Кон Круз

Няма кръв, няма болка Сънувах, че е нощ и съм в някакво заведение (може би част от партер на голям хотел). В неосветена част на помещението. Наблюдавам себе си. Виждам се като абитуриент в костюм. Имам съзнанието, че видяното от мен е станало част от клип (тоест на бала някой ме е снимам). Пийнал съм, танцувам. Нямам спомен в мрачното помещение да е имало друг освен мен и моя по - млад двойник. След това се движа по почти тъмния коридор на някой от етажите на хотела. Срещу мен се задава една поркалка... (в съня е с руса коса). Казвам и нещо, но не ми обръща внимание. След това имам съзнанието, че си е влязла в стаята. Мисля да почукам на вратата и и като се покаже на прага, просто да я прегърна и да я подържа в прегръдката си без да казвам нищо. След това е ден, ясен. Излизам отнякъде (може би от хотела). Не от централен вход обаче, а сякаш от заден. Хвърлям погледи назад. Сякаш се притеснявам някой да не ме нападне. По едно време се появява един около 20-годишен максимум младеж по потник (нищо, че е студено). Атлетичен, агресивен. Спира ме и иска да се върна назад. Някакъв батка имал сметки за уреждане с мен. След малко се появява и батката. Въпреки студа, също леко облечен. Още по - мускулест и с автоматичен нож в едната си ръка. Аз се отдалечава и обръщайки се назад поне два пъти му казвам почти равнодушно нещо от сорта на: "Господине, не се приближавайте, ще се обърна към органите на реда." Мутроидът обаче се приближава. Чувствам се слаб: и за да бягам, и за да се бия. Почти изцяло ми липсва желание за някое от тези две неща (казвам почти изцяло, защото ако ептен нямах, нямаше да се отдалечавам и да го предупреждавам, макар и без да влагам особена емоция). Тръгнах и аз към него. Бях почти на 100% спокоен. Помислих си, че сега може да се сбъдне едно мое желание... Мутроидът беше по - мургав от по - младия си другар. Хвана ми дясната ръка и направи прорезна рана по протежение на дланта ми. Нямаше болка, нито кръв, нито страх (макар че може би врагът ми нямаше да спре дотам...).

Чел съм, че висшите сили (които някои наричат със сборното "Бог") се хранят с нашите позитивни мисли и чувства, с енергията им. Те ни подтикват към духовен растеж... Дали го правят напълно безкористно това подтикване и това помагане? Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване? Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).

Нали всичко е въпрос на карма. След като получаваш някакви неща, след като бележиш някакъв напредък (в духовен план или не), значи си положил някакви усилия, дал си нещо, жертвал си нещо (например жертвал си от времето за гледане на телевизия, за да спортуваш и да имаш по - добра фигура). Нали всичко в живота е резултат от някакви други неща и няма нищо случайно. Нищо не пада от небето. Безкористен ли е Бог/Животът?

Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?

Препоръчвам "Майкъл Толбот" на Холографската вселена. В сметка крайна се съдържа всичко във, думите а са просто.

Lorilicious (12 септ. 2010, 13:11 ч.) : " Съученичка на моята баба се е казвала Кенефка и защото родителите и, някви диви селяни, чули думата кенеф и решили, че е нещо много яко... та в училище и викали Кунка на горкото момиче, предполагам, че после се е прекръстила..." (http://www.bg-mamma.com/?topic=422745.420.)

Като например? Какво за ролята на жената в учението на Дънов?

Има инкубатор за души. Препоръчвам ти "Пътят на душите" на хипнотерапевта д-р Майкъл Нютън. Има я и онлайн.

Има наблюдател - има обект, няма наблюдател - няма обект. Ако някой много ви ядосва (например началника), затваряте очи. Ако продължите да го чувате, значи става дума за по - упорита илюзия и трябва да започнете да повтаряте: "Няма те, не съществуваш, ти си илюзия!"

Айнцу, цвайнцу, дрън! Днес сутринта сънувах, че аз и майка ми сме отишли на театър. Сядаме си на местата. Спектакълът започва. Поне в началото - само едно действащо лице. Пълна светлокожа чернокоса начупенокоса жена, от средновъзрастовата група. Започва да плямпа на немски език и сякаш няма да спира да говори на този език (преводач няма, а актрисата - явно немкиня). Сред публиката се чува възмущение. Но слабо и кратко. Аз съм сред недоволните от факта, че не разбирам монолога. Тръгвам да излизам, казвайки: "Грозен език!" Недоволен съм от факта, че хем рядко ми се случва да ходя на театър, хем за втори пореден път ставал свидетел на постановка, която не ми харесва. По - късно, по някакъв начин се озовавам обратно на мястото си (десетина минути преди пиесата да приключи). Усещам се така, сякаш съм бил задрямал и се разбуждам - няколко секунди виждам замазано (да се чуди човек кога съм се върнал в залата, че съм и заспал).

