Кон Круз

"Malo nas je, al' nas ima" - "Ние не сме многобройни, но все още има достатъчно от нас."

Това за Сидеров и Финци къде го пише?

Ще я погледна. Благодаря. Аз съм разсъждавал върху тези понятия и съм търсил определения.

С примера от Африка исках да кажа: "Не се бойте." Съгласен съм, че тези неща са главните причини. Но не мисля, че това са 100% от причините. През Средновековието средната продължителност на живота е била около 50 г. Във времето е нараствала. Някога са ги женели на по 15-16 г. Сега мнозина учат поне до 19-годишна възраст. Преди десетилетия е било много престижно да завършиш средно образование. Сега маса народ завършва висше. Повечето години учене са също фактор, макар и второстепенен. Хората в днешно време по - бързо съзряват физически, но като че ли по - бавно психически, което също е фактор някакъв... (който е обусловен от по - лесния живот). Някога децата масово са се ползвали за работна ръка. Машини, технически прогрес - ръчният труд е губил с времето от своята първостепенна векове наред значимост. Ето още един, макар не главен фактор за по - малко деца и по - късно създаване на първи деца.

Не искам да бъда погрешно разбран. Тук не става дума за някакъв национализъм! Но ми е чудно просто. И като съм чел за контакти с разни извънземни: те все с някакви имена, които са по - близки до западните (английски и т.н.), отколкото до българските. Визирам тези от имената на извънземни, които може да бъдат уподобени на земни имена. Досега не съм чел някое извънземно или духовен водач или пък духовното име на някой си да е нещо от сорта на Пенка, Камен, Живка, Здравко и т.н. Включително в регресиите на Борето Русанов, които са с българи.

Мисълта ми е, че явно за различните хора подходящата възраст за родителство настъпва по различно време. Има тенденция към увеличаване на средната възраст на която хората стават родители за първи път. И това донякъде е свързано с увеличаващата се продължителност на живота. Някой ден ако почнем да живеем средно по 100 години, ако до 80-годишна възраст (поне) сме способни да работим, както да речем днес работят масата 60-годишни, то твърде вероятно изглежда средната възраст за първо дете (особено при мъжете) да е по - висока, отколкото е сега в една или друга държава. Във връзка с българските граждани с голяма раждаемост и голям принос към битовата престъпност. Не искам да бъда разбиран погрешно... Аз съм против дискриминацията. Искам да учат, да работят, да се интегрират, да бъдат колкото се може по - пълноценни членове на българското общество (искам същото за всички в България). Да не бъдат и поставяни никога в привилегировано положение. Има много от тях, които работят. Та за бройката...само едно изречение: апартейдът в ЮАР се е крепял на 10% от населението.

Пример за национализъм. Премиер си на страната Х. Държавата У предлага икономически проект, който е много добър за страната ти. Обаче държавата Z чувства своя интерес застрашен от реализацията на проекта на държавата У. Чувства застрашени своите икономически интереси, своето влияние в страната ти Х. И започва да те натиска да се откажеш от проекта. Но ти отказваш да откажеш изгодния проект, поемайки съответните рискове. Друг пример за национализъм. В държавата У, идват на власт хора, които решават да забранят на твоите сънародници живеещи там да учат в училищата майчиния си език, искат водени от краен национализъм (или по - точно казано силен етнонационализъм) да им отнемат това право, понеже желаят тяхната асимилация. Ти търсиш някаква форма на противодействие на тази неправда, която освен че нарушава човешките права на сънародниците ти е същевременно и срещу демографската банка на народа ти, защото увеличава вероятността съответните хора лека полека да бъдат претопени сред по - голямата общност, в която живеят. Трети пример за национализъм: по радиостанциите в страната, която управляваш звучат само чужди песни и ти търсиш начин това поне частично да се промени. Ето и един пример за национално достойнство: https://gong.bg/football-sviat/mondial-2018/multimedia/video/bivsh-hyrvatski-selekcioner-natri-anglijskite-nosove-496190.

В последното си предаване от 30 юни тази година, проф. Божидар Димитров разказва за интересен епизод от Априлското въстание, при който разказ се разчувства леко. След разоряването на Батак, башибозуците българомохамедани тръгват на североизток, за да грабят и убиват в друго родопско селище - невъстаналия град Пещера. На пътя между Пещера и Батак, башибозушките пълчища са пресрещнати от 6 въоръжени до зъби мъже... Турци! Водачите на турските родове в града. Шестимата турци са казали на прииждащите нередовни войски, че ще влязат в Пещера само през труповете им. След година идват руските войски, които са съпътствани от много чети. Част от тези чети са си чисти грабителски банди, които грабят турските села и квартали. Българските семейства в Пещера приютяват турските семейства в къщите си. Поставят въоръжена охрана на турските домове и прогонват кандидат-грабителите.

Сънувах, че съм в София и летя на около 2 метра над земята. Виждам група хора начело на които е Лиляна Павлова. Летя до тези хора. Около Павлова има двама охранители в костюми - върлини по 2 метра и нещо. След това сънувах, че съм си харесал някакво чернокосо момиче с небесносини очи. С това момиче от улицата се озоваваме на някакво събиране. Вдясно от мен, на централно място стоеше Леонардо Ди Каприо. Момичето стоеше срещу мен (аз бях от едната дълга страна на масата). Вниманието на девойката падаше върху кино звездата.

Мария Илиева - майка на 40 г. Бриджит Нилсен - майка на 54 г. Волен Сидеров - баща на 59 г. Ицко Финци - баща на 84 г.

Защо в регресиите, в които се говори за духовни водачи, за същества от духовни отвъдни групи, без значение дали регресиите са с българи или западни хора, няма нито едно българско име? Било то на водач, на обикновен член на група или духовно име на някоя духовна същност? Все са някакви западнозвучащи.

