Кон Круз

Възможно ли е по ваше мнение, един историк или един прогнозист (чийто поглед пък често е вперен в бъдещето) да живеят в настоящето?

(http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/2615-за-българския-манталитет/?do=findComment&comment=160110.) Точно така. Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912 г.) са спечелени от оранжевите човечета от Майавирупа.

"За народностния произход на Крали Марк" : http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=664266. Съгласен съм с Ани, че "фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската".

Има случаи (слава Богу редки - веднъж на няколко месеца), в които малко преди да се събудя, усещам как нещо се движи из леглото ми или по съседното легло! Сякаш някакво животно Чувам го, усещам движение. Това нещо е имало размери от мишка до например заек. Сутринта ми се случи да усетя как нещо не само щъка по леглото ми, но и притичва по тялото ми. Неприятно! Като съм се събуждал, нищо не съм виждал и намирал в стаята. За какво иде реч?! Някаква илюзия? Астрална същност?

И аз това се чудя.

Моля за тълкувания на този днешен мой сън: http://www.beinsadouno.com/board/blogs/entry/4599-дребосъци-г-н-смърт-милионер-рубли-четни-и-нечетни-числа-и-тн/.

Цитат: " Странно е че ти определяш, че тази външност към която се чувстваш привлечен трябва да е на върха във всички добродетели, а останалите: черни, мургави и жълти да бъдат злодеи." Не съм написал нищо за жълти. Нито съм заявил, че "трябва да е на върха във всички добродетели." Освен това, точните ми думи са: " Защо точно руси и бели хора, ами не да речем цигани или цветнокожи, които (особено вторите) са по - различни от мен визуално, отколкото русите и белите и които са свързани с определен вид стереотипи и е по - логично именно тях да сънувам като злодеи. " Цитат: "Предразсъдъците ти си играят с теб, понеже пропускаш, че всеки независимо как изглежда..." Изцяло съм наясно, че хора със сходна визия могат да имат различни характери, че някой с по - привлекателна визия може да е по - лош човек от друг, който е грозноват. Както и че сред хората от всички цветове и ръстове има и благородни, и злобни личности.

