Кон Круз

Преди месец и нещо, със слушане, почти напълно разбрах текста на родопската песен "Пустоно лудо". Преди това по - слабо го разбирах. Не намерих обаче значението на неразбираемата за мен и до момента дума "пустоно". Попитах на друго място какво означава и един македонски българин ми отговори: "Пустоно, в смисъл "онова пусто". Значи "Онова пусто лудо". Тъй се казва и в Македония." При което аз попитах: "Напразно лудо?" Отговор не последва (навярно не е видял питането ми). Та...какво точно значи "пустоно лудо"?

"Един народ не може да загине, докато сърцата* на жените му не са паднали на Земята. Но ако това стане, няма значение колко са силни воините и колко са здрави копията им." - Шайенска поговорка *"Да падне сърцето ти на земята", според индианските традиции означава да бъдеш сломен, пречупен, победен и оставен без всякаква надежда.

Чували ли сте за човекът чудо Фидан?

Унгарската революция от 1956 г.: https://www.24chasa.bg/novini/article/5843142. Борба на унгарския народ за независимост и по - добър живот. В нея участие вземат над 200 000 унгарци (включително жени и деца). П.П.: Не знам защо, но когато копирам текст от сайта на "24 часа" и буквите излизат разбъркано...Може би е нарочно направено така.

Други, по - малко или повече известни лица от обществения живот на страната ни. Октай Енимехмедов (2014 г.): "Готов съм да се обединя с всеки, който споделя моите виждания... Левски ми е господар на мен, неговите дела са живи. Може да не е между нас, но делата му са живи...И аз ще остана верен на делото на справедливостта..." (Източник: https://frognews.bg/novini/oktai-enimehmedov-levski-gospodar-men.html.) Карлос Контрера. Член на ВМРО-БНД. Юрист по образование. Председател на една политическа сила и зам. - председател на две постоянни комисии към Столичния общински съвет. Александър Сиди. Народен представител в 44 Народно събрание. "Аз съм евреин, но член на ръководството на ВМРО и депутат от Патриотичния фронт. Да ме наричат фашист, е обидно за баба ми и дядо ми, които през 40-те години на миналия век са били товарени във вагони за лагерите на смъртта." (Източник: https://frognews.bg/novini/aleksandar-sidi-vmro-sam-evrein-niama-kak-sam-fashist.html.) Юсеф Ез Един Дакак. Председател на Младежки Консервативен Клуб. 21 януари 2013 г.: "Младежкият консервативен клуб иска името на летища София да бъде преименувано на „Кап. Димитър Списаревски”. За тази цел от сдружението са изпратили писмо до министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министър-председателят Бойко Борисов." (http://www.kmeta.bg/mladeji-iskat-letisteto-da-se-kazva-kap-d-spisarevski.) Писмото е написано от Дакак. Кеворк Дадурян. В статия на в-к "Десант" (http://www.desant.net/show-news/34610), Дадурян е наречен "рицарят на СКАТ". Работи като репортер. Награждаван е заради журналистическите си разследвания. В репортажите често действа в тандем с брат си Степан Дадурян, който е оператор в СКАТ и също има качествата и смелостта на батко си. Тамаш Еньо Секереш. Унгарец, унгарски и български патриот, българист, представител на младежката организация на унгарската партия ФИДЕС. Живее и работи в София. Основател и водач е на учреденото в столицата ни дружество "Българо-Унгарско братство". Гостувал в предавания на гореспоменатата медия. (http://nreporter.info/blog/2016/10/21/софия-бе-учредено-дружество-българо/.)

Чехословашкият студент Ян Палах се самозапалил в знак на протест срещу съветското нашествие целящо да поддържа съветския тип социализъм в централноевропейската държава. За съжаление и България е изпратила войска (позорно петно в историята ни, както е позорно и изпращането на войска в Ирак през 2003 г.). "През август 1968 г. войски на СССР, НРБ, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия, за да смажат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Група от чешки студенти, включително и Палах, правят самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в протест на нашествието. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към Карловия университет в Прага, той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията. „Не беше толкова против Съветската окупация, а против деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“ Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Ян_Палах). В чест на Палах, Валери Нисимов Петров написва стихотворението си "Самоизгаряне": http://barko4.com/bg/Стихове/Самоизгаряне_от_Валери_Петров.html.

