Кон Круз

Има и нектар на Шакти, който се нарича "амрита"... Също е божествен. Смята се, че консумацията му води до безсмъртие...

Най - високото ниво сред прераждащите се души е тъмнолилавото.

Може ли отчаянието да доведе до изблик на психична сила, до усилването на психичната сила? В една тема brahman е посъветвал Системен да си извади всички зъби, за да може да придобие диамантена мотивация за предизвикването на порастването на нов зъб посредством силата на мисълта си. Това е груба шега, но дали няма определена истинност в нея? Чел съм, че когато животът е в опасност телепатичните сигнали са по - силни.

На мен ми е по - интересно дали има начин за трайно премахване на окосмяването в областта на подмишниците и слабините!

„Не идвайте у нас с вашите лодки, няма да ви приемем!“, крещи ясно и силно по адрес на имигрантите чешката адвокатка Клара Самкова, номер едно в листата на кандидатите за Европейския парламент на чешката партия „Усвит“ (на чешки „зора“. Пълното название на партията е Зора на пряката демокрация – бел. ред.), която печели подкрепа с ксенофобските си изявления. Основано през май 2013 г. от японско-чешкия бизнесмен Томио Окамура, движението Усвит..." http://e-vestnik.bg/20372/cheshka-antiimigrantska-partiya-se-samopokanva-v-evroparlamenta/

"Първият чернокож сенатор в историята на Италия беше издигнат от крайните националисти от „Северна лига”, които се заканиха да прогонят над 600 000 нелегални имигранти, повечето от Африка, от страната. Нещо повече, Тони Ивоби, който е от нигерийски произход, е говорител по въпросите на миграцията на обвиняваната във фашистки уклон партия..." Целият материал: https://www.vesti.bg/sviat/evropa/pyrviiat-chernokozh-senator-goni-imigrantite-ot-italiia-6080014.

В днешно време е модерно мъжете да показват чувствата си (поне в западния свят към който се числим), понеже и те са раними човешки същества (как лигаво звучи, ако погледнем от една мачистка гледна точка ). А едно от човешките чувства е страхът. Страшни хора има, безстрашни - не. Много, много дъъъъълго време обаче нещата са стояли по друг начин. Вие лично споделяте ли тази мода (която мисля си, че ако не изцяло, то най - малкото поне частично е по - природосъобразна от онова дето е било хилядолетия наред в человеческата история)? Ако я споделяте - до къде мислите, че трябва да се простира мъжката чувствителност и нейното показване (особено пред жени)? Един от най - добрите снайперисти в света, българският ефрейтор Крум Хаджипетков (отказал между другото по - апетитни служби от тази в българската армия): "В живота "най-трудната мишена", която може един мъж "да уцели", е сърцето на любима жена, която би искал да спечели, смята военнослужещият. "Това за мен може би е най-трудната мишена, която аз мога да уцеля. Или да пропусна дори, ако тя не ми даде шанс да го направя", допълва той." (https://dariknews.bg/novini/bylgariia/snajperistyt-vpechatlil-s-umeniiata-si-voenni-ot-nato-az-sym-edin-obiknoven-vojnik-2123089.) Това какво харесват жените, влияе на поведението и мисленето на мъжете (а и обратното е в сила). Факт от памтивека. Тоест, взаимоопределящи са се двата пола (взаимоопределяне няма само по плоскостта "родители-деца"). Но Петър Дънов струва ми се е наблягал на женското влияние върху мъжете? Жените са ценяли бойните подвизи на мъжете и това е допринасяли за съществуването на войни, рицарски турнири. ...................................................................................................................................... Ето нещо вехто, английско, късносредновековно, което е баш по темата: "Уплашена за своя господар, в миг Пертелота скочила: „Любими, какво те мъчи? Ей, отговори ми! Изкара ми ума! Но те е срам!“ Тогава й отвърнал тон: „Мадам, не се плаши, за бога, аз те моля. Сънувах се в най-черната неволя. От страх сърцето чак ще ми се спука. Пази ме, господи, от злополука. Не давай да се сбъдне този сън. Разхождах си се ей така навън из двора и не щеш ли, звяр съзрях, на пес подобен. Докато разбрах, той скочи върху мен да ме убие. Уж жълт на цвят, пък на червено бие, със черни косми горе на ушите и на опашката, със жар в очите, с муцуна тънка, ала кръвожадна. От ужас аз на място щях да падна. Затуй съм и простенал, няма спор.“ „Страхливец! — запищяла тя. — Позор! О, боже мой! И как не се засрами! От днеска ти изгуби любовта ми! Жените малодушни не обичат. Те всички, колкото и да се вричат, в живота имат само тази цел — да вземат мъж разумен, сдържан, смел, но да не е скъперник, ни глупак, да не трепери като пеленак пред всяко нещо. Бога ми, така е! Къде си чувал мъж да си признае пред своята жена, че го е страх! Ти нямаш капка смелост, аз разбрах. Как може сън така да те уплаши?" (Из "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър: https://chitanka.info/text/22948/12#textstart). Нещата са стояли по този начин до 20-ти век (а със сигурност са именно такива на много места и до днес). Сещам се и за един откъс от немската комедия "Той отново е тук" (2015 г.), който също засяга темата. - Женен ли сте, Савацки? - Не. - Така си и мислех. - Какво искате да кажете? - Иска се кураж да съблазниш жена. А на Вас определено Ви липсва, Савацки. Женското сърце не се печели с колебливост. Събираш цялата си сила, и тогава, Савацки - атака! ...................................................................................................................................... По принцип хората (без значение мъже или жени) не обичат страха в другите (освен, ако не им носи някаква изгода). Проявите на страх не вдъхват доверие. Та, доколко смятате, че трябва да е чувствителен един мъж и показващ чувствата си (включително страха си) и доколко трябва да е въздържан, строг и куражлия (поне привидно)?