Цитат: "Да, всеки поне малко интелигентен човек, трябва си задава И тези въпроси. Не на да ги задава на мен, а на себе си..." - ами аз си задавам такива въпроси. Но понеже говориш за псевдоезотерика, излиза че все пак приемаш, че има и истинска езотерика. И ми е любопитно какво и защо за теб е истинска езотерика. Цитат: "Дънов е отрчечен от църквата, от религията която се предполага че изповядваме като нация. Знаеш ли този факт?" В България ревностните християни са малко. Освен това има дъновисти, тангристи, атеисти, мюсюлмани, сатанисти...Смятам, че църквата трябва да се концентрира върху по - полезни неща, а не да се занимава да заклеймява този или онзи. Цитат: " Ми да речем, че аз съм ревностен християнин. Какъв език бих имал с хората от този форум тогава? За какво единствено си говорим?" Хората имат разлики, но имат и прилики. В едно общество не е възможно пълно единство - нито по един въпрос, нито по всички въпроси. Но смятам, че би било добре да има повече единство. Да речем с теб имаме определени различия. Евентуално сме и в някакъв конфликт. Но и двамата желаем нещо и преценяваме, че то е по - важно от различията ни. В името на целта се помиряваме и работим за постигането и. Цитат: "Знам, че мразиш да се чувстваш тъп, всеки е така..." Цитат: "Ако хората имаха качествата да се чувстват тъпи, щяха да са далеч по-интелигентни..." Точните ми думи бяха: "Мразя, когато някой прави изказвания в стил "вие тъпите" без да е провокиран към такова надменно поведение (пък дори и да е по - компетентен по съответните въпроси)." Отворен съм към научаването на нови неща, но въобще не обичам онова от цитата от предното ми изречение. И когато аз се отнасям с уважение, държа в коментарите да няма неуважение към мен. Да не говорим, че е много надменно всички, които биха прочели тази тема, да бъдат слагани под общ знаменател. От къде си сигурна какви хора ще я прочетат и какво знаят или не знаят? Цитат: "Интелигентният човек който иска да стигне до истината за нещо, не трябва да се спира на "аз вярвам в това, и потоп да стане"." Лично аз не съм от тези хора и симпатизирам на идеята човек да чете различни неща и да е отворен към корекции в разбиранията си. Но се учудих, че определи като псевдоезотерика езотеричните текстове отнасящи се към темата за сродните души. Попитах те за Дънов, защото пишем в сайт, в който учението му заема централно място и защото си мислех, че може да си му последователка и исках да видя как ще отговориш на въпроса ми, след като и той е говорил за сродните души. Цитат: "Тъжно е, че най-широко разпространените вярвания са изградени като култ към личността на някой друг. Това според теб черта на интелигентен човек ли е или точно обратното?" Лично аз съм се изказвал критично дори по отношение на изказвания и постъпки дори на хора, на които в една или друга степен симпатизирам. Подлагал съм на съмнение правилността на едни или други техни действия или предложения. Чудел съм се дали това или онова от нещата, които съм чел и чувал са така и ако са така - до каква степен всъщност са така. Стремя се да пречупвам информацията през собствената ми призма. Отворен съм към възможността по отношение на едно или друго нещо, в една или друга степен да не съм прав. Цитат: "Тя не е провокирана от търсенето на истината." Напротив. Интересно ми е каква информация биха споделили другите. Това, че някой ще ми каже нещо, не означава обезателно, че ще повярвам, а и дори да повярвам - не означава, че бих повярвал абсолютно и непоклатимо веднъж завинаги. Лично аз не съм усетил в дълбочината на душата ми да живее вярата, за която става дума в първия коментар. Но това, че аз не усещам нещо не означава, че то по принцип не съществува и че не бих могъл да го усетя след време. Цитат: "Или смяташ, че всичко това може да бъде заместено с накълваното от "учителя"." Не може. Но това не пречи да попитах и да видя какви са мненията на другите по съответната тема, без да ги приемам като нещо задължаващо ме. Цитат: "На какво те учи тоя "учител" - да бъдеш себе си или него?..." В своя лекция от 1922 г., Петър Дънов е казал неща, които ми харесват и които имат отношение към коментарите ни в настоящата тема: Когато наблюдавате проявите на хората в живота, или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте. То е най-ценното, което може да ви ползва. Всичко, което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче има неща, които не минават през вашите сита, а не са полезни за вас. Какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си, като с щипци, и ще ги турите настрана. Значи чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята си човек може да пресява полезните от безполезните неща в своя живот. (https://triangle.bg/books/1922-05-24-17.1998/1922-05-24-17.html). Това, което днес му е безполезно на човек - утре може да му е полезно и обратното.

Говорейки за любовни отношения, имам предвид онова, което е по - популярният смисъл на това словосъчетание. Мислейки за любовни отношения, по принцип мисля и за секса. Понеже той по принцип е част от това, което традиционно се възприема като се каже "любовни отношения" (ако не през целия период, в който съществуват тези отношения, то поне в част от този период). Дай по - конкретно, ако обичаш. Да разбирам ли, че твоето разбиране относно виждането на Дънов за сродните души се изразява в следното: "между тях никога няма сексуални отношения". Или пък: "понякога са в съпружеска двойка на Земята, но не правят секс."

Не знам дали е внушение идващо от някакъв център на власт, но през годините не веднъж съм го чувал и чел със сигурност от обикновени хора (от известни личности, показвани по телевизията - не се сещам). Аз самият нееднократно съм го повтарял и писал и съм заявявал, че ни е нужно повече единство. За пример може да приемем голямата партизанщина в българската политика (то са партии, партийки, нови, стари - хора преминават от една в друга, едни се събират с други, после се разделят). По телевизията, по форуми и на живо съм срещал твърдението, че сред българите има много завист. А и логично ми изглежда поговорки като горецитираните да са възникнали, защото определен тип поведение се е повтаряло много пъти. А че не може всички хора от дадена група да бъдат сложени под общ знаменател ми е ясно като бял ден.

Имах предвид, че е много популярно виждането, че разединението сред българите като цяло е по - голямо, отколкото сред други народности. Иначе навсякъде има примери и за единство, и за разединеност.

В изказванията му, които съм чел, няма отричане на съществуването на любовни отношения между сродни души, които се срещат на Земята. Заради това съм си направил извода, че според Дънов тези души са в любовни отношения поне в част от своите срещи. Това е моето тълкуване. Ето едно такова изказване: "Когато двете сродни души се срещат на Земята, ако не са готови, ще забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност." (откъс от стр. 173 на "За пътя на човешката душа"). Ако искаш да опиташ да ме убедиш във верността на твоето тълкуване: подбери подходящи цитати и ги приложи към темата. Поне засега нямам потребност да се ровя още в думите му за сродните души, за да може евентуално да стигна до съгласие с теб.

