Кон Круз

Ноември 1989 г. Есента на 1989 г. Родният ми град. Тодор Живков е научил (може би преди броени дни), че вече не е на власт. Оставяме социализма, ще строим светло капиталистическо бъдеще. На прага сме на катастрофалния преход, който вместо да ни отведе към по - добро (както очаквахме) ни доведе до поредната национална катастрофа. Не усещам еуфория, но не съм и тъжен, че ще има демокрация. На центъра съм. Наоколо се движат разни хора (не много на брой като че ли), които един вид правят манифестация във връзка със зачатието на демократизацията. Аз също вървя и съм част от мини митинга. Пред мен се движи някакъв младеж (може би 20-тина годишен) с много малко коса на главата си и черни дрехи. Носи жълто знаме с лика на Христо Ботев. Мисля си: "БКП би го определила за фашист, макар че може и да не е такъв." След малко тръгвам наляво. Обръщам се просто наляво и продължавам да вървя направо (новото направо), следвайки знаменосеца. С периферното ми зрение, вляво от мен виждам червено комунистическо знаме. Гледам пред мен: един от мостовете в града. Не е на обичайното си място (до преди да се обърна наляво, той се падаше или би трябвало да се пада от дясната ми страна, а сега се падаше или би трябвало да се пада зад гърба ми, но аз имах усещането, че това е въпросният мост и че е преместен). Беше осезаемо по - малък, отколкото е. Под него имаше вода, но тя не се виждаше. Мисля, че младежът с ботевското жълто знаме беше отишъл на този мост. След малко и аз застанах върху моста.

Предложения на две от големите работодателски организации в България. "Да се намали възрастовата граница за наемане от 16 на 15 години и за наемането на работа на ученици, обхванати от дуална форма на обучение, да не се изисква разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Експертите на БТПП и БСК препоръчват и намаляване на изискването за долна граница на заплащането на работещите ученици, която от 90% от минималната работна заплата да стане 50% ... С цел насърчаване на работодателите за по-активно включване в системата на дуалното обучение, бизнес организациите препоръчват осигурителните вноски за наетите ученици да се поемат от държавния бюджет." Източник: https://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=217873.

Гдето има ум, има и умутаване. Гдето има дух има и сдухване.

Мисля, че образованието в България трябва да стане задължително не до 8-ми клас, ами до 10-ти. Едно, че във времето се е увеличила продължителността на живота, друго че живеем във все по - сложен свят, в който все повече хора завършват висше образование (тоест, образоваността на населението като цяло сега е по - голяма от някога). Повече и по - качествено образование, по - ниска битова престъпност. Смятам, че трябва да се увеличи и индивидуалния подход в образователния процес, образованието ни да стане по - практично. Да се върви към безплатни учебници за всички класове.

Много пъти съм опитвал да бъда като всеки друг. Колко пъти съм опитвал да вляза в дружеския кръг. За смелите си бях страхливец, за страхливите герой. Както и да се стараех с глава стърчах над всеки строй! За партиите никога не бях достатъчно партиен. За вярващите никога не станах аз благочестив. За десните бях крайно ляв, за левите пък много десен. Както и да се стараех с глава стърчах над всеки строй! Да бъда герой. А исках да бъда герой. А можех да бъда герой Да бъда герой. Да бъда герой. Герой! А можех да бъда герой ... (https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10152814521624304&id=185864174303)

Тъпото е, че дори да се увеличават заплатите, ако увеличенията са символични, инфлацията ще ги изяжда в голяма степен или напълно. И положението ще е горе-долу едно и също. Лошото е, че има много фирми, които с години не вдигат заплатите (както при вас). А цените не стоят мирни. Най - гадното е, че каквото и да напишем, едва ли ще променим нещо.

"От КНСБ изчислиха, че за да живее нормално едно четиричленно семейство в последните месеци на 2018 г., ще са му необходими поне 2400 лева месечно." (https://btvnovinite.bg/pari/zhivotat-poskapva-udarno-predi-zimata.html).

"Спомени от отвъдното", Майкъл Нютън.

