да се окаже, че има съвсем други въпроси. Та работата няма край. И приказките на Шехерзада се точат, точат, докогато разказвачката реши, че трябва да продължат. И ние така- като Шехерзада- все си намираме- я недовършена, я нова работа, да продължи още малко захласа ни ... Възможно е нещичко от нас да знае, че извън този захлас има още повече работа ... Я да си седим тук! Хем изглеждаме достатъчно заети, хем всъщност не сме чак толкова много ...
  12. На Рила се случва това, което се случва навсякъде другаде. Ако ни харесва ... Значи малко ни е. Ако не ни харесва ... Време е да се замислим. Но може и да е вече малко късно. Дано не е .
  13. Прилича на преценка. Но ... от каква позиция го правиш? Интересно е формулирана темата. "Карма, прераждане, ... Изход?!?" Интересното е, че една част от хората изобщо не считат, че има такова нещо, като карма. Не считат, че има и прераждане. А от тези, които считат, че има прераждане, една значителна част пък не считат, че това е нещо, от което трябва да се излиза. Ако сме от тези, които считат, че прераждането е много хубаво нещо и потвърждава безсмъртната същност на човешкото същество, няма какво да обсъждаме, тъй като няма от какво да излизаме. Остава като възможност да считаме, че има карма, тя е свързана по някакъв начин с прераждането, но че трябва да се измъкнем и от двете. Как? не е тема за разговорки във форум. Но е сигурно, че има път. Наистина, както сочи vаlentinus, на запад, най- малкото, напускането на сансара е цел на всички мистерийни школи. Но на изток не е по- различно, разбира се. дори и самите термини, които използваме, си идват от изток. Значи и там са наясно с проблема. Бих казала даже, доста по- наясно. Хубаво ги реди Дийпак чопра. Но изглежда човек сам не може: нито да изкупи кармата си (пътем си създава нова ...), нито да я преобразува (по същата причина, просто не е във връзка с целостта и все нещо ще му убегне, все ще се изхитри да завърже нов кармичен възел, и посл-е пак да го чисти, а после- пак, а след това- пак ... ) Да излезе от кармата? Сам? Та тя си е негово дило! Такова излизане си напомня за барон Мюнхаузен и излизането му от блатото! Сещам се за: "Аз съм Пътят и Истината и Животът" и "Никой не дохожда при Отца ми, освен чрез мен". Но това са много привични думи, които извън пряко, дълбоко и истинско приложение нямат никакъв смисъл.
  14. Гледната точка към смъртта като към смяна на дрехите е добра. Но това не е отговор на въпроса "Защо се раждаме и умираме". Възможно е да не можем да дадем задоволителен отговор. Но когато първият човек получил правото да живее и твори в едемската градина, бил предупреден, че хапне ли от дървото за познаване на доброто и злото- бездруго ще умре. Той хапнал, както се твърди в Книгата на книгите. Следователно, или създателят му лъже, и тогава цялата останала част на тази книга е лъжовна, или Той не лъже, но ние не сме живи. Независимо от това, дали се раждаме, или умираме, или сме някъде по пътя между двете.
  15. Това са изключително важни и парливи въпроси. Ще се присъединя към тях, но и ще продължа и малко по- нататък: 1. Да, трагедията на природата ни е факт. Да, природата вика за помощ. Готови ли сме да потърсим отговор на въпроса : "Защо и как я докарваме до там?" 2. Боли ли ни достатъчно за нея? Нейната болка само нейна ли е? 3. Че ще се отръска доста лесно от досадните си тормозители Природата е ясно. Че не веднаж го е правела- и това е ясно. Търсим ли отговор за въпроса "Защо?" 4. Трагедията на опоганената ни природа и залезът на храмовете ни- от Бога дадени и съградените от нас, за какво ни говори? 5. Подозираме ли, че всъщност можем и петиции да правим, и закони да внасяме, и живи вериги, и бригади за почистване, и гладни стачки да правим, дори и революции, може би, да вдигаме, но с това няма да залюлеем дори, камо ли да съборим устоите на това зло, чието безобразно лице ни гледа от купищата боклуци, които ни заливат отвсякъде?
  16. Наистина не е лесно да се каже какви са последствията от гоненията на богомилите за българите. Това, което е ясно, е да се живее в България не е лесно. Не се оплаквам, но е изумително по- различно и странно, отколкото където и да е другаде. Всъщност винаги може да се посочи някаква причина за която и да е беда. След като се е случила. Я това е причината, я не е, но е важно да се посочи... Но едва ли някой от четящите тук има съмнение относно това, че съдбата, която жънем сега, сме си я посяли сам самички преди. Така че и разплатата за богомилите няма кой друг да я плати, освен народът, който я е изпросил.
