Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.