Сънувах, че пътувам с автобус. Автобусът ме караше към работното ми място. "Хванах" го в центъра на града. По време на пътуването, някакъв мъж на средна възраст с прошарена коса, който пътуваше не знам колко седалки пред мен, започна да се гаври с мен, твърдейки че на стола съм питал нещо си за някакви варени картофи. Това не беше истина. Започнах да му искам обяснение, подвиквайки, но той ме неглежираше. Автобусът спря. Разминах се с него кротко. Тръгнах нагоре към един хълм, на който имаше блок. Бях в Украйна. Намерих си разни монети и почнах да си пълня левия джоб. Една от монетите се оказа от съветско време, от 40-те години, от не знам си коя съветска автономна република - нещо с "К" беше. Част от монетите си ги сложих в чантата, за да не ми издуват джоба. Някой от монетите бяха необичайно дребни - по - мънинки от нашенски стотинки. После се озовах на гробище (май старо) в Турция. И там си "набрах" монети. По едно време се излежавах на нещо като алея/бразда (незатревена) между двете части на калното гробище, което се намираше някъде в извънградска местност. Явно старо гробище - нямаше хубави надгробни плочи, нямаше добра подредба. Преди сънищата с пътуването, сънувах че някаква тийнейджърка за отрицателно време разравя гробове на свои починали роднини (не помня как) и се опитва (безуспешно) да възкреси поне един от тях (не помня как). Гробището беше в градска среда.

Факти за българската жива торпила кап. Димитър Списаревски, който не съм срещал другаде. "Във Военния клуб в Плевен пък се разправил с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. Списаревски бил любимец на жените но въпреки много изкушения останал верен на своята голяма любов - Ефросина Каблешкова, потомка на известния копривщенски род." Направи ми впечатление доблестното поведение на един военновременен враг на храбрия наш летец. "След освобождението си на 9 септември 1944 г. от лагера за пленени англо-американски пилоти край Шумен подофицерът Робърт Хенри Ренър - единственият оцелял от тарана, заедно с още един американски пилот посещават майката на Списаревски - Елисавета. Те целунали ръка на опечалената жена, изказали своите съболезнования и преклонение пред героичния подвиг на сина и. "Трябва да сте горда, че сте родила такъв смел орел, казва и Ренър. После, в знак на безкрайно уважение към подвига на Списаревски, американският летец предава на почернената българка своите ордени и медали." Цитатите са взети от статията "Списаревски набил немски летец, обидил България" (в-к "Галерия", стр. 24, 2-8 август 2017 г.).

Найден Каменов Рангелов: български журналист от ромски произход, телевизионен водещ на предаването "Чшае шукарие" по телевизия СКАТ.

Rumpelstiltskin / Румпелщилцхен (1995).

Тема за всякакви факти и теории, свързани с историите на други държави. Една интересна статия, на която попаднах днес: "Най-големият масов убиец в историята на света" (https://www.vesti.bg/lyubopitno/istoriata-pomni/naj-golemiiat-masov-ubiec-v-istoriiata-na-sveta-6072462). Става дума за китайския вожд Мао Дзедун. Освен ненаситен сексуално, диктаторът е бил и много кръвожаден. Не знаех, че загиналите по време на властта му са повече от тези, които са убили Хитлер и Сталин.

Български исторически филми от периода 2013 г.-2017 г. "Дървото на живота" - сериал (2013 г.). Един от най - добрите български филми в последните 30-тина години. "Недадените" - сериал (2013 г.). Към момента съм изгледал 3 епизода. Става. "Шменти капели: Легендата" - сериал (2013 г.). Не съм гледал почти нищо от него. Тъп ми се струва. Нямам и намерение да го гледам. "Дякон Левски" (2015 г.). Засега не съм го гледал заради множеството негативни отзиви, но най - вероятно ще го изгледам в скоро време. "Воевода" (2017 г.). Не съм го гледал, но при първа възможност ще изгледам този филм за Румена воевода.

С голямо удоволствие бих гледал добре направен филм (или бих чел добре написана книга), който освен изграден върху основите на период от българската история (например Средновековието), да е изграден и върху българската митология. Евентуално да има и научна фантастика: пътуване във времето.

Как бихте изтълкували тези думи на Алистър Кроули: Оракулът на Бог е детският глас на Любовта в твоята душа, която единствено ти можеш да чуеш. Чуваш песента на прелъстителката и гласът на призракът на разума. Оттегли се в простотата и слушай Тишината. Великата Жрица и Великият Жрец са Духовните Любовници.

Kozmo Karayan: "Ако обичаш някой пусни го да си ходи. Ако се върне значи и другите не го искат."

"Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!" Нощем с белите коне /Павел Вежинов/

Премиерът БОРИСов Обединител (кабинет III). Договор за добросъседство с Македония (може би сериозна стъпка към бъдещо обединяване - поне на духовно ниво, с югозападната ни съседка). Националисти на власт, националистите на мода (не само в Премиерство България). Една велика сила преди години извърши Аншлус на един полуостров. Два политически колоса (един на изток и един на запад) са в изострени отношения. Борят се за сфери на влияние. Дано да не избухне световна война, както през 1939 г.

Поне два пъти съм се чудил дали да я чета (тъй като предпочитам документалната литература, когато се касае за история и понеже ми е известно предварително какъв е краят...). Но живи и здрави може и да я прочета някой ден.

И аз имам подобни мисли в последно време. Бих се радвал, ако парите, времето и силите отишли за създаването на станалия известен по света и у нас криминален сериал "Под прикритие", бяха вложени в създаването на хубав исторически филм.

Препоръчвам комедията "Хитър Петър" от 1960 г. Любим филм. Гледал съм го поне 3 пъти. Ролята на Хасан паша се изпълнява от актьора Идеал Петров: "В българския език името „Идеал Петров“ е навлязло като фразеологизъм, използван най-вече за изразяването на лично удовлетворение или определяне на нещо като много добро, отлично.[3] Според Росен Идеалов, внук на Идеал Петров, името е станало нарицателно още докато актьорът е бил жив. „Идеал Петров“ става заглавие и на песен на Криско, който решава да използва израза, за да припомни произхода му на по-старите и да запознае по-младите с него.[4]" (https://bg.wikipedia.org/wiki/Идеал_Петров.)

Във филма нямаше нищо ново за мен. Нещата показани в него не са и най - лошите, които са ми ставали известни по един или друг начин.

"Монасите от Бигорския манастир поднесоха нова родолюбиви изненада на сторожниците за единение на македонци и българи. В храма на манастира монасите са отслужили заупокойна в памет на загиналите борци за Македония. Накрая службата е завършила с изпълнение на химна "Изгрей зора на свободата" на Александър Морфов, съобщава сайтът „Татковина“. Това е бил първият химн на следвоенна Македония, но скоро след това забранен и обявен за "фашистки", "върховистки" и български! По традиция духовниците първо изпълнявали химна на Македония, а след това "Изгрей зора на свободата". Само преди дни братството на Бигорския манастир първо подкрепи договора за добросъседство и приятелство между България и Македония, обявявайки, че двата народа имат една и съща цивилизационна люлка, един и същ кръщелен купел." (https://fakti.bg/kultura-art/252679-bigorskite-monasi-peat-izgrei-zora-na-svobodatavideo.) "Албанците в Скопие за споразумението с България: Аз с брат си не подписвам договори" „Не само противници има България в Македония. Има и много хора, които ни симпатизират – най-вече сред албанското население”, отбеляза тя и допълни, че съпротивата на ВМРО-ДПМНЕ срещу Договора за добросъседство вероятно няма да има значение в парламента именно заради албанските партии." (Цялата статия: http://btvnovinite.bg/article/svetut/albancite-v-skopie-za-sporazumenieto-s-balgarija-az-s-brat-si-ne-podpisvam-dogovori.html.)

Вчера гледах филма "Poison Ivy" ("Отровната Айви") от 1992 г. "Режисьор: Кат Шей Жанр: Драма, Трилър Държава: САЩ В ролите: Дрю Баримор, Сара Гилбърт, Том Скерит, Черил Лад, Алан Сток и други. Резюме: Секси тийнейджърката Айви (Дрю Баримор) е сираче, отраснало в бедния дом на леля си. Тя завижда на луксозния начин на живот на своята приятелка от училище Силвия Купър (Сара Гилбърт) и затова се мести да живее при нея. Силвия е твърде странна и самотна, а майка й е болна и вече не може да удовлетворява сексуално своя съпруг. Това е прекрасна възможност за Айви, която решава да прелъсти бащата, да убие майката... Филмът се превръща в култов за тийнейджърите не само, заради историята на Айви, но и заради превръщането на Дрю Баримор от дете в звезда именно чрез този трилър..." (Източник: zamunda.net.) Не го препоръчвам, защото го намирам за скучен. Но в самия му край, след смъртта на лошата във филма (Айви, чието истинско име не беше казано), Силвия Купър (момичето, чиято майка Айви самоуби), каза за покойната си приятелка нещо, което би могло да бъде определено като мъдро: "Продължавам да мисля за нея. Предполагам, че още я обичам. Сигурно е била по - самотна, отколкото бях аз." Няма осъждане на победения враг, няма омраза. Въпреки преживените заради Айви (Бръшлян) страдания, Силвия изпитва съчувствие към приятелката си и допуска, че все още я обича.