  17. За мен е ясно, че съвременният човек не слуша сърцето си. Разумът му няма връзка със съцето му. Дори не сме наясно от какво трябва да е чисто сърцето, какво го замърсява. Можем да си твърдим колкото си искаме, че има връзка, но животът ни и изтичащото време на планетата ни друго говорят. Струва ми се, че проблемът с индивидуалността не стои точно така. От една страна наистина пътят на всеки търсещ е строгоиндивидуален и няма кой да го измине вместо него. От друга страна точно индивидуалността е оковава човешкото същество за колелото на раждането и смъртта. И колкото повече развиваме индивидуалността, толкова по- тежки стават оковите ни. В Библията не виждам указание за развиване на индивидуалността. Напротив, чета: Матей 16:25 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери и още:Йоан 12:25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
  18. Какво са направили богомилите дори не можем да видим. Това, което виждаме, е дамгата на едно страшно престъпление- преследването и унищожаването на богомилите. Върху хората, живяли по българските земи се е изляла една благословена възможност. Някои са я използвали, разбрали са и са последвали своето призвание. Други не сме. Когато една група търсещи намери Пътя и го измине, това дава мощен тласък и на останалата част от човечеството. Но то не разбира много накъде е този тласък. Това са предпоставки, които ние и до ден днешен се помайваме да използваме. Звездочели са тези които вървят по Пътя. Другите са по- скоро дебелочели. Но казват, че някои от "звездочелите" помагат и изчакват пробуждането на останалите...
  19. Да, интересно е да се говори за гностицизма. Определено има какво да прозвучи и да бъде чуто. И не в рамка от 5 века. Гносисът е вечен. Обаче тук не е тема за Гносиса. Имаше такава, но и се случи нещо. Науката изследва видимия свят. Като разгледаме дори само повърхностно, текстово, евангелията- ортодоксалните и гностичните, можем лесно може да се проследи линията на изкривяване. Всъщност проблемът с това какво е Исус и какво не е, идва оттам, че това, за което го обявава църквата всъщност не е действително. От гностична гледна точка няма проблем. Но гностичната гледна точка не е желана.
  20. А кое те кара да мислиш, че точно това евангелие не е спекулативно и че е неглижирано от цензура и фалшификации? И за какъв гностицизъм говорим? Не ми се спори. Считай, че точно това евангелие е спекулативно и т.н. Щом това търсиш, това и ще намериш. Аз защо да ти преча? Всъщност сама би могла да направиш достатъчно добър анализ. Стига да искаш. Нещата са доста ясни за едно непредубедено око. Дори от научна, не от духовна гледна точка. За какъв гностицизъм? Това евангелие е намерено в библиотеката в Наг Хамади през 1945 г. Цялата литература в библиотеката е определена (не от мен) като гностична. За този гностицизъм говоря.
  21. Ама ... репликата ми не се отнася до Златния, а до цитата, който той привежда. Прокрустов. Ти не виждаш ли, че е така? Всъщност е много важно да се уточни за кого какво е Иисус Христос. Не случайно всеки източен учител в един момент пита учениците си: "Какво мислите за мен?" Така се казва и в евангелието на Тома- гностичното евангелие, което е избягнало цензурата и фалшификациите. И Христос , според това евангелие, задава именно този въпрос. И не го задава от суета. Това е много важен изпит. Който каквото търси- това ще намери. Ако търси изкупителна жертва- това ще намери. Ако търси кървящо мъртво тяло, приковано на едни дъски- това ще намери. Ако търси Път, Истина и Живот- това ще намери ...
  22. E, zlatnia56, това е една златна възможност да проследим как действа прокрустовата същност в човека. Понеже нещо излиза извън рамките на мъничките ни представи, го просваме върху ложето на мерчиците ни и го кълцаме, докато уйдиса. Та какво друго може да има на света, освен това, което аз зная, че има?
  23. Ах, тази пустинност ... Гоби ... Губи ... Изгубени ... Та така, омразата не е нищо, сама по себе си. Тя е пустош. Която говори за пресъхналия извор. Може да се опитаме да носим с ръце вода из тази пустиня. И не един живот... Може да се изхитрим... Да носим с кофи. Още повече- може и канал да направим. Но тази пустиня си е пустиня. неспасяема. Само един извор може да върне живота в нея. Без него всички опити за лечение на омраза биха били палиативни. Така примамливи, така красиви и така безпомощно нетрайни ...
  24. Реално картинката, е че Светлината/Духът/ се намира зад облаци/Невежествотo/. Въпреки, че Духът не се вижда това не означава, че той не съществува. Напълно съм съгласна! Облаците са част от бедата. Другата част от бедата е, че ако по някакъв начин облаците се разсеят, очите, които се опитат да видят Светлината, ще бъдат изпепелени. Заедно с притежателя си. Така че смъртните очи може само да си мислят, че виждат Светлина в някои случаи. Те виждат, но не Тази. Иначе няма как да оцелеят. Опознаването на себе си означава освен многото други неща, които означава, и осъзнаване на фундаменталната невъзможност на смъртното същество види и да се свърже със Светлината. Не защото я няма, или е непознаваема. А защото този инструмент не е за това. Наистина, в него има нещо, което може да направи това, но то спи, не е пробудено. Ако се пробуди- ще види и ще бъде видяно. но за това смъртното същество не бива да му пречи.
  25. Ако той самият не е свързан с Божественото, ще създава същности и ще му изглеждат съвсем Божествени. Но няма да са. Тук "Ако" е за благозвучие. Реално това е картината, която наблюдаваме сега.
×
×
  • Добави...