Днешните ми сънища са ми някак смътни. Двете най - интересни неща, които сънувах са че виждам как към небето (отдолу е планина) се издигат 2 души, току що приключили земния си път. Едната е на жена, облечена в розова старинна рокля (някаква графиня), а другата е на малко момченце, което тя държи за ръка. Жена ми и детето ми (каквито нямам). После сънувах, че съм в някаква малка, мрачна хотелска стая. На леглото пред мен лежи някакъв 50-60-годишен гологлавец, който в случая се явява нещо като "господар на кармата"... Предстои ми ново прераждане и трябва да избера между няколко варианта. Казвам му: "Искам да се родя като мъж."

Не съм го питал.

Нещо позитивно в историята: става дума за обида, а не за бой на работното място (защото и такива случаи има). Макар че обидите са си словесни удари.

Преди дни имах много реалистичен съновен разговор с втори братовчед, та се чудя дали не сме си говорили наистина.

Днес сънувах, че съм на някакъв курорт (горски да го кажем). Мисля, че бях в двора на един хотел (в двора на хотела - басейн; макар че имам много смътното усещане, че съм бил и на поляна). Преди това с първи братовчед бяхме при вътрешния басейн на хотела и си говорехме нещо, та затова смятам, че мястото отвън е било именно двора на хотел, в който бях и реално през лятото (и съновно сабалем). В двора на хотела, край басейна лежеше супер изваяна мадама. С лек тен. Исках да масажирам това тяло и евентуално нещо повече да сторя с него. Започнах да се преструвам на италианец. Плямпах с приповдигнат мазен тон някакви думички от сорта на "бамбина", "белиссима", "бонжорно". Бях пресилено позитивен. Наоколо имаше други момичета, които струва ми се знаеха, че съм българин, но не ме издаваха. Не се срамувам от произхода си, но исках да съм и по - интересен и да е по - голяма вероятността да стигна поне до масаж. Може да е била топ модел или плеймейтка. По едно време се издъних. Започнах да говоря на български, имитирайки чуждестранен акцент - тя се усмихна широко и продължително... Беше ме разкрила. (Тук отварям скоба. Гледал съм социален експеримент, в който български жени от столицата реагират по - добре на заговаряне от чужденец със слънчеви очила, отколкото от български мъж с очила с диоптри. Един и същи актьор играеше двете роли.) След това сънувах, че съм пред дома ми и съм седнал на един... Как точно да го кажа... Да кажем циментов парапет, отделящ две успоредни улици (едната от които по - висока. Краката ми - във въздуха. Няма го отпускарското настроение. С очила съм (не слънчеви, а с диоптри). Седя опрял ръце в парапета и поглед вперен в земята. Наоколо щъкат в приповдигнато настроение ученици от горните класове (10-12-клас). Аз съм в минорно настроение. Седя си на мястото - с тежка раница на гърба. Много голяма и много пълна. С камъни може би. Нарочно не я свалих - исках да си уякча мускулите. С раница се върви по - трудно. По едно време трудно успях да стъпя на крака, направих няколко крачки с мъка. После сънувах, че наблюдавам моя бивша съученичка, която има постоянен проблем с дясното око (а аз в момента съм с временен проблем на същото око, поради което имам и времевата възможност в този час на делничния ден да разкажа сънищата си, гледайки само с лявото ми око). Съученичката ми (съименничка на средновековен български владетел) беше написала писмо в стихотворна форма до бат` Б.