Павлова

Здравейте! Казвам се Бела и съм на 21г. Баща ми страда от БАР, поддържаше се с лекарства, но преди година получи тежка криза и още се възстановява. Майка ми го напусна, когато получи кризата. Понесох много тежко изблиците му на депресия, гняв и отчаяние, борех се сама срещу него и проблемите му и това ме срина психически. За 1 година животът ми се преобърна наопаки. Студентка съм и живеех в общежитие, но приятеля ми искаше да живеем заедно и се преместих на квартира с него. Това се случи точно след като баща ми влезе в психиатрична клиника. С приятеля ми живяхме заедно 6 месеца. Наскоро обаче той замина за чужбина. Когато бях с него постоянно се чувствах защитена, не се страхувах, че баща ми може да ме нарани отново, изпитвах желание за живот. Сега обаче приятелят ми е на огромно разстояние от мен и аз усещам как отново започва да ме хваща параноя, не мога да спя, не мога да се храня, не мога да общувам пълноценно. Страхувам се от себе си и от депресията, в която съм изпаднала. Имам чувството, че всички са ме изоставили. Плюс, че на скоро останах и безработна. В главата ми постоянно нахлуват опасни мисли, спомени и чувства. Чувствам се все едно не съм от този свят, че тук не е за мен. Постоянно се страхувам да не се случи нещо лошо на близките ми, да не бъда наистина изоставена и забравена. Доста объркан стана разказът ми, но и аз самата съм объркана и не знам какво ми е. Искам да спра тези мисли и този страх, да изтрия спомените... Настина имам нужда от помощ, моля ви, помогнете ми!