policezone

Съгласен съм с това което казвате,но искам да попитам в семейният живот всичко не трябва ли да бъде равнозначно.Нали трябва да има баланас и да не допуска грешката,единият да дава.а другият да консумира само без да дава.Аз не очаквам проблемите сами да се решат.Ще седна да поговоря с нея и да разбера какви са проблемите. Не съм съгласен до една степес с горе написаното,че чакам сама да сети.Човек който казва,че познава другият знае какво изпитва в дадена ситуация по гласа,по изражението на лицето и езика на тялото.Аз ако чакам тя да се сети че трябва нещо от нейна страна да се случи значи по-добре да оставя нещата така.За последно се смехме и забавлявахме на 22.03.14г. Свободните дни ги прекарваме или в разходки или в любими наши начинания като кино вечери и други неща. Благодаря за мнението,но може ли малко по-изчерпателен отговор.Ако аз греша нека да разбера.Но не мисля,че човек когато обича човека до себе си не прави нужните стъпки и компромиси е нормално.За мен това е доза егоизъм .

Благодаря ти за отговора.Аз съм прям и казвам това което мисля и чувствам.Обичам я безкрайно много и ме боли.За съжаление нещата отиват на зле.

Здравейте на всички.Моят проблем се появи от преди горе долу няколко месеце.Заедно сме от 3 години и това на нея и е втори брак.Не мога да конкретизирам колко за това не пиша колко.С моята жена имахме добри семеийни отношения и всичко беше в рамките на нормалното.Имаме две деца - едното е голямо а другото на две. Забелязах от известно време,че моята съпруга се отдръпва от мен и се започнаха така обичаните от нея разговори с моя инициятива.В тази разговори като цяло стигаме все до една и съща причина ПАРИ.Тя се е отдала на децата и имам чувството че аз не я интересувам от което ми става много болно.Говоря с нея през определен интервал на време и винаги аз взимам инициятивата за това.Питам се защо тя веднъж не седна да ми каже че иска да поговорим,а като чели чака аз да почна да я ръчкам.Болно ми е когато се раздавам (във всякакъв аспект),а от среща получавам една омърлушена физиономия без лъч надежда,без грам емоция към мен и без желание.Не мога да се примиря както тя казва,че неможе всичко да е както е било в началото.Аз съм на мнение и знам от хора с дългогодишен брак,че тръпката желанието,любовта и всичко което ни спохожда в семейството може да се задържи така както е било в началото.Всичко е въпрос според мен на желание от другата страна,което аз лично не виждам.Винаги ме поставя в положение на виновният в ситуацията за която говорим.Не ми се нрави,че не иска да погледне проблема в себе си.Винаги иска да и цитирам факти за който тя много добре знае какви са.Последният ни разговор тя ми заяви,че може би когато започне работа ( до преди 1 месец беше по майчинство) може да се оправят нещата,Дълбоко в себе си се надявам това да стане,защото започвам да се питам дали няма да ме сполети същата съдба като при първият и брак.Боли ме обичам я много както и децата и за това съм готов да се боря за да се оправят нещата.В някой моменти се критикувам и търся вината в себе си.Винаги гледам да и помагам с каквото мога в семейството и да я отменям в задълженията и.Но в последно време аз се затворих в себе си като си помислих,че тя може би ще разбере на какво се дължи това.Уви явно не ме разбира и си мисли че аз винаги търся причина и че на мен винаги нещо не ми е наред.Аз просто искам да си върна предишната ми съпруга която ме обграждаше с топлина обич и ме правеше щастлив.Аз се опитвам да всякакъв начина да и покажа колко много е за мен( с подаръци изненади и с други неща) но нещата свършват до тук. Моля дайте ми съвет къде греша и какво мога да направя в ситуацията за да не превръщаме духовното в материално.Тя не е материалистка,но постоянно мисли как не ни стигат парите.Като на всяко семейство,но се оправяме винаги. Благодаря на всички предварително.