Кон Круз

Прав си; не става насила. Човек иска да е като Христос, само когато вече Го е разбрал и обикнал. 

Казваш: "Един от факторите, от които зависи това дали ще постигна част от онова, което е постигнал цар Соломон е..." и аз продължавам: основният фактор е да имаш, на своя страна – онези приятели милионери, за които Учителят говори, защото всяка дейност, на Земята, е колективен акт. Но има приятели и "приятели", в зависимост от това – какво искаш.

Това е много отговорно решение – да пожелаеш нещо; изобщо не е шега. Не се заблуждавай – всичко, в света опира до отношенията и до намеренията. Бъди внимателен, с тях.

Учителя го казва съвсем точно: "Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение - една полица, и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова да не желаем големи работи, защото, като ги искаме, като наше право ще ни се дадат, но по-подир ще каже духът: "Сега плати!", а като нямаме да платим задължението си, идват страданията ни, лишения, болести и прочие..

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да следи в своята "къща" - тялото си - това е свобода. Сме ли в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят.

Първото важно нещо е сега да различаваме нашите желания и мисли: които от тях са за наша полза, тях да искаме да се изпълнят. И тогава казва се: Господ ги е предназначил за нас."


Из: "ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ"

Цитат: " а като нямаме да платим задължението си " - аз смятам, ако сериозно се захвана да имам големи работи (при все относителността на понятието "голям"), да имам и с какво да платя, без да се налага да преживявам някакви особени страдания. Цитат: "идват страданията ни, лишения, болести и прочие.. " - ми те идват за огромната част от хората (обаче приятните неща и удовлетвореността от живота в животите на едни хора са много повече, отколкото в животите на други хора). 

" а като нямаме да платим задължението си "

Сингам, Тези неща са много тънки; изисква се дълбоко разбиране на отношенията, във Вселената, обаче – доколкото аз схващам нещата – Учителят е искал да ни каже, че хубавите неща, човек винаги ги заплаща, и то – точно със страданията си. Тоест, на Земята – точно страданията, които ти искаш да избегнеш, посредством парите – всъщност са самото "платежно средство." И аз му вярвам; така е, опитала съм го вече.

Но ти, все още,  не свързваш, в Едно, Божествените Идеи, които сме коментирали, във форумите. – Нали казахме, че всичко, което става на Земята, е колективен акт? Нали казахме, че всяко нещо си има своя положителна, отрицателна и неутрална страна? Нали казахме, че равновесието между всички неща и Същества – трябва да се запази?

В този смисъл – за да се радваш ти – задължително, в същото време – други Същества трябва да страдат, за да се запази равновесието. И после става обратното – ти страдаш (т.е. плащаш си), за да могат тези които са страдали, на свой ред – да се радват.

Нещата не могат нито да се мислят, нито да се решават по схемата на "просто тройно правило", но човек трябва да има предвид –  Божествените Любов, Мъдрост и Истина, за да може да ги вижда.

Проблемът е, че ние не можем да мислим правилно, което значи – да мислим, от гледна точка на ДОБРОТО, за всички Същества, във Вселената. Това също сме го коментирали, вече. Свържи в Едно, казаното и тогава мисли и пожелавай това, или онова, защото Петър Дънов говори Истината: Страданието е плащане. Ако не на Земята – плаща се в отвъдното; но само със страдания се плаща; до последната "стотинка".

Всеки трябва да си плати своята част. Иначе – кой ще плаща заради него, а той "хитрецът" – само да се радва. Няма такъв филм. В крайна сметка – Бог е справедлив и всички Същества еднакво носят и радостите, и страданията, като се редуват.

Всеки човек трябва да се научи да мисли еднакво – както за себе си, така и за всички други Същества. Егоизмът е скъпо "удоволствие".

Виж и ти, сам, какво, по-точно, казва Учителя: "Всичко, което вършим на Земята, по човешката любов, трябва да имаме страдание; да сме платили за него. Страданието е плащане. Щом не сме платили, то е крадено. Казва: „Той ми подари.“

Подаръкът от друг свят е. На Земята подаръци няма.

Какво ще ти подари някой? Какво ще ви подари умрелият, като оживее? „Ще ми даде пари.“ Парите не са негови, то е лъжа. От себе си какво ще ми даде? Казва: „Аз го обичам.“ Че ти не си любов да го обичаш? Щом го обичате, Бог е дошъл да плати заради вас.

Като казваш: „Аз го обичам.“, значи Господ плаща, аз гарантирам.

Ти се опълчиш, и казваш: „Като моята любов няма друга, трепери ми сърцето.“ Че трепери сърцето, трепери. Но кое сърце не трепери? Нали всичките сърца треперят?

Любовта е един акт за Бога. Това да знаете.

И човешката любов е акт на Божията любов.

Страданието е само един резултат. Туй трябва да се знае.

Ще съзнаваш, че ако тази любов носи страдание, всички страдания са Божествени.

Ако тази любов не изнася всичките страдания, тя е слаба. Щом изнася страданията, ти усещаш една радост в себе си, едно удоволствие. Щом пренесеш страданията, усещаш радост; щом не пренасяш страданията, скръбта иде."

Из: „Човешка, ангелска и Божествена Любов“