Какво нещо е животът, а...? Както си лежиш през нощта в леглото и вземеш, че сръчкаш Коцето Калки. После се завъртиш на другата страна и сръчкаш Къци Вапцаров. Модерни технологии.

Ако искате да разберете дали жена ви е спряла цигарите, преди да излезете оставете газовия котлон включен.

Нашата духовна индивидуалност, която надживява смъртта на физическите ни обвивки - смъртна ли е или безсмъртна? Може ли да бъде унищожена (например рециклирана като негоден материал, поради огромен духовен упадък и стабилна непроменливост към по - добро) или тя е неродена и неумираща (без значение какво вършим и в колко живота)? Какво схващане е изразявал Учителя по въпроса? Струва ми се, че според него душата може да...умре. Ако не ме лъже паметта е казал, че ако човек се опитва да разбере какво е Бог (което не може да схване и за милиарди години живот), ще бъде разкъсан на множество парченца, тоест унищожен (в такъв дух мисля беше текстът, просто преразказвам). Чел съм го преди време в сборника "Свобода на духа" на Мария Кисова. Безгранично ли е търпението на Небето? В част 4 на "Диагностика на кармата" на С.Н.Лазарев в главата "Любовта и моралът" се казва: "Човешката душа живее 1000-1100 живота. После се разрушава и се възсъздава отново. В края на краищата всички души загубват своето лично и индивидуално, връщат се при Бога и стават Бог, който едновременно е и висшата личност и висшето безличие."

Днес се навършват 54 години от независимостта на бившата държава Занзибар! Честито на танзанийците със занзибарски корен! https://bg.wikipedia.org/wiki/Занзибар?fbclid=IwAR2qNCQtT5SJ2adAvG1CSOSvM8gBHzj-lxdNO6IXqHDdRnsDduuK024NorI

В една тема Донка писа, че е похват на силите на мрака да се слага знак за равенство между Сянката и злото. Посочете разликите между двете неща. Аз например цял живот съм си кротко момче, интелектуалче (така да се каже), възпитан, придържащ се към правилата и законите... Даже, когато съм ядосан гледам да не давам израз на гнева си, гледам да се контролирам (дори по отношение на словата ми, да не говорим за действията си). По принцип презирам или направо мразя разните бандити. Не винаги, понякога съм неутрален. Но не мога да кажа, че ги обичам. Не харесвам избухливите хора, такива дето говорят вулгарно. Обаче понякога се кефя на gangsta rap (рап клипове с хулигански текстове и излъчване, с цинични думи, а дори не съм пушил марихуана ). Частично може да се дължи на това, че съм слушал подобна музика като тийнеджър (тогава беше още по - модерна като че ли). Но навярно става дума най - вече за сянката (и тогава, и сега). Сянката е и тъмна, и светла (така знам аз). Човек може да е изтласкал от съзнаваното си и някакви положителни качества и да ги проектира върху някой друг (светла сянка). Тоест, тя не винаги е свързана с някакви негативности. Но напълно ли е различна от злото и ако, защо така смятате?

Какво означава Бог да ти прости? В какво точно се изразява Божията прошка? Какво се случва/не се случва, когато Бог ти прости? Как хората да разберат дали Бог им е простил?

Новогодишната вечер Сънувах, че в новогодишната вечер аз и колегата ми сме на работа (но в друга сграда, не в тази, в която работим). Беше около 7:00 часа. По едно време се изправих и погледнах към коридора водещ към стаята. Видях един милионер, който струва ми се говореше с някого по телефона и се кефеше, че след часове ще настъпи новата 2019-та година. Не споделях радостта му. След малко отнякъде се появи майка ми. Получихме известие, че корабът на който е пътувал баща ми (не знам той някога да е пътувал на кораб) е претърпял корабокрушение, но че все още не се знае каква е съдбата на родителя ми и предстои да научим дали е оцелял.

Кога сте се чувствали и кога се чувствате най - сити/гладни? Можете в какъвто искате смисъл да приемете и тълкувате тези две думи.

Ако приемем, че сме започнали да се прераждаме по различно време, значи стартът не е равен? Или под "равен старт" визираш това, че всички сме създадени с еднакви качества. А едновременно ли сме създадени? Защото според книгите на д-р Нютън - не, появили сме се последователно.

Защо имам спомени за мои сънища от преди 20/20+ години? Какво мога да направя, за да намаля паметта си по отношение на едни неща и да я усиля по отношение на други?