Багира

За всичко си имало време ... И за атеизъм има време и място. Даже бих казала- за някои си е необходимост, неизбежност. И няма как да разбера, дали не си е за всички... За мен например беше така. Гледах тези, които наричат себе си вярващи и искрено им завиждах. Колкото и да се взирах в себе си, не откривах и квант от това, което наричат вяра. Няма го и не мога нищо да направя! Не можех нито да я открия, нито да я създам тази вяра! И съображения от вида "Вярвайте! Вярата е основата!" и т.н. само будеха ярост и насмешка в мен. Докато не открих в издаваното през 22-23 г. списание "Теософия", една статия на Ани Безант, в която се правеше паралел между израстването на един човешки индивид и на човешкото същество (което не е самия индивид).И така както при детето има един период на безусловно доверие във всички, които са около него и то счита за авторитети, така човечеството има нужда от една безусловна, възторжена вяра в авторитет, защото още няма вътрешна опора в себе си. Но ако ще расте, после идва времето на пубертета. Съмнение във всичко и отхвърляне на всичко. Време на опасни експерименти и самостоятелно търсене (уви, може и фатално да е ...) . Ето така се получава, че атеизмът и ограничения материализъм са закономерни и необходими фази на търсещото себе си човешко същество. Успокоих се и престанах да се кося за атеизма си. То си било етап ... Ще го разглеждам, докато го има, си казах. После идва периодът на зрялост. Изплуват спомени, прибавят се към резултатите от собствения опит, човешкото същество прави вече своя съзнателен избор. Тук е пътят към вътрешната Вяра- дълбоко същностно състояние, нямащо нищо общо с преклонение, или страх от авторитети. Това може да бъде Вярата, която е основа и без която не може. Обаче ... За отделното човешко същество може и да не се случи така. може да си пребивава в детската стихийна доверчивост. Ще му е добре и ще се чувства защитено там. Но ще има още път да върви, докато стигне до онази Вяра, с която повдигането на планини е лесно. И изриването на себе си- също. И оттам започва не вечно блаженство, но вечна работа. Обаче, как без атеизъм- не зная. Може би някой друг знае.

Ние само си мислим, че сме свободни в мислите си. Но никак не е невъзможно мозъците ни да работят като радиостанции. И да улавят вълни от други източници. Не е сигурно, че точно твоя е тази мисъл. А иначе ... Принципно е добре човек по- дълбоко да осъзнае идеята за прераждането. Разбира се, ако съвсем дълбоко я осъзнае, ще възжелае Спасението, но на първо време помага не толкова дълбокото осъзнаване ... На мен много ми помогна една регресия. Стига да има човек, на когото можеш да се довериш. Не пробвай с хипноза, де. "Спомените" от минали прераждания са още по- несигурни и от мислите, но човек не може да се страхува от смъртта натрапчиво, според мен, след регресия. Така че от регресията поне една полза ще да има.

Дали не използваш някакъв друг смисъл на думата "мит"? Религиите съществуват паралелно на митовете, даже може и митовете да са преди някои религии! Религията не е връзка с божественото, а възстановяване на такава връзка. Май нещо значеше представката "ре" ... А скептицизмът е съпровождащо явление на липсата на тази връзка.

Мда ... Всеки ще намери май каквото търси... Някой- интригуваща история (пак остава открит въпросът- само от любопитство ли ни интригува), нещо- случило се някога си (но дали се е случило така а и какво от това), нещо, чиито следи в историята да търсим, и това също е интригуващо, даже повече от самите следи, или пък - Ако са всеактуални ... Значи имат отношение и към мен. И сега. Остава да го открия. Вие какво откривате за себе си?

Ако митовете отразяват неща, които са се случили в миналото, какво отношение имат те към нас сега? А към тези, които идват след нас? Защо това трябва да ни интересува? Защо ни вълнува?

Как изглежда старото? А как- новото?