Ще напиша нещо, дето ще прозвучи малко грубо. Още преди да почна да чета книги на Бо Йин Ра, гледайки негови снимки си помислих, че няма физиономия и осанка подходящи за духовен учител.

Духовният водач на един мъж му дава втори шанс. Сбъдва желанието му отново да е на 17. "17 Again / Отново на 17 (2009)" : https://zamunda.net/banan?id=431436&t=movie.

Това неведение е мъчително понякога...

Волята Божия - мистерия. Обща представа - да. Но конкретно за мен или други хора - непозната земя.

От всичко, което съм чел досега, Майкъл Нютън се изказва най - меко за самоубийството.

Името "Бо Ийн Ра"/"Бо Юин Ра" е духовен псевдоним, който е даден на този германски езотерик от неговия гуру индус. Името няма точен превод на български език и в една книга дори не е преведено на кирилица. Трите срички са едно име. Б.Й.Р. (Шнайдерфранкен) е твърдял, че трите срички идват от древен източен език и формират едно име - неговото духовно име, което съответства на вътрешната му, душевна същност. Тоест, не е псевдоним от типа "правя се на интересен" (Може би не е...). Ра е написал, че от преводите на четивата му човек може да придобие приблизителна представа за учението му (дадено от въпросния гуру индус и пречупено през призмата на Б.Й.Р.). Тоест, на немски можело по - добре да се схване. Може би това важи за всеки един текст, чийто оригинал е на един език, а после е преведен на друг. И на мен Учителя ми е по - симпатичен и приятен за четене. Имам чувството, че от всички духовни текстове, които съм чел през живота ми, най - позитивно са ми въздействали тези на Учителя и сякаш те са имали най - голяма дълбочина и простор. Чел съм, че някои негови последователи чужденци учат български, за да могат да го четат в оригинал... Преди месеци прочетох 3 книжки на Бо Йин Ра и не усещам желание да чета други... (Макар че мисля, че отделни неща от въпросните 3 си струват припомнянето.) В общи линии не научих нищо ново от тях. Ако сложа на кантар впечатленията си от книгите на швейцареца, мога да кажа, че по - скоро ми допаднаха. Доста неща ми допаднаха и не видях нищо нередно. Но не ми харесаха определени неща в стила на писане (като да речем "прасветлина"). Също така и това, че авторът се превъзнася (такова впечатление остави в мен и това най не ми хареса от четивата). "Аз ви напътствам", "аз ви освобождавам" - тем подобни. Най - силният пример за самовъзвеличаване до който съм стигнал е този: "Тук аз те поучавам, бидейки единственият измежду всички мои братя в Прасветлината, който действува днес открито, - и като единствения земен човек, който има право да каже днес, че дава словесна форма само на родено от Вечността духовно богатство." ("Книга за любовта", стр. 13.) Това е написано от мъж, който е претендирал да е много виждащ в духовно отношение. От съвременник на Петър Дънов, Рудолф Щайнер, Едгар Кейси... Донке, ако можеш, моля посочи къде Учителя е говорил за Бо (би ми било интересно да прочета).

DESPACITO (Десь по світу) українська версія Дрогобицький район

"Бо Йин Ра е немски поет, художник и духовен учител, роден с името Йозеф Антон Шнайдерфранкен /1876-1943/. Неговото учение е ефикасен лек срещу екзестенциалния нихилизъм, налегнал ни в последните десетилетия. Той ни показва крайния триумф на куража, на Любовта и на творчеството над необратимата наглед разруха, която носят силите на Антидуха." "Недей казва, че имаш любов, докато все още се тревожиш за себе си! Не бива да познаваш тревогата за самия себе си, ако искаш да станеш наистина способен да постигнеш любовта в найната най-висша форма! Ти ставаш сам роб на тези си тревоги и въпреки цялото си безпокойство не можеш да спечелиш нищо чрез него. А най-божествената сила лежи в същото време неизползвана в теб, защото не знаеш как да я използваш!" Цялата публикация: http://chetilishte.com/бо-йин-ра/.

Сънищата с летене може понякога да са спомени от предишни животи на други планети, населени с интелигентни летящи същества.

Сънувах, че аз и родителите ми пътуваме по някаква планинска река. Не видях наклона, но със сигурност е имало такъв. Придвижвахме се без да гребем. Течението ни носеше. Гумена лодка. Погледнах назад. Във водата беше Ники_. Мисля, че беше със спасителна жилетка. След това сънувам, че влизам в някаква стая като съдебна зала. В залата има само една висока съдийска банка. Ники_ застанал зад банката. Главата му - на около 2 метра височина. Заставам пред банката и гледайки нагоре му казвам нещо от сорта на: "Погледнах назад и видях твоя черта." В смисъл, погледнах назад в реката и видях твоя негативна черта. Той (беше с англосаксонска съдийска перука) отвърна, че съм видял своя черта. Започна натъртено да повтаря: "Ти, ти, ти, ти!" Аз се разревах.

Има ли символика в това някой да почине на рождения ден на свой близък (особено ако този някой е боледувал с месеци или е имал сериозен здравословен проблем от години)? Ако смятате, че умирането в такива дни не е случайно и има някакъв скрит смисъл - какъв смятате е той?

Сънувах вчера сутринта, че съм...слуга. Аз и някакво момиче (да кажем около 20-годишно) спяхме на пода в стаята ми (реалната стая). Нямахме интимни отношения с нея. Просто спяхме един до друг. Вратата на стаята се отвори. Беше сутрин. Господарката (чието лице не помня) ни каза да ставаме. Станахме. Момичето нещо не беше в добро настроение. Взех да я прегръщам и целувам с идеята да я успокоя. Не беше особено доволна от опитите ми.