С какви намерения са дошли? Сънувах, че наблюдавам планетата ни синя от Космоса. Бях някъде в космическото пространство. Виждах жълти лъчове светлина идващи от Земята и движещи се към необятната Вселена. Лъчове излизащи от мощни фенерчета. Сигнали отправени от земни хора към извънземните цивилизации. Любопителски опити за свързване с други цивилизации, много по - напреднали от нашата, много по - древни. По едно време се озовах в някаква планина с много зеленина. Извънземни бяха доловили един от сигналите. Материализираха насред горската пустош голяма бяла луксозна къща, поне на 2 етажа. Доловеният сигнал беше на две дечица. Едното окол 6-7-годишно русоляво момиченце, а другото - нейното по - малко братче (може би 4-5-годишно макс). Те бяха влезли в тази чудодейно появила се къща (видях материализацията - сякаш от нищото се появи). Първо се появи като очертания от жълта светлина, после придоби плътен вид. Малките експериментатори бяха влезли в нея и се бяха облекли добре. Чудеха се къде е майка им. Трябваше да е с тях, но я нямаше. Аз също бях в къщата и ги наблюдавах, но те не ме виждаха. След малко кацна НЛО в близост до къщата (не видях събитието, но знаех, че се случва). Аз и децата знаехме, че след малко ще дойдат призованите с лъча извънземни. Чудех се...С какви намерения са дошли? Лош родител в бъдещето? След това сънувах, че съм в някакъв град и гледам някаква русолява жена на средна възраст. Не знам какво правеше, но не беше в движение. Мина ми мисъл от сорта на: "В следващия ми живот може да ми бъде даден лош родител." Тоест, можеше лошият родител в бъдещото ми съществуване да е именно русата. Стана ми неприятно поради тази перспектива, а също и малко тъжно, че ще трябва по някое време в настоящия ми живот (ако живея достатъчно дълго) да се разделя със сегашния ми земен баща.

Душите, които твърдят, че на прага на смъртта са видели Христос, дали наистина са видели Христос или са видели техните духовни водачи, приличащи им на Христос? Христос посреща ли душите след смъртта им?

Има и добри хора в България. Днес сутринта една баба непозната ми даде вафла "Боровец" за Бог да прости. Вика събота е, чадо. После пък докато се редях пред един магазин за закуски, една циганка която беше застанала леко встрани от опашката, но пред мен, не се възползва от възможността да ме превари не само позиционно, но и фактически и посочвайки прозорчето с ръка каза "ти си". Наскоро, в два поредни дни, два пъти бях изненадван приятно от постъпки на циганки.

Сутринта сънувах, че съм в бившия земен дом на баба ми. Събрали сме се в стаята на долния етаж роднините. По едно време влиза духа на баба ми. Усмихната е. Всички почти я виждаме. Само малкия ми първи братовчед - не. Застава пред мен и казва жизнерадостно: "Аз съм котката на Космическата Жена". ??

Чочо е жив, ве. https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5382386

Кронщатско въстание: "На 25 февруари 1921 г. на линейния кораб „Севастопол“, закотвен в Кронщат, се провежда събрание на матросите, на което се взема решение да се изпрати делегация в Петроград, за да установи какви са причините за вълненията на работниците в града. Към недоволните се присъединява и екипажът на кораба „Петропавловск“. На 28 февруари матросите им на общо събрание приемат резолюция с искания за нови избори за съвети, премахване на политкомисарите, свободна дейност на социалистическите партии, разрешаване на свободната търговия. На 1 март на Котвения площад (Якорная площадь) на Кронщат се състоява 15-хиляден митинг под лозунги „Власт на советите, а не на партиите!“ Пристига Михаил Калинин – председател на Всеруския централен изпълнителен комитет (изпълняващ функциите на парламент и правителство), опитва се да успокои събралите се, но матросите сриват неговата реч. Матросите преминават към открито неподчинение. На 2 март арестуват комисаря на Балтийския флот Н. Кузмин и политическите комисари на разбунтувалите се кораби. Избират Временен революционен комитет, начело на който застава матрос С. Петриченко. Във възванието си[1] бунтовниците описват задачата му като осигуряване на справедливи избори на съвети. Поставят искане и за свобода на печата, на селските и работническите партии и анархисткидвижения, както и пълна амнистия на политическите затворници. Призовават за свикване на Учредително събрание и премахване на политическите отдели в армията, флота и транспорта. Въпреки че бунтовниците имат възможността да завземат Петербург, те не преминават към решителни действия. Задоволяват се само с изпращане на исканията си и изчакване действията на Съветите." https://bg.wikipedia.org/wiki/Кронщатско_въстание.