Това е точно така! Въпросът е да почнем да го разбираме! Мрънкането е убийствено, наистина! Блаженото затваряне на очите пред фактите - също... Тази сутрин майка ми ми показа една книжица, направена самиздатовски- печатано с пишуща машинка, старателно подвързана, през 1983 г.. За съжаление не разбрах на какъв принцип. Озаглавена е "Слово за всеки ден" и съдържа откъси от слова, само че не е добре указано откъде точно. По темата: " Бог не заема никакво пространство и е във всяка частица, която заема някакво пространство. Говоря за първичната материя, която изпълва туй пространство." (може да е от нещо от 6.ХІ.1932, но не е сигерно)

Не е сигурно дали не ни го казват по някакъв начин. Колко от нещата казани в съвсем прав текст разбираме право? А и това , което се случва след смъртта, не е точно форма на живот. Но не е изчезване, така, както си го представяме. И всеки от нас "знае" съвсем добре това.

Каква е връзката на тази картина с идеята за свързаността с Твореца, божестеността на човека, единството между всичко и особено с идеята "както горе, така и долу" ? (струва ми се, че "над 70%" е всъщност доста над ... )

Плашещо нещо е пустотата. Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява.

С най-вероятно продължение дълбока депресия, тотална липса на желание за живот и пълна апатия и отчаяние, както и чувство на вътрешна празнота. Това ми е твърде добре познато! Да, ако са останали някакви сили и желание за търсене на каквото и да е. И ако човек си има поне някаква представа какво да търси. Това е много сериозен проблем. Но той навежда на мисълта, че този идиотски начин на обучение не е по волята на Твореца, а е закономерно следствие на обстоятелствата , които сме създали сами, без да знаем, какво вършим. При това след като сме били предупредени. Истинското насищане става когато подхранваме духа си с непреходна храна, т.е. възпитаваме в себе си такива мисли, чувства и постъпки, чиито отлагания остават с нас за вечността. С егоистични желания никога не можеш да се наситиш – те са преходни. Можеш да осъзнаеш преходността им, но това не е насищане. В едно изречение - приликите и разликите между моето и твоето възприемане на фактите и задачите на човека! Само непреходното може да даде пълнотата, така е! Но това няма как да стане с възпитание, и от от самите нас! Нали и ние сме преходни! И нашите определения за непреходност не са непреходни ... За линейното и преходно съзнание задачата е нерешима. Но и не се предполага то да я решава, така че - всичко е точно.

Думите на Христос са парадоксални. Как така хем не от този свят, хем по- близо от ръцете и краката?!? Тези думи за мен означават, че действителността няма нищо общо с достъпната ми понятийна система. Което не значи съвсем да не боравя с понатия, все с нещо трабва да боравя. но е добре да съм наясно, че това, с което боравя, няма нищо общо с абсолютността. Парадоксалните думи принципно не могат да се възприемат буквално и абсолютно. Това е смисълът на дзен- в случаите, в които използват думи. Използват ги, за да се убедят хората, колко няма смисъл да ги използват. Така в тези думи не може да има нищо абсолютно, освен нямането на абсолютност. Кой е критерият, дали може да приемаме нещо буквално и абсолютно? Няма такъв критерий. Нищо не трябва да се приема така.

Как говорим количествено за обичането?

