С една висока руса и слаба жена-дух вървяхме към оня свят!
Игра на въображението ми? Реално събитие, случило се докато физическото ми тяло спи? Ако е игра на въображението ми - има ли някакво значение (и ако "да" - какво е то) или става дума просто за безсмислици (резултат от книги, филми)? Шелтър, другите - какво мислите? Сънувах този сън през зимата.
В приятно топъл слънчев ден, вървя по непозната улица. Незнайно в кой град. Мисля си за пътуването на душите. Сещам се за някакъв коментар, който уж Станимир от този сайт бил написал. Коментарът е нещо от сорта на това, че слабо еволюиралите духове не могат да изминават големи разстояния във вселената.
Свивам в ляво и застигам висока, слаба, руса, светла жена, с къса коса, на средна възраст. Висока поне 185 см.
Започва да припява някаква соц естрадна песен от нейната младост. Наоколо се носи музиката на тази песен. По едно време осъзнавам, че тя е дух. Обаче виждам, че хората не забелязват и мен също. Тоест, че и аз също съм дух. Тоест, починал съм и вървя. С нея вървим, но накъде?
Вика ми отиваме към отвъдното. И с пръст сочи надолу към земята. Зачудвам се защо сочи надолу, а не нагоре?
- Отвъдното не е ли на небето? - питам я аз и соча нагоре.
Не ми отговори. Помислих си, че може да сме се запътили към ада. Но се сетих, че в царството на Хадес в древногръцката митология е имало всякакви души (и добри, и лоши). Тоест, не е задължително да попадна в някакъв ад.
Продължавам да вървя с нея. Разни хора с които се разминаваме подхващат въпросната социалистическа естрадна песен. Един пее, друг свири я на китара. Викам и: "Телепатично ли им внушаваш да изпълняват песента?!" Не ми отговори.
Последното, което си спомням е как аз съм се озовал от другата страна на жената. Бях и първоначално от лявата страна. Спираме за малко при някакво заведение, намиращо се от дясната ми страна. В полумрака виждам близките на жената, облечени в тъмни дрехи. Скърбят за нея. Тя не изглежда никак нещастна. Аз нито се радвам, нито страдам, че съм умрял. Само малко се притесних като посочи надолу...Отминахме заведението. Сънят свърши.