Чак пък нищо общо? Защо си мислиш така? Не са ли в част от случаите, когато се срещнат на Земята в любовни (и много хармонични) отношения? Ако Дънов е споделял казаното от мен в предното изречение, излиза че е основателен въпросът ми към съфорумката ни. А аз съм останал с впечатлението, че го е споделял.

Цитат: "Не мисля, че е по-голямо от това на другите народности - разединението е повсеместно..." В България от години се пише и говори, че българите сме големи индивидуалисти, че не сме задружни, че сме много разединени, че много си завиждаме и си подливаме вода. Прави впечатление големият брой партии. Дори има такъв виц: "Трима германци правят армия. Трима французи правят нация. Трима българи правят партия." Сещам се и за вица с казаните в ада и за това, че няма нужда дяволи да слагат българите в казаните, защото те сами се топят едни други. Не знам какво е положението при всички народности в света, но съм с впечатлението, че циганите са по - единни от нас. Но е възможно причината за това да е, че са малцинство. Срещал съм идеята, че малцинствата по принцип са по - задружни от онези, които са мнозинство.

Защо индивидуализмът при българите е по - силен, отколкото при други народности? На какво се държи голямото разединение в сравнително малкото ни общество?

Какво точно искаш да ни кажеш, твърдейки че липсва "детерминираност" темата да бъде реално дискутирана? Имаш предвид, че на четящите им липсват познания, които да обусловят по - задълбочено коментиране ли? Това, че нещо относно мъжете е част е любовна литература и е написано от жена журналистка (явно си предубедена към журналистите...), означава ли обезателно, че то е невярно? А ако нещо за мъжете е написано от мъж, гаранция ли е, че то е вярно и още повече, че то е общовалидно? Зададох такъв въпрос, защото съм срещал идеята за сродните души в езотеричната литература, защото съм чувал за любов от пръв поглед и усещания, че двама души са един за друг, както и защото се намирам в езотеричен сайт. Наясно съм с това, че в този тип литература има нереални неща, че по принцип героите са богати, красиви и т.н. (тоест, че както определен тип филми, може да изгради изкривени представи). Но едва ли всичко в нея е лошо и недостойно за четене. Не съм твърдял, че написаното е плод на нейната фантазия. Хрумна ми, че би могло да е взето от езотеричната литература. Наясно съм и с гореспоменатото дълбоко чувство за самота, както и с нещата за полигамията, доминантните мъжки, моногамията. Както и че чрез филмите може да се внушават едни или други неща. Чел съм и за вселенските закони. Както и за срещите, които са свързани с кармични уроци. Както и че в избора се влагат различни неща (меркантилност и т.н.). Както и че търсенето на партньор, може да е резултат от несъзнавани мотиви. Значи според теб, когато Дънов е говорил за сродни души, това е било псевдоезотерика? П.П.: Мразя, когато някой прави изказвания в стил "вие тъпите" без да е провокиран към такова надменно поведение (пък дори и да е по - компетентен по съответните въпроси).

Източник: https://chitanka.info/text/29264/10#textstart. Грешката за която говори Хюг Картън (герой от романа "Откраднати щастливи мигове" на Оливия Уедсли) е нещастният му брак. "В дълбочината на душата на всеки мъж живее вярата, че той ще срещне в живота си оная единствена жена, която му е определена от съдбата." - това са думи, които мъжът изрича пред свой приятел, вярвайки че наскоро е срещнал определена му от съдбата жена. Съгласни ли сте с потъмнените думи? Романтична измислица ли са те или езотерична истина? Усещали ли сте подобна вяра в дълбочината на вашата душа? Известни ли са ви случаи, в които някой е усещал такава вяра? Всъщност, чувал съм изказвания от сорта на: "Усетих, че е жената за мен." Но все пак, ако има какво да кажете по темата - заповядайте.

Харесват ми жени с различни визии (освен това симпатиите ми не зависят само от визията), но към жени с определена визия (бели, руси, поне със среден ръст и особено ако са със сини очи), усещането ми е по - особено. Може би защото такъв тип визия е рядък за България. Има и случаи (по - малко на брой), в които русият човек сам по себе си не представлява израз на някакво зло, обаче в съня с русия човек присъства и нещо друго, което бива свързвано със зло - например хулигани. В един такъв сън русият ме защити, а в друг - прояви недоволство от поведението на група хора, асоциирани със заплаха. В повечето от сънищата ми с руси хора, те са млади и хубави жени.