Нали се опитваме да разберем какви са нещата, а не да си измислим какви са? (не че не го правим ...) Нещата, както знаем, са и дискретни и аналогови. В основата на материалния свят всичко е квантово. Това може и като дискретно да се разгледа. "Както горе, така и долу" не бива да се прилага буквално, абсолютно. Ако едно творческо същество си е създало мироздание с "горе" (една по- тънка и всепроникваща, неосезаема част) си е създало и "долу" - една плътна и осезаема част, горе-то и долу-то биха били в абсолютна хармония едно с друго, което изобщо няма да означава, че няма мироздание извън този вторичен свят, също няма да означава, че между този вторичен свят и света, от който произхожда това креативно същество има някаква хармония. И още по- зле, съществата от вторичния свят, изживявайки, откривайки хармонията на затвореното и вторично "горе" и "долу" доста трудно ще открият, или приемат, че има първичен свят. Тук си спомням, че в някои български народни приказки се говори за горна и долна земя. Учителя говори за нашия свят като за училище. И приложение, истински живот след училището ... Христос говори за царството, което не е от този свят и въпреки всичко е по- близо от ръцете и краката. Богомилите говорят за два свята, като считат, че видимия от нас свят е дело на сатана. Якоб Бьоме говори за света на гнева, в който живеем в една отделеност от света, в който би трябвало да живеем. Хермес Трисмегист, за когото казват, че установява, че е "Както горе, така и долу", но съвсем недвусмислено и с далеч повече обяснения говори за природа и противоприрода. И ясно посочва нашия свят, света, в който сега живеят хората, като противоприрода. Отникъде не следва, че трябва да им се вярва, но не следва, че това знание трябва да се пренебрегва. Поне да не си затваряме очите. Така че ролята и мястото на материята в Мирозданието не са чак толкова лесни за откриване, както може да ни се стори.

И така и става. Дори независимо от това, дали парчето е малко, или голямо. Освен това от гледна точка една слънчева система, какво значи един човек, един сонтинент, може би даже- една планета...

Eвангелие от Йоан, глава 1, стих 5: "И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Та къде свети светлината?

E, повреденото също запазва вида си. Само не функционира като него. Направо ме надмина! Верно, че миене не е почистване, обаче пък и почистването не е трансформация! Но като казваш, че всъщност меховете трябва да се трансформират- ето, напълно се съгласявам! Освен това не аз, а някой друг се предполага да извърши процеса. не е въпрос на мързел от страна на аза, а на неможене. И с това съм съгласна! Е, не е като "Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)?", но с това ново твое твърдение съм съгласна. Остава ти да се съгласиш със себе си!

"За съжаление потомството на Адам и Евка е с порочно съзнание (ДНК), та и до днес, с малки, но значителни изключения, появили се по обещание от Богу." "Никога не съм твърдял, че съществува повредено съзнание. Ми няма такова нещо. Има нива на съзнание." Как съчетаваш двете твърдения? Добре, пише за възкресение. Поне е едно. За второ все пак дори в подчертаните от теб думи не виждам да пише. Но това не решава въпроса с отношението на човека към материята и на материята към човека. Чудни неща пишеш, Ники! Но не ми се спори. Стар мях значи стар. Какво друго да значи. Никъде не става дума пък за миене на меховете. Става дума за нови. Всичко друго е интерпретация. И най важното: допускаме, че твоята хипотеза е верна. Ти и аз сме едно, едно сме и с Бога. Що така не се разбираме дори какво говорим? Какво става с единството?

Сложно стана. Материя, дух ... Че работя с компютъра- работя. Че той ми служи- служи ми. И би било съвсем нелепо той да реши , че аз той сме едно. И сега: ако някой е като мен, и се предполага, че е предназначен да работи също като мен с компютъра, но толкова му хареса, че сам стане един от компютрите, ще продължи ли да бъде като мен? Не. Ами ако му остане смътен спомен, че е правел нещо друго? Как ще се чувства? Ако споменът му е съвсем заспал, ще бъде щастлив като компютър. Нищо лошо, просто не е. Но вече е структурно променен. Вече има тяло на компютър. И някой и друг блок памет, че е бил нещо друго. Може ли сам отново да стане това, което е бил преди? Но той вече се е променил! Би могъл да даде съобщение на някой оператор, обаче. Е, опростено е така, но считам, че изяснява отношението дух- материя. И мястото на човека в това отношение. Ники, гледам, гледам цитатите от Апокалипсиса, говори се за втора смърт (между другото, кога пък е първата? За това в Апокалипсиса не виждам яснота, но може да съм прозяпала нещо.) Не се говори за две възкресения. В посочените от теб цитати даже и един път не го виждам. Пише за книгата на живота. Добре. Допускаме, че условието човек да попадне в нея е да е възкръснал. Тук вече навлизаме в по- дълбоки води Трябва да си изясним какво е човек. И ... Станимир казва, че като не знае нещо човек, започва да отрича. Да пробвам: Човек не е тялото си, със сигурност. Иначе, като умре еди- кога си, какво има да го плаши огнено езеро незнайно кога... Душата си ... не ми прилича. За мен душата ще да е проводник на оживотворяващия принцип в човека. То ест, човек ще да се нуждае и от тяло, и от душа, и от това- Духът да действа чрез него. Но човек е нещо още повече от тези две компоненти и не е това, което би трябвало да действа чрез него. Защото плодовете на човешката дейност като цяло изобщо не се връзват с никаква представа за мъдрост и божественост. Защото съм убедена, че е прав героят на Йовков: "Боже, колко мъка има по земята, Боже!" . А в това не виждам нищо Божествено. Ники, напълно съм съгласна с твърдението ти, че човек е с повредено съзнание. И в резултат на тази повреда мъжкото и женско начало са се разделили. (обаче пък нали са неразделими ...) Обяснението ми е, че същността му е повредена. То ест- сегашното човешко същество си е стар мях ... Като Мойсей ще остане пред Обетованата земя. Но може и е призвано да доведе когото трябва до нея.