Б. (да се свети името му ). Стихотворението беше с леко заплашителен характер, а съученичката ми се подписа с името на владетеля. После бях част от детския сериал "Васко да Гама от село Рупча". Намирах се на брега на Черно море. Бях във времето, когато е заснет сериала. Беше слънчев ден, не много топъл. Надвечер. Слънчевите лъчи приятно галеха участниците в снимките (не виждах хората от екипа на сериала). На брега на морето живееше дългобрад и белобрад английски морски вълк, чиито име и фамилия не помня (не живееше реално, а като част от кино историята). Имената му бяха по - скоро немски. Малкото му име съдържаше буквата "х" като първа. На няколко десетки метра в посока на морската шир, на фона на красивия залез, мярнах за секунди фигурата на поета-революционер, националния герой и борец за социална правда - Христо Ботьов Петков, по - познат като Христо Ботев. Той също беше част от сериала. Тоест, видях актьор, изпълняващ ролята на Ботьова. Междувременно се здрачаваше лека полека. Погледнах към оранжевото небе, обсипано с тъмни облаци. Видях прелитащ хеликоптер. Помислих си нещо от сорта на: "Брей, по времето на социализма са заснели български филм с хеликоптер." Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен. Стъмни се. С баща ми бяхме в някакъв селски двор, близо до брега и до мястото на което бях докато беше по - светло. Обърнах се наляво и видях Васко да Гама (Иван Ласкин) да плува в мрака... Плуваше из двора, порейки земята с ръцете си. "Асен Кисимов - Тече, всичко тече" "Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как. И тъй всяко момче, всъщност е бъдещ мъж - поет или моряк." https://www.youtube.com/watch?v=bKEQxuM_id4

Пробвал съм го това с опитите за получаване на отговор, но несистемно. Не повече от една вечер. Мисля, че не съм получавал отговор, а и да съм - не съм успявал да го разчета.

Сънищата често не бива да се възприемат едно към едно, а да се правят аналогии.

Няма ли специалистите да дадат мнение.

На 11 ноември миналата година, докато разглеждах сайт с какви ли не снимки, случайно попаднах на снимка на долуспоменатата жена. На 11 ноември е била родена и тя! "Maude Ewing Adams Kiskadden (November 11, 1872 – July 17, 1953), known professionally as Maude Adams, was an American actress who achieved her greatest success as the character Peter Pan, first playing the role in the 1905 Broadway production of Peter Pan; or, The Boy Who Wouldn't Grow Up." (https://en.wikipedia.org/wiki/Maude_Adams). Мауде Евинг Адамс Кискаден (11.11.1872 - 17.07.1953). Американска актриса известна в професията си като Мауде Адамс. Постига най - големият си успех с ролята на приказния герой Питър Пан, която изиграва за пръв през 1905 г. в бродуейската продукция "Момчето, което не би искало да порасне." Мауде е била пример за по - одухотворена, фина и дори бих казал аристократична красота. Снимка има в статията, за която съм дал линк.