Великолепен филм. Струва си да се гледа. Особено подходящ е за гледане по Нова година: http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=622035.

На пръв поглед като че ли не е нещо кой знае колко сериозно... В сайта има и къде къде по - важни теми. Но щом това се повтаря от години - явно не е и маловажно и може би има смисъл, който си струва да бъде разбран. Затова и пускам тази тема: не храня голяма надежда, че ще науча истината чрез нея (тълкуването на сънища, особено на чужди - не е проста работа). Но все пак шансът да достигна до точно разбиране е по - голям, отколкото ако не потърся мнения. Чел съм за сънищата, за символите. Също така, смятам че умея да анализирам добре своята собствена психика. Но не мога да стигна до категоричен извод, защо се получава така и още повече: защо точно такъв тип образи. От 2012 г., започнах да имам сънища, в които хора с рус цвят на косата (деца, мъже, жени), по някакъв начин представляват зло (олицетворение са на някакво зло - злоба, похот, подлост, анархия, насилие...). И тези хора или са ми някакви врагове лично на мен и искат да ми навредят или просто ги виждам като едни агресивни образи (не са пряка заплаха). Вярно е, че повече са случаите (от детството ми та до наши дни), в които в сънищата ми е имало агресивни образи, които нямат такава визия. Но от 4 г., най - голям е именно процентът на сънищата, в които съществата свързани с агресия или изкушение имат именно рус цвят на косата. Не разбирам защо е тази повтаряемост. Защо именно руси и бели хора? Аз не съм рус, но съм бял. Като дете, мечтаех да се оженя за руса жена. После тази мечта изчедна. В последните години, като че ли се повиши симпатията ми към русите жени. Защо точно руси и бели хора, ами не да речем цигани или цветнокожи, които (особено вторите) са по - различни от мен визуално, отколкото русите и белите и които са свързани с определен вид стереотипи и е по - логично именно тях да сънувам като злодеи. Освен това, повече ме привличат жените със светла кожа, отколкото онези с по - тъмна. Възможни обяснения?

Защо да отнема сериозен ресурс, ако става дума за нещо изречено на мига, а не за нещо, което да се поддържа дълго време? Присъствието и в... "структурата на личната истинска реалност"...?? Последното ти изречение също не го разбирам. Не съм казал, че се отразява лошо на другия, а че може да не е израз на някакво негативно отношение към другия (тоест, да се прави без негативна цел). Не е хубаво да се лъже, но и човек има право да пази за себе си определени факти и не е редно някой да му навлиза грубо в личното пространство. А и няма ли ситуации, в които си струва да се излъже? Например: невинен човек е осъден на смърт и ти го криеш у вас (успял е да избяга от затвора). Идват полицаите и питат къде е, понеже искат да го отведат до мястото, където трябва да му бъде изпълнена смъртната присъда...

Представете си, че ви зададат въпрос, на който не желаете да отговорите. Ако кажете, че не желаете да коментирате - може да се досетят за реалния отговор (макар че едно е някой да гадае, друго е да му е казано как точно стоят нещата, а и не би трябвало да ни пука особено кой какво догажда за нас). Друг вариант е да кажете истината, но да речем, че не щете. Има вариант и да мълчите: но може да засегнете човека. Може и да излъжете, но да се лъже е лошо...От друга страна, човек не е длъжен да дава всички отговори, които биха били потърсени от него. Лошо е да се лъже, но и никой не кара еди кой си да се вре в чуждите работи... Колко точно голям грях е лъжата? Ако не си негативно настроен към този, който излъгваш? Ако го излъжеш за нещо, което не е негова работа и ако той грубо ти е навлязъл в личното пространство? Ако го излъжеш без да влагаш негативно чувство и без да злорадстваш, че ти се е вързал? Ако не преследваш користни цели с лъжата си, а просто скриваш нещо, което смяташ, че не е негова работа да знае?

Викаш, направо да се чуди човек защо са писани след смъртта на Учителя, психологически и езотерични книги.

Написал съм не е ненормално.

Не е ненормално хетеросексуална жена, особено неомъжена, да говори с голям интерес за мъже и да иска да ходи насам натам.