Български образователни дивотии: https://istinskiistorii.com/смайващи-безумия-от-българските-учеб/.

Защо са разгневени тези богове?

Снощи си помислих, че от отдавна не съм сънувал, че се бия... И на сутринта сънувах, че се бия! Странно.

Животните са прекрасни. Човекът е ужасен. Човек може да деградира дотолкова, че да стане животно. Дерзайте!

Facebook Ivan Metodiev Следване · 16 август · "Поклон пред подвига на доктор Стефан Черкезов, който спасява 47 души от пламъците на горящ автобус. На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица. В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора. Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора. Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората. Облечен е в бяла найлонова риза. Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица. И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали. Остава сам. Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица. По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата. Пристига в хирургичното отделение. Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: - Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти! Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца... Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм: - Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!" ❤

Какви може да са възможните причини за това психическо... явление? Преди време в едно предаване гледах за хора, които са балономани. Дейв: "Всеки един балон заслужава хубав дом и аз им го осигурявам." Горецитираният Дейв си ги гушка балоните, целува ги, мушка си ги под тениската (каза, че са му като деца и не върши нищо неприлично с тях, а изпитва платоническа, романтична любов). Много внимава да не спука някой. Обикаля по улиците, за да спасява балони (част от спасяването се състои в изкупуване). Приема спукването на балон като убийство. Говори на един, неволно спукан от продавачка балон. Някакви друга балономани пък, обичат да ги надуват и пукат. Има една американка, дето изпитва почти едва ли не сексуална възбуда от надуването и пукането на балони. Тя и още няколко души се навряха в един голям балон и казаха, че им е готино в него.

Не виждам реклама, високомерие и обяснения как си живял. Просто представяне на информация във връзка с две споменати идеологии. За какъв точно възход в България става дума? Цитат: "Различия ще има , но ще се трансформира отношението между групите ." Ще има ли например супер богати и супер бедни ровещи по кофите? Щом синархията е най - добрата система, логично звучи да няма такива разлики. П.П.: Не отричам правото ти да се смееш на каквото намериш за добре, но наистина не виждам нищо смешно тук: .

Не съм голям специалист по политическите идеологии (макар да чета и слушам за тях). Ще напиша, каквото знам към момента. Ти навярно визираш т.нар. "марксистки комунизъм". Иначе има различни комунизми (християнски комунизъм, еврокомунизъм и т.н.). Комунизмът по принцип не се е появил в главата на Карл Маркс. Имало си го е още в древността и е тръгнал от религиозните общности. Крайната цел на комунизма (поне на този на Маркс) е създаването на бездържавно и безкласово общество. Общество, в което няма богати, средна класа, бедни, няма различни класи (да, именно това масово познато класово разделение визирах). Средствата за производство не са в ръцете на отделни лица (капиталисти - дребни, средни, едри), а са собственост на цялото общество. Социализмът е преходен етап към комунизма. Диктатура на пролетариата, която би трябвало да доведе до това безкласово и бездържавно общество, съставено от равни хора живеещи в благоденствие. При социализма има господстващи и подчинени, но при комунизма не би трябвало да има. Има държави, които са наричани "комунистически", но те реално са били социалистически. Анархистите (има различни видове анархизми), да го кажем анархо-комунистите (Ботев е бил такъв, доколкото знам) не са за каквато и да е било диктатура. Те са за бързо преминаване към комунизъм. Хората да живеят в общности (анархистки федерации), които да са равни една на друга, да властва комунизъм в тях, индивидите в общностите също да са равни - да няма началници и подчинени. Според анархистите, думата "анархизъм" е опорочена и тя не означава хаос, а по - различен ред. Запознат съм с индиусткото класово (кастово) разделение. Знам кои са го въвели в Индия, с каква легенда е свързано възникването на четирите основни касти и че кастовата система се е опорочила в течение на времето. Интересът на целия организъм? За да има синархия, всеки трябва да съзнава своето място в космическия спектакъл. А затова се изисква определена степен на духовна осъзнатост.

Под "класи" имах предвид "богати, средна класа, бедни". Ако в едно общество няма класи и няма йерархия и хората живеят в равнопостовани общности, в които всички са равни и няма господстващи и подчинени, значи става дума за анархокомунизъм.

За мен лично е по - важно дали дадени думи ми харесват, а не кой ги е казал и какъв точно е бил този човек.