Четирите значения на думата "небесен". 1. Отнасящ се до небето. 2. Такъв, който не са го бесили. 3. Такъв, който никога не е бил бесен (не се е вбесявал). 4. Такъв, който не е обсебен от бесове.

Да искаш Ферари е банално.

Да речем, че спя средно по 8 часа. Мисля, че повечето ми сънища (поне тези, които помня) са в интервала между 5-ти и 7-ми час.

И това също е вариант. Тя да каже.

А може шефът и да е такъв за*ник, че нея да я е било страх, че ще я уволни, ако си вземе болнични и затова да е отишла да работи болна.

Единствената "Румъния", с която бих се обединил можете да я видите в музикалния клип със заглавие "Mr Juve - Hai sa facem."

Дебело да подчертая: не обичам да се бия, камо ли пък да бия по - слаби от мен хора. Обядвам с баща ми и Кристина Патрашкова. Сблъсък със сестра ми. Майка ми ме навива да вечерям отново. Нападение от психично болен. Охлювите. Сънувах, че с баща ми обядваме у дома. Някъде около нас е Кристина Патрашкова (известната късокоса журналистка, която говори за златките). Тя каза, че след сегашното правителство ще дойдат на власт по - добри управляващи. Сетих се за едни стари формации, като сещането ми беше придружено със скептицизъм. След това си бях в стаята. Сестра ми ми каза, че ме е страх от духове. Отговорих и че като дете съм се страхувал, но вече не. Тя обаче настоя, че ме е страх. Заформи се спор, в който нито я обидих, нито пък предизвиках с нещо. Нахвърли ми се и ми хвана едната ръка, мисля лявата. Обърна ме с гръб към себе си, изви ми ръката и ме наклони напред към леглото. Успях да се отскубна и...Почна се размяна на юмруци. След има няма половин минута тя капитулира. Не е паднала на земята, но беше победена. Тя ми каза нещо в смисъла на: "Наби ме, защото съм жена. Защо не набиеш някой мъж?" Все едно аз я бях нападнал и бил по собствена инициатива, за кеф. Отговорих: "Бих се бил с всеки, който ме нападне. Без значение мъж или жена." След това имаше смесване на обстановки. Ресторантска и домашна. Имах усещането да е 22:00 часа вечерта, макар че беше светло. Майка ми беше поканила гости, които бяха насядали на маси наоколо. Не повече от десетина човека. Сякаш бяхме в ресторант. Покани ме да седна да ям, но аз първоначално отказах, защото бях ял. Тя обаче настоя. Била готвила, гости поканила. Съгласих се да ям. У нас сме. При нашата маса. Майка ми седнала на моето място, а аз седя на пода. Някакъв психично болен я напада в гръб. Виждам го, но не се намесвам веднага. Искам тя да го усети и да се обърне. Струва ми се по - забавно така. Тя се обръща и го вижда. Веднага се изправям на крака и започвам да го налагам с юмруци. Вкарах му повече, отколкото беше нужно и го изгоних. След това пак седнах на земята. По масата и по пода лазеха охлюви.

И във връзка с горния ми коментар. Това за децата и детската градина е крайно нелепа мисъл. Но защо например един човек, който е навършил поне 14 години, да не може да решава какво ще учи и какво не, особено ако е влязъл в професионална гимназия? Например - отиваш след 7-ми клас в икономическа гимназия и не щеш повече да учиш химия, физика, биология, но системата те кара да ги учиш още 3 г. Трябва да има повече свобода струва ми се в училищата.