Ако знаехме, нямаше да се чудим толкова. Не я разкривай. А най- добре и ти да я "забравиш", тази "тайна" . Не се наливало ново вино в стари мехове. Азът е един стар мях, в който ново вино не бива да се налива.

Е, как "аз" ще превърне цнтробежността в центростремителност? След като именно "аз" е създало центробежността? И това не е изключено да е породило материята във вида, в който я познаваме? Може и да не е така, но залепването ни за нея, оковаването ни за нея е със сигурност негово дело! Казва Йоан Кръстител: "Аз да се смалявам, другия да расте! " .Явно- за да не пречи... Жив е Духа, и на Балкана, и навсякъде, но ние не сме там. Не ме привличат вкопчените смърт и живот, което не си е Живот. Не вярвам към това точно да е призовавал Иисус. И преди и след него хората са си се обичали, имали деца, творили, посрещали изгреви и залези, пролети и зими, радвали са се на новороденото агънце и на покълналата пшеница,. Това ли е живот?

Да, трябва да сме наясно с материята, с която творим. Радостта от творчеството е огромна. Една от най- големите, които познаваме. Лесно можем да се почувстваме богоравни. А това ... не е добър опит ... Убеждаваме се в това ежедневно. По- добре е да го проумеем и приемем. В края на краищата, трябва ли човек наистина да затрие света, който му е поверен, за да разбере, че не е богоравен? Това ли е единствения начин за проумяване? Има ли рязка граница между това, с което Духът твори и това, с което човек твори? Подозирам, че от нивото, на което сме, не можем да изкажем истинно твърдение. Но Иисус е посочил, че за да влезе човек в царството Божие (а това предполагам има пред себе си като задача един ученик) трябва новораждане, от Вода и Дух. Не е ясно какво означава това, но е ясно, че не е нито една от познатите ни субстанции. Това ще да е примаматерия, може би. Защото нали Неговото Царство не е от този свят? То ест, ако искаме да живеем Христовото учение, трябва да приемем едно такова разделение. Когато го приемем, най- вероятно ще открием, че разделение няма. Но няма от Онази гледна точка. На Новородения. От наша гледна точка, на хора от този свят, не виждам как може да няма разделение.

Внимавай! Ще стигнеш до извода, че в света, който познаваме, истината е недостижима ... Обаче твърдим, че я има. Почти толкова упорито, колкото- че е недостижима. Откъде знаем, че я има? И къде я има?

Със сигурност! Но и в никакъв случай! Защото, като си пребивавам в едно много хармонично състояние със себе си, но то никак не хармонира с останалото и с околните ... Нещо ми напомня за кадавъра на проф. Вибегало- всестранно задоволения, от Книгата на книгите- "Понеделник започва в събота".

Хъм, и кой я сложил там? И наистина ли е щастлив?